Преди няколко години бабата на мой приятел излезе да купи

Преди няколко години бабата на мой другар излезе да купи брашно, с цел да направи сладки за рождения ден на внучката си и умря. Беше безусловно размазана от автомобил на светофара на Горнобански път и " Цар Борис III ", където пресичала на червен светофар. Впоследствие се оказа, че водачът е бил с амфетамини и кокаин в кръвта. До ден-днешен не е наказан. А и въпреки всичко, тя е пресичала на алено. Била е отговорна.

В същото време през годините десетки другари лежаха по районните ръководства, закачени за " трамвайче ", тъй като са се разхождали в парка със свита цигара джойнт в джоба и бяха разпитвани от общителни служители на реда чрез метода " лукче в устата ", тъй като са влезнали в свада със съседи поради надут хардкор на уредбата.

Отвъд публично нашумелите случаи на незаслужено наказани и незаслужено неосъдени, евентуално всеки от нас има най-малко по един, два случая, които са го убедили в неефективността на правосъдната система у нас и са подронили доверието му в способността на управляващите да пазят правата и ползите му и да ползват " цялата суровост на закона " там, където е належащо, по този начин, както е належащо.

Затова не е по никакъв начин чудно, че тази вечер се провежда митинг в отбрана на наказан нарушител. Докато отговорът на въпроса " Виновна ли е Десислава Иванчева по закононарушенията, за които е наказана " не би следвало да предстои на социална полемика откакто съдът се е произнесъл, то въпросът " Убеждава ли ни ефикасната присъда на Иванчева в потентността на прокуратурата " е трагично настоящ и стои напълно на място.

Цялостното чувство за правдивост в едно общество се образува не от това, че съответен отговорен е осъден, а съответен почтен - оневинен, а от това, че законът се отнася еднообразно с всички и всички сме равни пред него. Един желан " научен комунизъм на Закона ", който, за жал, не се следи у нас.

Двойните стандарти в правораздаването не са от през вчерашния ден. Невъзможността редовият човек, който не кара черен Mercedes G-class със затъмнени прозорци, не се валя в златни кюлчета сред чаршафите и не е " предприемач " с престъпно минало и офшорка в Дубай, да разчита на обективен развой, е препотвърждавана толкоз доста пъти, че се е трансформирала в детайл от пейзажа, с който сме привикнали. В нещо като петното от соев сос на стената в кухнята, което стои там от толкоз години, че сме спрели да го виждаме оттатък предъвкваната до цялостно обезсмисляне реторика за " промяна на правосъдната система ".

Наясно сме, че стената би трябвало да се пребоядиса, само че толкоз сме привикнали към петното, че то като че ли не ни пречи. До момента, в който не се окаже, че не е леке от соев сос, а леке от плесен, който разяжда къщата до съдбовния миг, в който покривът се срутва върху главите ни и ни погребва живи.

Проблемът с присъдата на Десислава Иванчева не е, че законът е бил прибавен. Проблемът е, че законът е изборен. И българската Темида има навика понякога да смъква превръзката от очите си и да намига на оня, който е подготвен да пъхне пачка под полите ѝ. Проблемът е, че ефикасната присъда на Иванчева е ритване на мъртво куче. Докато в близост има много живи и нападателни помияри, които хапят безнаказано всеки, който не ги храни. Проблемът е, че доверието по принцип и в частност доверието в институциите е нежен конструкт, който се гради в продължение на години и се унищожава за секунди. Нещо като човешкия живот.

А когато го няма, на мястото му разцъфват задушаващите бурени на популизма, крайния шовинизъм, анархията, саморазправата, безнаказаността и нихилизма.

Проблемът е и че когато я арестуваха и я държаха часове наред пред Спортната палата, вместо на акция против корупцията, целият цирк приличаше на обръщение от тези, горе, че са недосегаеми, че тях никой не може да ги хване, само че те могат да заловен всеки и да вършат с него каквото пожелаят. А може би това са просто мечти...

Вероятно общественият арест, прангите и излежаването на присъда в Сливенския затвор (впрочем, цялостен с жени-жертви на принуждение, които са умъртвили мъжете си след дълготраен физически и психологичен тормоз) са съответна правосъдна мярка за направилите финансово закононарушение. Вероятно едногодишното дете на Иванчева ще проходи и ще проговори и без майка му да е там, с цел да го насърчава. Вероятно развъждането на малко дете не е оневиняващо събитие, когато приказваме за прекрачване на закона. Вероятно един осъден нарушител е повече от нула осъдени нарушители.

Но нищо от това не може да отстрани горчивия усет в устата, който оставя това гешевско решение, миришещо на набелязване на изкупителна жертва, хващане на лесна плячка, мизогиния и отчитане на активност. Нищо.