Как Асарел Медет забрави да построи язовир Луда Яна
Преди няколко дни кметът на Панагюрище Никола Белишки разгласи бедствено състояние в града и близките села. Причината - голям брой повреди на магистралния тръбопровод, които са довели до изострен дефицит на вода за питейно-битови потребности и неспособност за обикновено водоподаване. Как е допустимо един европейски град, който се намира в подножието на планина, да остане без вода? Възрожденското населено място се намира в регион, богат на водни източници - към града минават реките Панагюрска Луда Яна, Банска Луда Яна, Тополница, както и доста по-малки поточета. Въпреки това жителите на Панагюрище се чудят с какво да се изкъпят и към този момент се молят за дъжд, с цел да изпълнят кофите и бакърите.
------------------------------------------------------------------------------
Безводието в община Панагюрище можеше да бъде планувано и избегнато. Това разобличаване направи Васил Къдринов - ръководител на Български център за зелена стопанска система. Според него неналичието на вода за пиянство и битови потребности е директно обвързвана с историята на градчето и грешките, които са правили управници и представителите на огромния бизнес в района през годините.
„ За да вникнем в същината на казуса, първо би трябвало да разгледаме картата на общината и съответните водоизточници “, разсъждава Къдринов. „ На север от Панагюрище е билото на Средна гора. От там идват половин дузина реки, които по-надолу се сливат и отиват в Марица. От другата страна на билото минава река Тополница, която също се влива в Марица “.
През вековете град Панагюрище се е снабдявал с вода от планината, която е на север от града. Близо до града се намира връх Братия, който е висок към 1500 метра. Естественият отток на водите е от върха към града. Хората са си правили водохващания от по-малки рекички - притоци на Банска Луда Яна. Тъй като селището не е било огромно, това е било задоволително за потребностите на популацията.
През 50-те години на предишния век Вълко Червенков, който е родом от златишкото село Петрич, взема решение, че с цел да се развива регионът, ще се вършат медни мини.
В тези времена никой не мисли за екология и здравословен метод на живот
Важно е да има работа за новия пролетариат и да се громи стопански врагът в Студената война. Първата огромна мина се основава на река Тополица и се споделя " Медец ". Тя е на север от билото. Направена е на река Медецка, която се влива в Тополница. Тази мина не въздейства на водите на Панагюрище. Предприятието е държавно, само че към средата на 80-те години находището се изчерпва.
Тогава се взема решение за основаването на нова мина. Използва се богатото и перспективно находище Асарел, което се намира на северозапад от Панагюрище. Още при проектирането на мината инженерите вършат прогноза, че този рудник първо ще се нуждае от вода, и второ, със своето разгръщане ще повлияе на чистотата на реките в района.
„ С разрастването си Асарел, който също носи името на река, стартира да нарушава морфологията на планината. За да се стигне до сърцевината, е трябвало да се копае. Огромни количества земни маси са се натрупали. Някои рекички са били отведени или прихванати, с цел да доставят оборудването. Реките Асарелска и Мареш са нечисти от насипите на рудника, откъдето се оттичат тежки метали. На минните инженери им е било ясно, че тук чиста вода повече няма да има “, твърди Къдринов.
През 80-те е планиран обезщетителен водоизточник. Избрана е река Панагюрска Луда Яна. На нея няма мини и предприятия. Тъй като течението на водата е едва през лятото, тя не можела да доставя града с вода непрекъснато. Затова се е възнамерявала изработката на язовир.
„ В плана на рудника Асарел е записано, че
предприятието със своите облаги ще влага и ще построи язовира ,
описа Къдринов. „ Важно е да се означи различен главен състезател в сагата - военното дружество Оптикоелектрон. То се развива по същото време, когато се разраства и мината. По това време за военните предприятия се дава всичко! Тъй като Асарел не строи язовира, а военният цех се нуждае от софтуерна вода, се влага голяма сума държавни пари, с цел да докара вода от Марица. Строи се тръбопровод, който да докара вода от село Злокучене. Този тръбопровод черпи вода от подземните водни тела (тераси) край реката. Тъй като Злокучене е на 220 метра надморска височина, а Панагюрище - на 550, минаващият през неравномерен терен тръбопровод бил екипиран с 4 електрически помпени станции, които да дърпат водата нагоре, с цел да доставят завода. Съоръжението е издигнато през 1987 година и е дълго към 45 километра. Тогава партията подрежда посредством този тръбопровод да се доставя и популацията на града “.
И казусът е решен... само че единствено краткотрайно. От този миг тъкмо преди 30 години Панагюрище има два съществени източника на вода - водопровода от Злокучене и няколко потока, които не са били повредени от рудника Асарел. Те се намират на изток от Банска Луда Яна и на тях има построени водохващания.
Остава въпросът какво е станало с язовира? Това е директно обвързвано със ориста на предприятието „ Асарел Медет “. След рухването на тоталитарния режим стартират разбърквания на хора и фрагменти. Тогава стартира и възходът на починалия към този момент Лъчезар Цоцорков. Първоначално е един от шефовете на новата мина. След това има няколко години на промени в България. Страната задлъжнява с към 10 милиарда $ и западните кредитори споделят, че е нужна приватизация.
„ След като банкрутираха банките през 1997 година, държавното управление на Иван Костов продължи започнатата от Жан Виденов приватизация, за която в оня миг като най-справедлив се употребява методът РМД - Работническо мениджърско сдружение. По това време мината се е разраснала неимоверно (и сега тя е най-голямата медна мина на Балканите). Прави се РМД, в което са привлечени австрийски капитали. Преди приватизацията
Лъчезар Цоцорков издейства от държавното управление да бъдат опростени 470 млн. лв.
отговорности на предприятието, в това число задължението да се построи язовира ", напомня Къдринов. Така в лицето на починалия към този момент Лъчезар Цоцорков Панагюрище получава своя добър олигарх и огромен филантроп в региона на историята, образованието, опазването на здравето и туризма, само че остава без конкуренция във водоснабдяването. Преди броени месеци още веднъж с държавни пари планът за строителството на язовир Луда Яна е размразен. Докато оборудването бъде приключено обаче, панагюрци и хората от близките села ще би трябвало да се надяват на повече дъжд и по-малко повреди по остарелия тръбопровод.
За страдание актуалната 2017 година е доста гореща и не вали. През юли и август дребните поточета, които доставят част от града с вода, пресъхнаха. Така единственият източник на вода за общината е водопроводът от Злокучене. Ветеранът обаче тъкмо в този момент изпада в софтуерна напреднала възраст и безусловно се срутва. Майсторите на ВиК се борят с тръбите, само че постоянно губят борбата против повредите. Всички те - близо 20 на брой, са били предвидими, имайки поради съществуващата техническа документи. Потърпевши от всичко това са жителите на Панагюрище и близките села - вода газят, жадни вървят, както е споделил народът. Защото с изключение на на геотермални извори регионът е богат и на водоизточници. Това, което му липсва, очевидно са положителните управнически решения през годините.
------------------------------------------------------------------------------
Безводието в община Панагюрище можеше да бъде планувано и избегнато. Това разобличаване направи Васил Къдринов - ръководител на Български център за зелена стопанска система. Според него неналичието на вода за пиянство и битови потребности е директно обвързвана с историята на градчето и грешките, които са правили управници и представителите на огромния бизнес в района през годините.
„ За да вникнем в същината на казуса, първо би трябвало да разгледаме картата на общината и съответните водоизточници “, разсъждава Къдринов. „ На север от Панагюрище е билото на Средна гора. От там идват половин дузина реки, които по-надолу се сливат и отиват в Марица. От другата страна на билото минава река Тополница, която също се влива в Марица “.
През вековете град Панагюрище се е снабдявал с вода от планината, която е на север от града. Близо до града се намира връх Братия, който е висок към 1500 метра. Естественият отток на водите е от върха към града. Хората са си правили водохващания от по-малки рекички - притоци на Банска Луда Яна. Тъй като селището не е било огромно, това е било задоволително за потребностите на популацията.
През 50-те години на предишния век Вълко Червенков, който е родом от златишкото село Петрич, взема решение, че с цел да се развива регионът, ще се вършат медни мини.
В тези времена никой не мисли за екология и здравословен метод на живот
Важно е да има работа за новия пролетариат и да се громи стопански врагът в Студената война. Първата огромна мина се основава на река Тополица и се споделя " Медец ". Тя е на север от билото. Направена е на река Медецка, която се влива в Тополница. Тази мина не въздейства на водите на Панагюрище. Предприятието е държавно, само че към средата на 80-те години находището се изчерпва.
Тогава се взема решение за основаването на нова мина. Използва се богатото и перспективно находище Асарел, което се намира на северозапад от Панагюрище. Още при проектирането на мината инженерите вършат прогноза, че този рудник първо ще се нуждае от вода, и второ, със своето разгръщане ще повлияе на чистотата на реките в района.
„ С разрастването си Асарел, който също носи името на река, стартира да нарушава морфологията на планината. За да се стигне до сърцевината, е трябвало да се копае. Огромни количества земни маси са се натрупали. Някои рекички са били отведени или прихванати, с цел да доставят оборудването. Реките Асарелска и Мареш са нечисти от насипите на рудника, откъдето се оттичат тежки метали. На минните инженери им е било ясно, че тук чиста вода повече няма да има “, твърди Къдринов.
През 80-те е планиран обезщетителен водоизточник. Избрана е река Панагюрска Луда Яна. На нея няма мини и предприятия. Тъй като течението на водата е едва през лятото, тя не можела да доставя града с вода непрекъснато. Затова се е възнамерявала изработката на язовир.
„ В плана на рудника Асарел е записано, че
предприятието със своите облаги ще влага и ще построи язовира ,
описа Къдринов. „ Важно е да се означи различен главен състезател в сагата - военното дружество Оптикоелектрон. То се развива по същото време, когато се разраства и мината. По това време за военните предприятия се дава всичко! Тъй като Асарел не строи язовира, а военният цех се нуждае от софтуерна вода, се влага голяма сума държавни пари, с цел да докара вода от Марица. Строи се тръбопровод, който да докара вода от село Злокучене. Този тръбопровод черпи вода от подземните водни тела (тераси) край реката. Тъй като Злокучене е на 220 метра надморска височина, а Панагюрище - на 550, минаващият през неравномерен терен тръбопровод бил екипиран с 4 електрически помпени станции, които да дърпат водата нагоре, с цел да доставят завода. Съоръжението е издигнато през 1987 година и е дълго към 45 километра. Тогава партията подрежда посредством този тръбопровод да се доставя и популацията на града “.
И казусът е решен... само че единствено краткотрайно. От този миг тъкмо преди 30 години Панагюрище има два съществени източника на вода - водопровода от Злокучене и няколко потока, които не са били повредени от рудника Асарел. Те се намират на изток от Банска Луда Яна и на тях има построени водохващания.
Остава въпросът какво е станало с язовира? Това е директно обвързвано със ориста на предприятието „ Асарел Медет “. След рухването на тоталитарния режим стартират разбърквания на хора и фрагменти. Тогава стартира и възходът на починалия към този момент Лъчезар Цоцорков. Първоначално е един от шефовете на новата мина. След това има няколко години на промени в България. Страната задлъжнява с към 10 милиарда $ и западните кредитори споделят, че е нужна приватизация.
„ След като банкрутираха банките през 1997 година, държавното управление на Иван Костов продължи започнатата от Жан Виденов приватизация, за която в оня миг като най-справедлив се употребява методът РМД - Работническо мениджърско сдружение. По това време мината се е разраснала неимоверно (и сега тя е най-голямата медна мина на Балканите). Прави се РМД, в което са привлечени австрийски капитали. Преди приватизацията
Лъчезар Цоцорков издейства от държавното управление да бъдат опростени 470 млн. лв.
отговорности на предприятието, в това число задължението да се построи язовира ", напомня Къдринов. Така в лицето на починалия към този момент Лъчезар Цоцорков Панагюрище получава своя добър олигарх и огромен филантроп в региона на историята, образованието, опазването на здравето и туризма, само че остава без конкуренция във водоснабдяването. Преди броени месеци още веднъж с държавни пари планът за строителството на язовир Луда Яна е размразен. Докато оборудването бъде приключено обаче, панагюрци и хората от близките села ще би трябвало да се надяват на повече дъжд и по-малко повреди по остарелия тръбопровод.
За страдание актуалната 2017 година е доста гореща и не вали. През юли и август дребните поточета, които доставят част от града с вода, пресъхнаха. Така единственият източник на вода за общината е водопроводът от Злокучене. Ветеранът обаче тъкмо в този момент изпада в софтуерна напреднала възраст и безусловно се срутва. Майсторите на ВиК се борят с тръбите, само че постоянно губят борбата против повредите. Всички те - близо 20 на брой, са били предвидими, имайки поради съществуващата техническа документи. Потърпевши от всичко това са жителите на Панагюрище и близките села - вода газят, жадни вървят, както е споделил народът. Защото с изключение на на геотермални извори регионът е богат и на водоизточници. Това, което му липсва, очевидно са положителните управнически решения през годините.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ