„Многовекторността“ между Русия и нейните врагове приключи
Преди няколко дни Москва беше хазаин на среща на върха на Организацията на Договора за групова сигурност, военно-политически блок, който включва Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Лидерите на тези страни разискаха по какъв начин ОДКБ ще отговори на актуалните и бъдещите провокации. И тези провокации, меко казано, са безчет.
Централна Азия е застрашена от ислямски тероризъм – и не става дума толкоз за навлизане от Афганистан (където талибаните са подготвени да договарят с Москва и страните от Централна Азия за спокойно взаимно съществуване), а за повишаването на радикалните ислямистки настроения в локалните общества.
Тяхната хранителна среда е както не постоянно ефикасната вътрешна политика на страните от Централна Азия, по този начин и дейната работа на американски и проамерикански неправителствени организации (заинтересовани от превръщането на района на Централна Азия в зона на нестабилност).
Амбициите на Турция, умножени от агресивността на Азербайджан и откровената уязвимост на настоящето арменско управление, заплашват Южен Кавказ.
Иран, ситуиран на юг от Кавказ, мощно не харесва прехвърлянето на Армения и Грузия под турско-азербайджански надзор, а Техеран към този момент е подготвен да заеме по-твърда позиция, като по този метод добави керосин към кавказките въглища.
Най-големите провокации идват от европейската посока. Докато Русия разчиства украинския абцес (които популяризира вируса на Майдана освен в прилежащите страни, само че и в цялото евразийско пространство), Западът уголемява НАТО за сметка на Финландия и Швеция и раздрусва Молдова. Освен това доставя оръжие и бойци на Украйна, като непосредствено предлага на Киев да нахлуе на територията на Руската федерация.
Всички тези закани и провокации, наподобява, изискват сближение на съюзническите страни на ОДКБ (обединени от обща орис и обща територия). Превръщане на блока в Анти-НАТО, с цел да може да отбрани суверенитета на страните членки както от Северноатлантическия алианс, по този начин и от други закани, които ще зародят по време на настоящата проверка на световните правила на играта.
„ В подтекста на разединението на международната общественост интернационалните връзки от ден на ден се характеризират с ескалация на напрежението “, признават самите участници в ОДКБ в взаимно изказване.
Двустранни колела
Единственият въпрос е дали самата Организация и нейните членове са подготвени за такава промяна? Отговорът е явен – не, не сме подготвени. Дори единствено тъй като ОДКБ не е НАТО. Нито по функционалности, нито по конструкция, нито по нрав на участващите страни.
Така страните от НАТО (с изключение може би единствено Турция) са обединени от евроатлантическата идеология. Ценностният спор сред Източна и Западна Европа по никакъв метод не им пречи да се преглеждат в координатите на „ другар или враг” като един тип единна общественост от „ приятели”. И условно Германия е изцяло подготвена да отбрани Полша, а Чехия - Испания.
В ОДКБ такова нещо няма. Самата организация в действителност е структура-чадър. Набор от двустранни гаранции за сигурност сред Русия и страните членки.
Да, в процеса на неотдавнашното избавяне на Казахстан от терористи там дойдоха контингенти от всички страни от ОДКБ, само че това беше единствено условност - Русия в действителност извърши работата в границите на своите гаранции. Всъщност условна Армения няма да се бие за Таджикистан, а Киргизстан за Беларус. Просто тъй като не се считат за едно цяло.
Освен това, както сподели арменско-азербайджанският спор, редица страни от ОДКБ (Беларус, Казахстан) не поддържаха Армения, а Азербайджан. Освен това, както се оказа, самото управление на Армения не поддържа Армения - Никол Пашинян освен остави Нагорни Карабах, само че и не си мръдна пръста, с цел да отбрани самата арменска територия от нахлуването на азербайджански войски.
Освен това въпросът е какъв брой крепко водачът държи чадъра. По този метод Северноатлантическият алианс е всъщност инструмент за надзор на Съединените щати над страните членки, техния боен и политически курс. Държавите (с редки изключения) следват американската външна политика, купуват американски оръжия и се отнасят към американските врагове като към свои врагове.
В ОДКБ такава блокова дисциплинираност няма. Страните членки на Организацията умерено си сътрудничат с враговете на Русия, купуват оръжия от тях и няма потребност да се приказва за каквато и да е ресурсна поддръжка за външната политика на Руската федерация от тяхна страна. Например всички те – като се изключи Беларус, и то единствено отчасти – тривиално се дистанцираха от провеждащата се в Украйна специфична интервенция.
Обединете се - или се трансформирайте
Изглежда необичайно държание. И освен тъй като Украйна е опасност за всички. И освен тъй като Русия и единствено Русия е спасението на всички. Само Москва е в положение да отбрани членовете на ОДКБ от изходящи външни и вътрешни закани, тъй че в случай че за Москва е неприятно, ще бъде неприятно и за тях.
В най-хубавия случай страните ще изгубят целия си суверенитет, в най-лошия – те (поне Армения и Беларус) въобще няма да бъдат на картата. И то да не приказваме за обстоятелството, че стопанските системи на всички страни (включително Казахстан, който счита себе си за проспериращо петролно ханство) са изцяло подвластни от Русия.
Местните елити обаче работят съгласно личната си логичност. Те са привикнали с обстоятелството, че Москва непрекъснато дава и не изисква нищо. Те са сигурни, че Русия по този начин или другояче ще ги отбрани, тъй като не може да допусне появяването на нови враждебни режими.
Те имат вяра, че съветските гаранции са безвъзмездни, че може да се живее под съветския военно-икономически чадър, само че в това време да се доближава до Запада (Армения, Казахстан), Иран и Китай (Таджикистан), Турция (Киргизстан и Казахстан) или играят на цялостна самостоятелност (Беларус). И тук основната дума е „ привикнали “. Те бяха привикнали с това в продължение на доста години съветска политика в постсъветското пространство.
Е, тези години минаха, завърши „ многовекторният метод “ под формата на маневриране сред Русия и нейните врагове. Украинската рецесия е единствено първото от многото провокации и разтърсвания, които настоящето време на смяна носи както на Русия, по този начин и на страните от постсъветското пространство. Така че на всяка щедрост би трябвало да се постави край.
Държавите от ОДКБ би трябвало да решат - или да станат едно с Русия, да се трансфорат в анти-НАТО, да хвърлят запаси в поддръжка на съветската външна политика и да се борят дружно против всички външни закани (от ислямистите до американците), или да тръгнат на независимо корабоплаване. В посока да станем ислямско емирство, полска колония или турски вилает.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Централна Азия е застрашена от ислямски тероризъм – и не става дума толкоз за навлизане от Афганистан (където талибаните са подготвени да договарят с Москва и страните от Централна Азия за спокойно взаимно съществуване), а за повишаването на радикалните ислямистки настроения в локалните общества.
Тяхната хранителна среда е както не постоянно ефикасната вътрешна политика на страните от Централна Азия, по този начин и дейната работа на американски и проамерикански неправителствени организации (заинтересовани от превръщането на района на Централна Азия в зона на нестабилност).
Амбициите на Турция, умножени от агресивността на Азербайджан и откровената уязвимост на настоящето арменско управление, заплашват Южен Кавказ.
Иран, ситуиран на юг от Кавказ, мощно не харесва прехвърлянето на Армения и Грузия под турско-азербайджански надзор, а Техеран към този момент е подготвен да заеме по-твърда позиция, като по този метод добави керосин към кавказките въглища.
Най-големите провокации идват от европейската посока. Докато Русия разчиства украинския абцес (които популяризира вируса на Майдана освен в прилежащите страни, само че и в цялото евразийско пространство), Западът уголемява НАТО за сметка на Финландия и Швеция и раздрусва Молдова. Освен това доставя оръжие и бойци на Украйна, като непосредствено предлага на Киев да нахлуе на територията на Руската федерация.
Всички тези закани и провокации, наподобява, изискват сближение на съюзническите страни на ОДКБ (обединени от обща орис и обща територия). Превръщане на блока в Анти-НАТО, с цел да може да отбрани суверенитета на страните членки както от Северноатлантическия алианс, по този начин и от други закани, които ще зародят по време на настоящата проверка на световните правила на играта.
„ В подтекста на разединението на международната общественост интернационалните връзки от ден на ден се характеризират с ескалация на напрежението “, признават самите участници в ОДКБ в взаимно изказване.
Двустранни колела
Единственият въпрос е дали самата Организация и нейните членове са подготвени за такава промяна? Отговорът е явен – не, не сме подготвени. Дори единствено тъй като ОДКБ не е НАТО. Нито по функционалности, нито по конструкция, нито по нрав на участващите страни.
Така страните от НАТО (с изключение може би единствено Турция) са обединени от евроатлантическата идеология. Ценностният спор сред Източна и Западна Европа по никакъв метод не им пречи да се преглеждат в координатите на „ другар или враг” като един тип единна общественост от „ приятели”. И условно Германия е изцяло подготвена да отбрани Полша, а Чехия - Испания.
В ОДКБ такова нещо няма. Самата организация в действителност е структура-чадър. Набор от двустранни гаранции за сигурност сред Русия и страните членки.
Да, в процеса на неотдавнашното избавяне на Казахстан от терористи там дойдоха контингенти от всички страни от ОДКБ, само че това беше единствено условност - Русия в действителност извърши работата в границите на своите гаранции. Всъщност условна Армения няма да се бие за Таджикистан, а Киргизстан за Беларус. Просто тъй като не се считат за едно цяло.
Освен това, както сподели арменско-азербайджанският спор, редица страни от ОДКБ (Беларус, Казахстан) не поддържаха Армения, а Азербайджан. Освен това, както се оказа, самото управление на Армения не поддържа Армения - Никол Пашинян освен остави Нагорни Карабах, само че и не си мръдна пръста, с цел да отбрани самата арменска територия от нахлуването на азербайджански войски.
Освен това въпросът е какъв брой крепко водачът държи чадъра. По този метод Северноатлантическият алианс е всъщност инструмент за надзор на Съединените щати над страните членки, техния боен и политически курс. Държавите (с редки изключения) следват американската външна политика, купуват американски оръжия и се отнасят към американските врагове като към свои врагове.
В ОДКБ такава блокова дисциплинираност няма. Страните членки на Организацията умерено си сътрудничат с враговете на Русия, купуват оръжия от тях и няма потребност да се приказва за каквато и да е ресурсна поддръжка за външната политика на Руската федерация от тяхна страна. Например всички те – като се изключи Беларус, и то единствено отчасти – тривиално се дистанцираха от провеждащата се в Украйна специфична интервенция.
Обединете се - или се трансформирайте
Изглежда необичайно държание. И освен тъй като Украйна е опасност за всички. И освен тъй като Русия и единствено Русия е спасението на всички. Само Москва е в положение да отбрани членовете на ОДКБ от изходящи външни и вътрешни закани, тъй че в случай че за Москва е неприятно, ще бъде неприятно и за тях.
В най-хубавия случай страните ще изгубят целия си суверенитет, в най-лошия – те (поне Армения и Беларус) въобще няма да бъдат на картата. И то да не приказваме за обстоятелството, че стопанските системи на всички страни (включително Казахстан, който счита себе си за проспериращо петролно ханство) са изцяло подвластни от Русия.
Местните елити обаче работят съгласно личната си логичност. Те са привикнали с обстоятелството, че Москва непрекъснато дава и не изисква нищо. Те са сигурни, че Русия по този начин или другояче ще ги отбрани, тъй като не може да допусне появяването на нови враждебни режими.
Те имат вяра, че съветските гаранции са безвъзмездни, че може да се живее под съветския военно-икономически чадър, само че в това време да се доближава до Запада (Армения, Казахстан), Иран и Китай (Таджикистан), Турция (Киргизстан и Казахстан) или играят на цялостна самостоятелност (Беларус). И тук основната дума е „ привикнали “. Те бяха привикнали с това в продължение на доста години съветска политика в постсъветското пространство.
Е, тези години минаха, завърши „ многовекторният метод “ под формата на маневриране сред Русия и нейните врагове. Украинската рецесия е единствено първото от многото провокации и разтърсвания, които настоящето време на смяна носи както на Русия, по този начин и на страните от постсъветското пространство. Така че на всяка щедрост би трябвало да се постави край.
Държавите от ОДКБ би трябвало да решат - или да станат едно с Русия, да се трансфорат в анти-НАТО, да хвърлят запаси в поддръжка на съветската външна политика и да се борят дружно против всички външни закани (от ислямистите до американците), или да тръгнат на независимо корабоплаване. В посока да станем ислямско емирство, полска колония или турски вилает.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ