Ето как Intel заблуждава потребителите при закупуването на съвременни лаптопи
Преди няколко дни излезе новината, че новите MacBook Pro с процесори Core i9 работят прекомерно постепенно и незабавно се популяризира в уеб пространството.
Всички започнаха да упрекват Apple, че не е могла да направи обикновено изстудяване на своя тъничък преносим компютър. Но казусът с Core i9 и процесорите на Intel е доста по-дълбок. Нека да разгледаме малко по-подробно, по какъв начин тъкмо се реализира ръководството на честотата в процесорите на Intel и за какво тази компания по този начин заблуждава своите консуматори.
Какво има поради Intel
Нека още в самото начало да съпоставим характерностите на шест процесора, предлагани от Intel.
CPU i5-7200U i5-8250U i7-7700HQ i7-8750H i9-8950HK i7-8700K Минимална и оптималната периодичност 2,5/3,1 1,6/3,4 2,8/3.4 2,2/3,9 2,9/4,3 3,7/4,3 Брой ядра/потоци 2/4 4/8 4/8 6/12 6/12 6/12 Архитектура Kaby LakeKaby Lake-RKaby LakeKaby Lake-RKaby Lake-RKaby Lake-R Топлинен коефициент (TDP), W 15 15 45 45 45 95
На пръв взор, тук са подбрани напълно разнообразни процесори и наподобява, че никакви трикове няма. Но дано да се спрем по-подробно на първите два процесора. Архитектурни разлики сред семействата Kaby Lake и Kaby Lake-R няма, топлинните коефициенти на тези CPU са идентични, само че вторият има двойно повече ядра и с 10% по-висока тактова периодичност. Магия? Да погледнем по-нататък – сред чиповете i5-8250U и i7-7700HQ разликата е само в топлинния коефициент TDP – при i7 той е цели три пъти по-висок, само че честотите и броя ядра съответстват!
Ситуацията при i7-7700HQ и i7-8750H е същата като при първите i5: топлинният коефициент е идентичен, само че новият процесор има двойно повече ядра и с 20% по-висока тактова периодичност. С чиповете Core i9 и Core i7-8700K също не всичко е безпрепятствено – при тях съответстват всички механически характерности, като се изключи TDP – при i7 той е двойно по-висок.
Натрапва се изводът, че или законите на физиката не работят при Intel или компанията нещо хитрува. Наскоро учените потвърдиха, че физичните закони са годни даже и за най-далечните галактики и е ясно, че остава единствено втория вид. Но какво става – не може една толкоз огромна и известна компания да лъже в техническите характерности. Разбира се, че не, само че да премълчи нещо е изцяло дори допустимо. В този случай става дума за технологията Turbo Boost.
Turbo Boost: опитът да се направи невъзможното
Нека въображаемо се върнем 10 годни обратно. Джобс вади от елементарна хартиена директория MacBook Air, с което започва конкуренцията на тънките преносими компютри – ултрабуците. Но в тях би трябвало да се слагат някакви процесори. И ето тук поражда казуса. Да, Intel има в арсенала си най-различни Core 2 Duo и Quad с 2 и 4 ядра и честоти към 3 GHz. Но за жалост, те изискват съществено изстудяване, тъй като разсейват не по-малко от 35 W топлота. Най-логичното решение е да се понижи тактовата периодичност на равнище 1,5 GHz. В този случай TDP ще остане на равнище 15-17 W, а с тази топлота тънкият корпус ще може да се оправи. Но двойното намаление на тактовата периодичност прекомерно мощно се отразява на продуктивността и първите консуматори на MacBook Air доста добре усещат това.
Intel съумя се оправи с тази обстановка, освен това задоволително просто и изтънчено, въвеждайки технологията Turbo Boost. Какъв е нейният смисъл, какво прави? Ако са изпълнени някои условия, то процесорът може да усилва честотата си над номиналната и по този метод да обезпечава по-висока продуктивност.
Тоест, преди този момент, за естествената работа на процесора при номинална периодичност имаше единствено едно изискване – да не прегрява. Но в този момент са добавени още няколко условия, при осъществяването на които процесорът ще работи с по-висока от номиналната периодичност.
Интересно, какви са тези условия? Най-главното изискване е топлинният коефициент да не излиза отвън избраните рамки. Тоест, в случай че TDP е примерно 15 W, то процесорът може автоматизирано да покачва тактовата си периодичност до момента в който не доближи това значение. Но това надалеч не е всичко. Ако погледнем статистките на дилемите, всеобщо изпълнявани от потребителите ще забележим, че в по-голямата си част те не надвишават 20-30 секунди. Толкова е да вземем за пример времето за зареждане на операционната система, за това време се отварят тежките стратегии, толкоз приблизително се разархивират по-големите компресирани файлове и така нататък И с цел да увеличи още повече продуктивността си Intel вкара два вида TDP – Long и Short.
Каква е разликата сред тях? Long TDP е топлинният коефициент на процесора при дълго натоварване – игри, рендиране. Short TDP е предопределен точно за краткотрайни задания. Той е двойно и тройно по-висок от LTDP, само че работи за малко време – тъкмо тези 20-30 секунди от статистките. По този метод Intel убива два заека едновременно – и ултрабукът няма да е доста по-бавен от профилираните геймърски устройства, и за толкоз къс интервал от време нагряването няма да е сериозно и термичната отбрана на процесора няма да се задейства.
Другите условия за работата на Turbo Boost не са малко. Това са спомагателни ограничавания на оптималната температура, ограничаване на оптималната периодичност, на напрежението. Но по-интересното е, че производителят може да настройва равнището на TDP съгласно своите потребности. Главният миг тук е, че в случай че не се извършва и едно от тези условия, автоматизираното увеличение на честотата разногласието да работи напълно или отчасти. Но Intel няма нищо общо с това – той е заречен, че процесорът постоянно ще може да доближи и работи с оптималната Turbo Boost периодичност. Тоест, честотата в границите на LTDP той обезпечено ще удържа, единствено че тя – изненада, е прекомерно ниска: при i5-8250U е едвам 1,6 GHz или с 55% по-ниска от тази на i5-7200U. И в случай че се отхвърли „незадължителния“ Turbo Boost, няма какво да се учудваме, че четири процесорни ядра с по-ниски честоти имат същия топлинен коефициент, както и 2-ядрения процесор с по-високи тактови честоти.
Да погледнем процесора i5-8250U в действителни условия
Така да вземем за пример, в случай че разполагам с преносим компютър, основан на i5-8250U, в който е допустимо регулирането на Long и Short TDP, за какво да не проверим на процедура всичко казано до момента. Да стартираме стрес теста AIDA64 и да погледнем каква топлота се разсейва и какви са честотите. По подразбиране имаме следните параметри: Short TDP — 44 W, време на работа на STDP – 28 секунди, Long TDP е общоприет – 15 W.
Стартираме теста и следим. TDP си е 25 W, което е по-малко от STDP и процесорът умерено си работи на 3,4 GHz:
Но минават 28 секунди и ето – хоп, задейства се LTDP и стартира по този начин нареченият „тротлинг по TDP“: защото 25 W е по-вече от 15 W, и с цел да се вмести в този топлинен коефициент, процесорът е заставен да понижи честата. В този случай, на 2,7 GHz.
В този преносим компютър прегряване няма. Дори и след един час стрес тест процесорът си работи на равнище 2,7-2,8 GHz. Важно е – това са 20% по-ниско от оптималната вероятната периодичност, само че към момента с 50% над общоприетите 1,6 GHz. Изискванията на Intel са изпълнени и няма какво повече да се каже.
Но в този момент, просто от любознание да превърнем 5-8250U в i7-7700HQ. За тази цел е задоволително да вдигнем TDP на 45 W. Стартираме стрес теста и виждаме, че през времето, когато при i5 сработва тротлингът, спонтанният i7 продължава без проблеми да работи с оптималната си периодичност, тъй като до ограничаването от 45 W към момента е надалеч.
Тоест, на хартия тези два процесора наподобяват сходни, само че на процедура i5 при по-дълго натоварване е с към 20% по-бавен. И Intel нищо не излъгал. Именно това се случва с 6-ядрените i7: да, TDP от 45 W не е задоволителен за работа на оптималната Turbo Boost периодичност и при дълготрайни натоварвания тя пада в региона на 2,9-3,3 GHz. Това е повече от номиналните честоти на тези процесори (от 2,2 до 2,9 GHz) и спецификациите на Intel още веднъж са изпълнени.
Начини за повишение на продуктивността при тротлинг по TDP
От написаното дотук може да се направи напълно елементарен извод. Няма смисъл да се купуват старшите мобилни процесори от сериите на Intel, тъй като при продължително натоварване те са на равнището на младшите чипове. Например процесорът i7-8550U тъкмо като i5-8250U, има 4 ядра и 8 потока, както и същия TDP от 15 W. Само че оптималната периодичност за всички ядра към този момент е 3,7 GHz – с 300 MHz по-висока. Но както видяхме от тестванията нагоре, 15 W са задоволителни за работа при периодичност едвам 2,7 GHz. Тоест, няма смисъл от този i7. Да, мнозина ще кажат, че този процесор има 2 MB L3 кеш памет допълнително. Но дано всеки да си реши, дали увеличението на продуктивността с 3-5% си коства да се дадат 100-200 $ повече.
Ето за какво, когато си купувате преносим компютър, и се замислите какъв процесор е по-добре да се избере, има смисъл да се прегледат обзорите. Ако производителят не е увеличавал TDP, можете самоуверено да вземете младшия модел. Но в случай че производителят въпреки всичко е нараснал топлинния коефициент или е разрешил неговото ръководство, то би трябвало да си помислим. Да разгледаме и сходен вид.
И по този начин, вие щастливо притежавате модел с най-старшия модел от серията процесори или най-малко възнамерявате да си закупите сходна машина. За начало, инсталирайте програмата Intel Extreme Tuning Utility. Тя е безвъзмездна и без проблем се тегли от уеб страницата на Intel. Преминете в раздела All Controls и вижте какво се предлага.
В идеалния вид можете да променяте TDP и напрежението. Добър вид е смяната единствено на TDP. Лошият е в случай че няма никакви настройки. Ако се сблъскате с сходен случай, то няма никакъв смисъл да се взема старшия модел и нищо не може да извършите. Ако сте си закупили сходен преносим компютър, нищо няма да помогне – даже и слагането му във фризера.
Но в случай че можете да променяте TDP, то имате шанс. Мръднете леко плъзгача Turbo Boost Power Max надясно с към 3-5 W, потвърдете с Apply и пуснете стрес теста. Препоръчва се AIDA64, тъй като вграденият в iXTU тест не е доста добър.
Ако за половин-един час температурата не надвиши 90 градуса, то можете да считате, че ви е провървяло. Можете да вдигате бавно TDP, до момента в който температурата престане да ви харесва. Препоръчва се ограничаване до 90 градуса и не е добре да се задейства термичната отбрана на чипа. Не забравяйте да включите в стрес теста и графичния процесор. Нагряването на видеокартата оказва въздействие на температурата на процесора. Тук можете да запомните тази данни като профил, който постоянно да употребявате.
А в случай че можете да променяте TDP и и напрежението, то това е напряко чудесно. Смисълът на това е, че процесорите въпреки всичко се разграничават и Intel се презастрахова и подвига напрежението до равнище, при което всички чипове ще работят устойчиво. Ето за какво, доста постоянно, при леко събаряне на напрежението, процесорът работи без никакви проблеми. Само че разсейваната топлота доста понижава, тъй като Q ~ V2. Тоест, при понижаване на напрежението (V) с 10%, разсейваната топлота (Q)намалява с 23%, а това ще даде опция на процесора да работи с по-висока тактова периодичност и да е по-бърз.
Какво в действителност става с MacBook Pro с Core i9?
Най-после да обърнем внимание на въпросния MacBook. На пръв взор всичко е ясно – процесорът не може да работи на оптималната Turbo Boost периодичност и прави тротлинг до по-ниска. Само че поражда въпросът, за какво при този преносим компютър трикът с фризера съгласно многото изявления, работи? Нали ограничаването по TDP не е обвързвано с температурата. Всичко се обяснява, когато погледнем скрийншота на Intel Widget:
Виждаме, че тротлингът по TDP изобщо не се задейства, тъй като разсейваната топлота е в границите на 33 W или с 12 W по-малко от LTDP. Но температурата е достигнала цели 91 градуса, а не се вижда сработване на топлинната отбрана при графиката до 800 MHz. Присъдата? Apple е въвела още едно изискване, което не разрешава на процесора да загрява над избрана граница (навярно 92 градуса). Ето за какво, централният процесор се принуждава още повече да понижава честотата, без даже да доближи оптималния TDP. Ето за какво слагането на преносимия компютър във фризера оказва помощ – температурата пада, а щом няма тротлинг по TDP, честотата стартира да пораства и устройството стартира да работи по-бързо.
Оттук можем да създадем два неутешителни извода. Първо, охлаждането на MacBook Pro не удовлетворява условията на Intel, тъй като не може да разсее 45 W. Второ, изобщо под въпрос е целесъобразността от закупуването даже и на най-младшата версия на този MacBook, тъй като 33 W са задоволителни за работа при периодичност едвам 2,2 GHz. Но това е честотата навръх най-обикновения 6-яден i7. Тоест, за Turbo Boost можем изцяло да забравим. Да не забравяме, че в преносимите компютри на други производители, същият процесор има по-добро изстудяване, способно да разсее тези 45 W и чипът без проблеми работи при периодичност и над 3,0 GHz.
В последна сметка, оказа се, че Intel е въвел комплицирани условия и правила за потреблението на създаваните от него процесори. По добре е да се внимава при покупката, с цел да не стане по този начин, че да се купи MacBook с Core i9 за галактическа цена, а той да се окаже по-слаб от миналогодишния модел с i7.
Всички започнаха да упрекват Apple, че не е могла да направи обикновено изстудяване на своя тъничък преносим компютър. Но казусът с Core i9 и процесорите на Intel е доста по-дълбок. Нека да разгледаме малко по-подробно, по какъв начин тъкмо се реализира ръководството на честотата в процесорите на Intel и за какво тази компания по този начин заблуждава своите консуматори.
Какво има поради Intel
Нека още в самото начало да съпоставим характерностите на шест процесора, предлагани от Intel.
CPU i5-7200U i5-8250U i7-7700HQ i7-8750H i9-8950HK i7-8700K Минимална и оптималната периодичност 2,5/3,1 1,6/3,4 2,8/3.4 2,2/3,9 2,9/4,3 3,7/4,3 Брой ядра/потоци 2/4 4/8 4/8 6/12 6/12 6/12 Архитектура Kaby LakeKaby Lake-RKaby LakeKaby Lake-RKaby Lake-RKaby Lake-R Топлинен коефициент (TDP), W 15 15 45 45 45 95
На пръв взор, тук са подбрани напълно разнообразни процесори и наподобява, че никакви трикове няма. Но дано да се спрем по-подробно на първите два процесора. Архитектурни разлики сред семействата Kaby Lake и Kaby Lake-R няма, топлинните коефициенти на тези CPU са идентични, само че вторият има двойно повече ядра и с 10% по-висока тактова периодичност. Магия? Да погледнем по-нататък – сред чиповете i5-8250U и i7-7700HQ разликата е само в топлинния коефициент TDP – при i7 той е цели три пъти по-висок, само че честотите и броя ядра съответстват!
Ситуацията при i7-7700HQ и i7-8750H е същата като при първите i5: топлинният коефициент е идентичен, само че новият процесор има двойно повече ядра и с 20% по-висока тактова периодичност. С чиповете Core i9 и Core i7-8700K също не всичко е безпрепятствено – при тях съответстват всички механически характерности, като се изключи TDP – при i7 той е двойно по-висок.
Натрапва се изводът, че или законите на физиката не работят при Intel или компанията нещо хитрува. Наскоро учените потвърдиха, че физичните закони са годни даже и за най-далечните галактики и е ясно, че остава единствено втория вид. Но какво става – не може една толкоз огромна и известна компания да лъже в техническите характерности. Разбира се, че не, само че да премълчи нещо е изцяло дори допустимо. В този случай става дума за технологията Turbo Boost.
Turbo Boost: опитът да се направи невъзможното
Нека въображаемо се върнем 10 годни обратно. Джобс вади от елементарна хартиена директория MacBook Air, с което започва конкуренцията на тънките преносими компютри – ултрабуците. Но в тях би трябвало да се слагат някакви процесори. И ето тук поражда казуса. Да, Intel има в арсенала си най-различни Core 2 Duo и Quad с 2 и 4 ядра и честоти към 3 GHz. Но за жалост, те изискват съществено изстудяване, тъй като разсейват не по-малко от 35 W топлота. Най-логичното решение е да се понижи тактовата периодичност на равнище 1,5 GHz. В този случай TDP ще остане на равнище 15-17 W, а с тази топлота тънкият корпус ще може да се оправи. Но двойното намаление на тактовата периодичност прекомерно мощно се отразява на продуктивността и първите консуматори на MacBook Air доста добре усещат това.
Intel съумя се оправи с тази обстановка, освен това задоволително просто и изтънчено, въвеждайки технологията Turbo Boost. Какъв е нейният смисъл, какво прави? Ако са изпълнени някои условия, то процесорът може да усилва честотата си над номиналната и по този метод да обезпечава по-висока продуктивност.
Тоест, преди този момент, за естествената работа на процесора при номинална периодичност имаше единствено едно изискване – да не прегрява. Но в този момент са добавени още няколко условия, при осъществяването на които процесорът ще работи с по-висока от номиналната периодичност.
Интересно, какви са тези условия? Най-главното изискване е топлинният коефициент да не излиза отвън избраните рамки. Тоест, в случай че TDP е примерно 15 W, то процесорът може автоматизирано да покачва тактовата си периодичност до момента в който не доближи това значение. Но това надалеч не е всичко. Ако погледнем статистките на дилемите, всеобщо изпълнявани от потребителите ще забележим, че в по-голямата си част те не надвишават 20-30 секунди. Толкова е да вземем за пример времето за зареждане на операционната система, за това време се отварят тежките стратегии, толкоз приблизително се разархивират по-големите компресирани файлове и така нататък И с цел да увеличи още повече продуктивността си Intel вкара два вида TDP – Long и Short.
Каква е разликата сред тях? Long TDP е топлинният коефициент на процесора при дълго натоварване – игри, рендиране. Short TDP е предопределен точно за краткотрайни задания. Той е двойно и тройно по-висок от LTDP, само че работи за малко време – тъкмо тези 20-30 секунди от статистките. По този метод Intel убива два заека едновременно – и ултрабукът няма да е доста по-бавен от профилираните геймърски устройства, и за толкоз къс интервал от време нагряването няма да е сериозно и термичната отбрана на процесора няма да се задейства.
Другите условия за работата на Turbo Boost не са малко. Това са спомагателни ограничавания на оптималната температура, ограничаване на оптималната периодичност, на напрежението. Но по-интересното е, че производителят може да настройва равнището на TDP съгласно своите потребности. Главният миг тук е, че в случай че не се извършва и едно от тези условия, автоматизираното увеличение на честотата разногласието да работи напълно или отчасти. Но Intel няма нищо общо с това – той е заречен, че процесорът постоянно ще може да доближи и работи с оптималната Turbo Boost периодичност. Тоест, честотата в границите на LTDP той обезпечено ще удържа, единствено че тя – изненада, е прекомерно ниска: при i5-8250U е едвам 1,6 GHz или с 55% по-ниска от тази на i5-7200U. И в случай че се отхвърли „незадължителния“ Turbo Boost, няма какво да се учудваме, че четири процесорни ядра с по-ниски честоти имат същия топлинен коефициент, както и 2-ядрения процесор с по-високи тактови честоти.
Да погледнем процесора i5-8250U в действителни условия
Така да вземем за пример, в случай че разполагам с преносим компютър, основан на i5-8250U, в който е допустимо регулирането на Long и Short TDP, за какво да не проверим на процедура всичко казано до момента. Да стартираме стрес теста AIDA64 и да погледнем каква топлота се разсейва и какви са честотите. По подразбиране имаме следните параметри: Short TDP — 44 W, време на работа на STDP – 28 секунди, Long TDP е общоприет – 15 W.
Стартираме теста и следим. TDP си е 25 W, което е по-малко от STDP и процесорът умерено си работи на 3,4 GHz:
Но минават 28 секунди и ето – хоп, задейства се LTDP и стартира по този начин нареченият „тротлинг по TDP“: защото 25 W е по-вече от 15 W, и с цел да се вмести в този топлинен коефициент, процесорът е заставен да понижи честата. В този случай, на 2,7 GHz.
В този преносим компютър прегряване няма. Дори и след един час стрес тест процесорът си работи на равнище 2,7-2,8 GHz. Важно е – това са 20% по-ниско от оптималната вероятната периодичност, само че към момента с 50% над общоприетите 1,6 GHz. Изискванията на Intel са изпълнени и няма какво повече да се каже.
Но в този момент, просто от любознание да превърнем 5-8250U в i7-7700HQ. За тази цел е задоволително да вдигнем TDP на 45 W. Стартираме стрес теста и виждаме, че през времето, когато при i5 сработва тротлингът, спонтанният i7 продължава без проблеми да работи с оптималната си периодичност, тъй като до ограничаването от 45 W към момента е надалеч.
Тоест, на хартия тези два процесора наподобяват сходни, само че на процедура i5 при по-дълго натоварване е с към 20% по-бавен. И Intel нищо не излъгал. Именно това се случва с 6-ядрените i7: да, TDP от 45 W не е задоволителен за работа на оптималната Turbo Boost периодичност и при дълготрайни натоварвания тя пада в региона на 2,9-3,3 GHz. Това е повече от номиналните честоти на тези процесори (от 2,2 до 2,9 GHz) и спецификациите на Intel още веднъж са изпълнени.
Начини за повишение на продуктивността при тротлинг по TDP
От написаното дотук може да се направи напълно елементарен извод. Няма смисъл да се купуват старшите мобилни процесори от сериите на Intel, тъй като при продължително натоварване те са на равнището на младшите чипове. Например процесорът i7-8550U тъкмо като i5-8250U, има 4 ядра и 8 потока, както и същия TDP от 15 W. Само че оптималната периодичност за всички ядра към този момент е 3,7 GHz – с 300 MHz по-висока. Но както видяхме от тестванията нагоре, 15 W са задоволителни за работа при периодичност едвам 2,7 GHz. Тоест, няма смисъл от този i7. Да, мнозина ще кажат, че този процесор има 2 MB L3 кеш памет допълнително. Но дано всеки да си реши, дали увеличението на продуктивността с 3-5% си коства да се дадат 100-200 $ повече.
Ето за какво, когато си купувате преносим компютър, и се замислите какъв процесор е по-добре да се избере, има смисъл да се прегледат обзорите. Ако производителят не е увеличавал TDP, можете самоуверено да вземете младшия модел. Но в случай че производителят въпреки всичко е нараснал топлинния коефициент или е разрешил неговото ръководство, то би трябвало да си помислим. Да разгледаме и сходен вид.
И по този начин, вие щастливо притежавате модел с най-старшия модел от серията процесори или най-малко възнамерявате да си закупите сходна машина. За начало, инсталирайте програмата Intel Extreme Tuning Utility. Тя е безвъзмездна и без проблем се тегли от уеб страницата на Intel. Преминете в раздела All Controls и вижте какво се предлага.
В идеалния вид можете да променяте TDP и напрежението. Добър вид е смяната единствено на TDP. Лошият е в случай че няма никакви настройки. Ако се сблъскате с сходен случай, то няма никакъв смисъл да се взема старшия модел и нищо не може да извършите. Ако сте си закупили сходен преносим компютър, нищо няма да помогне – даже и слагането му във фризера.
Но в случай че можете да променяте TDP, то имате шанс. Мръднете леко плъзгача Turbo Boost Power Max надясно с към 3-5 W, потвърдете с Apply и пуснете стрес теста. Препоръчва се AIDA64, тъй като вграденият в iXTU тест не е доста добър.
Ако за половин-един час температурата не надвиши 90 градуса, то можете да считате, че ви е провървяло. Можете да вдигате бавно TDP, до момента в който температурата престане да ви харесва. Препоръчва се ограничаване до 90 градуса и не е добре да се задейства термичната отбрана на чипа. Не забравяйте да включите в стрес теста и графичния процесор. Нагряването на видеокартата оказва въздействие на температурата на процесора. Тук можете да запомните тази данни като профил, който постоянно да употребявате.
А в случай че можете да променяте TDP и и напрежението, то това е напряко чудесно. Смисълът на това е, че процесорите въпреки всичко се разграничават и Intel се презастрахова и подвига напрежението до равнище, при което всички чипове ще работят устойчиво. Ето за какво, доста постоянно, при леко събаряне на напрежението, процесорът работи без никакви проблеми. Само че разсейваната топлота доста понижава, тъй като Q ~ V2. Тоест, при понижаване на напрежението (V) с 10%, разсейваната топлота (Q)намалява с 23%, а това ще даде опция на процесора да работи с по-висока тактова периодичност и да е по-бърз.
Какво в действителност става с MacBook Pro с Core i9?
Най-после да обърнем внимание на въпросния MacBook. На пръв взор всичко е ясно – процесорът не може да работи на оптималната Turbo Boost периодичност и прави тротлинг до по-ниска. Само че поражда въпросът, за какво при този преносим компютър трикът с фризера съгласно многото изявления, работи? Нали ограничаването по TDP не е обвързвано с температурата. Всичко се обяснява, когато погледнем скрийншота на Intel Widget:
Виждаме, че тротлингът по TDP изобщо не се задейства, тъй като разсейваната топлота е в границите на 33 W или с 12 W по-малко от LTDP. Но температурата е достигнала цели 91 градуса, а не се вижда сработване на топлинната отбрана при графиката до 800 MHz. Присъдата? Apple е въвела още едно изискване, което не разрешава на процесора да загрява над избрана граница (навярно 92 градуса). Ето за какво, централният процесор се принуждава още повече да понижава честотата, без даже да доближи оптималния TDP. Ето за какво слагането на преносимия компютър във фризера оказва помощ – температурата пада, а щом няма тротлинг по TDP, честотата стартира да пораства и устройството стартира да работи по-бързо.
Оттук можем да създадем два неутешителни извода. Първо, охлаждането на MacBook Pro не удовлетворява условията на Intel, тъй като не може да разсее 45 W. Второ, изобщо под въпрос е целесъобразността от закупуването даже и на най-младшата версия на този MacBook, тъй като 33 W са задоволителни за работа при периодичност едвам 2,2 GHz. Но това е честотата навръх най-обикновения 6-яден i7. Тоест, за Turbo Boost можем изцяло да забравим. Да не забравяме, че в преносимите компютри на други производители, същият процесор има по-добро изстудяване, способно да разсее тези 45 W и чипът без проблеми работи при периодичност и над 3,0 GHz.
В последна сметка, оказа се, че Intel е въвел комплицирани условия и правила за потреблението на създаваните от него процесори. По добре е да се внимава при покупката, с цел да не стане по този начин, че да се купи MacBook с Core i9 за галактическа цена, а той да се окаже по-слаб от миналогодишния модел с i7.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ