За мъдростта на един великан... и думите: Ако напусна баскетбола, мисля, че ще умра!
Преди няколко години Петко Маринов ми сподели в едно изявление. В живота си обичам две неща - фамилията и баскетбола. Ако напусна баскетбола, мисля, че ще умра, завършвам непосредствено...
Косите са му побелели от мъдрост и познания. Той е роден за играта, а тази игра не може без него. Петко Маринов или както му викат Петко Майстора постоянно е бил обвързван с баскетбола. Още от тези години в Бургас, в които към този момент починалият Румен Пейчев е спал на едно легло с бащата на Петко, та минем през ЦСКА, през националния, през треньорските триумфи и... Едва ли ще ни стигне времето и мястото да изредим всички триумфи на Петко Маринов.
Самият той споделя, че има над 30 трофея като играч и треньор. И прибавя: „ Не броя сребърните и бронзовите медали. За мен те не съществуват. “ Сега Пецата, както му викат приятелите, още веднъж ще оказва помощ. Със познания и мъдрост. Защото той е част от играта, която извисяваше българския баскетбол високо в едни други времена. В Лукойл Академик още веднъж имат помощ от него. Браво на управлението, че отново ще разчита на именития бургазлия. Докато има сили и до момента в който може да се движи, Петко Маринов би трябвало да работи за българския баскетбол. И да не стопира да работа. А останалите треньори, състезатели и ръководители да го слушат и да записват всичко, което той изрече. Това са скъпи познания, които не имат мнозина. Така че в Лукойл Академик са същински щастливци да разчитат на големия капацитет на бате Петко.
Често сме подлагали на критика Лукойл Академик, когато са го заслужавали. Сега обаче отлично за решението Петко Маринов да бъде покрай първия тим. Добро решение на управлението и да остави Георги Давидов да води отбора. Ясно е, че европейското присъединяване завърши безславно. И няма безусловно никакъв смисъл да се дават непотребни пари за нови задгранични треньори. Видяхме какво се получи с Шарон Друкер, който пристигна с повече от прилична визитка, само че резултатите бяха трагични.
Лукойл Академик продължава да има най-солидният състав, който може да се изправи на крайници. Дори и с Жоро Давидов, който е извънреден експерт и за първи път в кариерата си ще бъде старши треньор. Все отнякъде обаче би трябвало да се стартира. Да, стъпалото е високо, предизвикването – също. И няма доста време за опити. Но отлично на Лукойл, че не доведоха следващия сърбин, грък или македонец. А дават късмет на 41-годишния ментор да потвърди какво може.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Косите са му побелели от мъдрост и познания. Той е роден за играта, а тази игра не може без него. Петко Маринов или както му викат Петко Майстора постоянно е бил обвързван с баскетбола. Още от тези години в Бургас, в които към този момент починалият Румен Пейчев е спал на едно легло с бащата на Петко, та минем през ЦСКА, през националния, през треньорските триумфи и... Едва ли ще ни стигне времето и мястото да изредим всички триумфи на Петко Маринов.
Самият той споделя, че има над 30 трофея като играч и треньор. И прибавя: „ Не броя сребърните и бронзовите медали. За мен те не съществуват. “ Сега Пецата, както му викат приятелите, още веднъж ще оказва помощ. Със познания и мъдрост. Защото той е част от играта, която извисяваше българския баскетбол високо в едни други времена. В Лукойл Академик още веднъж имат помощ от него. Браво на управлението, че отново ще разчита на именития бургазлия. Докато има сили и до момента в който може да се движи, Петко Маринов би трябвало да работи за българския баскетбол. И да не стопира да работа. А останалите треньори, състезатели и ръководители да го слушат и да записват всичко, което той изрече. Това са скъпи познания, които не имат мнозина. Така че в Лукойл Академик са същински щастливци да разчитат на големия капацитет на бате Петко.
Често сме подлагали на критика Лукойл Академик, когато са го заслужавали. Сега обаче отлично за решението Петко Маринов да бъде покрай първия тим. Добро решение на управлението и да остави Георги Давидов да води отбора. Ясно е, че европейското присъединяване завърши безславно. И няма безусловно никакъв смисъл да се дават непотребни пари за нови задгранични треньори. Видяхме какво се получи с Шарон Друкер, който пристигна с повече от прилична визитка, само че резултатите бяха трагични.
Лукойл Академик продължава да има най-солидният състав, който може да се изправи на крайници. Дори и с Жоро Давидов, който е извънреден експерт и за първи път в кариерата си ще бъде старши треньор. Все отнякъде обаче би трябвало да се стартира. Да, стъпалото е високо, предизвикването – също. И няма доста време за опити. Но отлично на Лукойл, че не доведоха следващия сърбин, грък или македонец. А дават късмет на 41-годишния ментор да потвърди какво може.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ