Преди няколко дни участвах в национална среща на тема Бъдещето ...

Преди няколко дни участвах в национална среща на тема Бъдещето

Проф. Емануел Мутафов: S.O.S. култура, образование, наука

Преди няколко дни участвах в национална среща на тематика „ Бъдещето на българските музеи – цифровизация и други модерни благоприятни условия за устойчивото им развиване “. Срещата се състоя в зала 1 на СУ „ Св. Климент Охридски “, т.е. в онази зала с фамозния портрет на св. Климент, нарисуван през 1905 година с маслени бои от Антон Митов. Имаше представители, въпреки на ниско равнище, на няколко министерства: на туризма, на електронното ръководство, МОН (тръгна си след откриването), на нововъведенията и растежа (цял зам. министър!, евентуално тъй като е с историческо образование) и тъй наречените Единствено Министерството на културата не бе показано, макар че музеите са под неговата пълномощия и по разнообразни стратегии се финансира обилно дигитализацията им или основаването на виртуални музеи…

На срещата участваха специалисти по музейно дело, представители на академичната и дидактична общественост, на неправителствени организации и най-общо хора, заинтригувани най-накрая и в България музеите да станат средище за обучение, разпространяване на просвета и обществена интеграция, каквито са били да вземем за пример в Германия още през епохата на Просвещението. Установи се, че дигитализацията е безсмислена без да е съобразена със международните стандарти, без мисъл за съгласуемост на цифровизираните материали с други сходни бази данни и предвид на тяхната досегаемост и предпазване, както че да вземем за пример след привършване на финансирането поддържането на един цифров музей е по-скъпо от издръжката на един стандартен музей. Нямаше кой да чуе тези констатации от отрасловите министерства – от Министерството на културата и от Министерството на образованието и науката, което ненапълно дава отговор да вземем за пример за университетските музеи и четирите музея на СУ „ Св. Климент Охридски “…

И по този начин под втренчения в Евангелието взор на св. Климент Охридски се замислих до каква степен я докарахме с културата, образованието и науката си в навечерието на този 24-ти май. Слава Богу, в точния момент преименувахме празника, макар гневната опозиция на носталгично настроените към епохата на социализма интелектуалци и политици. Празникът преди следващото изостряне на разногласието ни със Северна Македония и най-много преди рухването на концепцията за панславизма и цялото Православие под егидата на Третия Рим (патриарх Кирил Московски) посредством войната в Украйна на Ден на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. И евентуално това е единственото ни постижение през последните години, само че отразено в Кодекса на труда, а не в някое ведомство, отраслово за културата, образованието и науката. Всъщност имаме и още едно постижение – НИНКН се възпротиви против металните решетки, които предходната седмица се появиха на парадния вход на Народното заседание. Вероятно това ще е начало на епохална борба сред блюстителите на недвижимото ни културно завещание и НСО, само че се надявам същите бдителни специалисти от НИНКН да не подминават и бутафорните възстановки на археологически и други монументи, каквито не престават да никнат и след проф. Божидар Димитров (мир на праха му!). Толкова за културата в последно време.

И тъй като св. Климент Охридски като човек на духа и словото е настойник на най-стария ни и влиятелен университет се замислих и за положението на образованието и науката ни на 24-ти май. Ще могат ли писанията му да оцелеят без да са индексирани в Web of Science и Scopus, само че пък и да имат и квартили сред 1 и 4? Ще е значимо ли неговото дело без да е записано в НАЦИД, без няколко задгранични търговски сдружения да са признали дейностите му в сферата на хуманитаристиката, където би трябвало да попадне неговият принос съгласно актуалните стандарти, прилагайки критерии, почерпани от точните науки? И тук приказвам за следващата честитка преди празника, която ни приготви Министерството на образованието и науката – Проект за изменение и допълнение на Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Р България изключително в частта му за филантропичните науки.

Според този документ, направен под управлението на представители на природо-математическите специалности, тотално се неглижира и унижава заниманието с националното културно и историческо завещание, дискриминира се българистиката, възпитанието в национализъм и не на последно място се протяга ръка на автономията на висшите учебни заведения и научните организации.

В просветителната ни система пък липсва час по родолюбие, идея за одобряване на националната ни еднаквост, от ден на ден класици от литературата ни отпадат от учебниците, а общата просвета и методът на изложение на младежите ни са все по-катастрофални. Но какво чакаме от тях, щом от медиите ни залива сякаш словото на светите братя, артикулирано от политици, които към този момент от десетилетия не използват на място цялостен или повърхностен определителен член; приказват на „ вървиме “, „ правиме “, „ мислиме “; и в случай че от синтаксиса на техните фрази се извадят преводните бюрократични клишета, ще останат единствено безсмислени подчинени фрази, в които липсва главно сказуемо. И това е в следствие от систематичното подценяване на хуманитаристиката, на речта, на духовното, само че по този начин се губи връзката, професионалният диалог и етиката в общуването.

Не ми е празнично. Даже като представител на историческото знание мисля, че в много по-трудни столетия културата, образованието и науката ни не са били в подобен колапс. И дано не виним за това пандемията или войната в Украйна, корумпиращата Русия или пресиращия ни за Северна Македония Европейски съюз, Съединени американски щати. Причината е в нас, в разделянето ни кому да угодничим, в неналичието на харизматични водачи и в тоталното ни освирепяване поради материалното и копирането на клишета, привнесени от другаде. Ако не духовни, то най-малко одухотворени, речевити и културни водачи ни трябват сега. Такива, каквито са били светите братя и техните възпитаници през IX в. Спешно е!

Проф. доктор Емануел Мутафов, шеф на Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките. Коментарът е написан особено за

Източник: dnesplus.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg