Новата иранска администрация губи ключов архитект на ядрената сделка
Преди новият президент на Иран Масуд Пезешкиан в действителност да встъпи в служба, в неговото обграждане към този момент беше настъпила първата високопоставена оставка. Мохамад Джавад Зариф ненадейно разгласи оставката си от поста вицепрезидент по стратегическите въпроси. Той не беше работил на новата си позиция даже две седмици.
Преди това Зариф (в статут на външен министър на Иран) контракти „ Ядрената договорка “ и беше неин главен идеолог. Той също по този начин скрито управлява групата от „ остарели договарящи “ - високопоставени ирански дипломати, които участваха в създаването на това съглашение.
В прощално писмо, оповестено в обществените медии, Зариф се оплака, че е при избора на претенденти за държавното управление, подхранвайки слуховете за различия сред него и други авторитетни фигури в иранската политика.
Разбира се, това не е първият път, когато Зариф си потегля със мощен гръм и тропот. Например, в разгара на втория президентски мандат на Хасан Рухани, той към този момент демонстративно подаде оставка като началник на външното министерство заради различия със „ силовия блок “, който сякаш му попречи да договаря със западните страни.
С неговото овакантяване обаче групата от „ остарели договарящи “, на които частично разчиташе Пезешкиян, рискува да се разпадне - което е улеснено, наред с други неща, от авансово оповестеното „ иранско възмездие “ против Израел.
Кадрите вземат решение всичко
Оставката на вицепрезидента Зариф идва в доста несъответствуващ миг - тъкмо в миг, когато Пезешкиан е ангажиран с образуването на нов управнически екип и в очакване на отзоваването на основни министри от Народното събрание.
Сред претендентите, препоръчани от иранския президент, е Абас Арагчи, един от архитектите на „ Ядрената договорка “ - съглашение, което разреши на Техеран да реализира повдигане на икономическите наказания в подмяна на отвод от военни нуклеарни проучвания.
Включването на Арагчи в министерския лист не е изненада - дипломатът е бил дипломат в Турция и Япония, като е следил (като заместник-министър) развиването на връзките на Техеран със страните от Азиатско-тихоокеанския район. Във всички тези позиции те демонстрираха изключителни аналитични умения и дарба да показват тактическа еластичност, което е значим аршин за качество на иранския дипломатически корпус.
Много по-важни обаче са дейностите на Арагчи в „ нуклеарната “ посока: в продължение на осем години той непрестанно взе участие в преговорния развой в границите на „ Ядрената договорка “. Първо при подготовката на самото съглашение, а след 2018 година - когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп торпилира предходните съглашения и върна анулираните наказания на Иран - в опитите да го съживи.
Може би тъкмо този интервал от кариерата му би трябвало да се смята за решителен.
Нещо повече, новият ирански президент построи предизборната си стратегия точно към проектите за възобновяване на нуклеарната договорка и в този момент незабавно се нуждае от потвърдените („ старите “) договарящи, към които принадлежи и Арагчи.
Като се има поради, че е креатура на Зариф, вицепрезидентът може посредством оставката си да се опита неусетно да „ изстиска “ утвърждението на нужната кандидатура от Народното събрание. Като парадира, апропо, с обстоятелството, че в случай че кандидатурата на Арагчи се провали, формален Техеран въобще ще остане без „ остарели договарящи “ и ще стартира разговор от нулата.
От друга страна, сходни подмолни игри не са в интерес на репутацията на самия Зариф: след неуспеха на нуклеарната договорка кариерата на някогашния външен министър в действителност беше подкопана. Той съумя да се върне на високи постове едвам след успеха на реформаторите. Нещо повече, някои консерватори и до ден сегашен упрекват Зариф, че „ изгубва позиции “ на интернационалната сцена и са подозрителни към всеки претендент, който той предложи.
Игра за публиката
Ситуацията се въздейства и от обстоятелството, че разбъркването в иранското държавно управление се прави в подтекста на районно напрежение – откакто израелците отстраниха в Техеран ръководителя на Политбюро на Хамас Исмаил Хания, Иран даде обещание на Израел „ невиждан отговор “, към момента не е подхванал дейности - макар че подвигна летвата на упованията до недостижими висоти.
Всички страни в спора, в това число Съединени американски щати и европейските страни, заеха изчаквателна позиция и демонстрираха подготвеност за предприемане на радикални ограничения. В този подтекст несъразмерната припряност в „ построяването на мостове “ в разговора със Запада може да бъде неправилно разбрана освен от консервативните кръгове в Иран, само че и от техните съдружници и подставени лица от „ Остата на съпротивата “, което заплашва Техеран с спомагателни имиджови загуби.
Но даже и в такива условия групата на „ старите договарящи ” не би трябвало да бъде заровена за една нощ.
Така мнението, че прочувствената игра на Зариф е ориентирана към външния фен, закупи огромна известност. Твърди се, че затова писмото му за оставка е оповестено на персоналната му страница в X (бивш Twitter), която се чете най-вече от задграничната публика.
Предполага се, че незабавната оставка на вицепрезидента е нужна, с цел да бъдат извадени от имиджовия удар основните договарящи, които след това ще работят по реанимирането на Ядрената договорка.
Подобен проект не е лишен от логичност, защото снема отговорността за иранското противопоставяне освен от Зариф (който явно ще поеме главната работа по реконфигуриране на предходни връзки), само че и от множеството му западни сътрудници - както Вашингтон, по този начин и представители на Евротройката (Германия, Франция, Англия. - Ред.) ще могат да парират всяко неодобрение на Израел от обстоятелството, че иранските дипломати са отвън системата за взимане на решения и не могат да повлияят на обстановката по никакъв метод.
Подобни условия обаче изискват кандидатурата на Арагчи да бъде висяща допустимо най-дълго и да бъде съпроводена от обществен спор сред консервативния и реформаторския лагер.
В противоположен случай „ козът “ на демонстративната оставка на Зариф (ако приемем, че такава скица в действителност се е случила) рискува да бъде изразходван на вятъра.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8341Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед6855Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед24690Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед40622Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед62239Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед105224Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
Преди това Зариф (в статут на външен министър на Иран) контракти „ Ядрената договорка “ и беше неин главен идеолог. Той също по този начин скрито управлява групата от „ остарели договарящи “ - високопоставени ирански дипломати, които участваха в създаването на това съглашение.
В прощално писмо, оповестено в обществените медии, Зариф се оплака, че е при избора на претенденти за държавното управление, подхранвайки слуховете за различия сред него и други авторитетни фигури в иранската политика.
Разбира се, това не е първият път, когато Зариф си потегля със мощен гръм и тропот. Например, в разгара на втория президентски мандат на Хасан Рухани, той към този момент демонстративно подаде оставка като началник на външното министерство заради различия със „ силовия блок “, който сякаш му попречи да договаря със западните страни.
С неговото овакантяване обаче групата от „ остарели договарящи “, на които частично разчиташе Пезешкиян, рискува да се разпадне - което е улеснено, наред с други неща, от авансово оповестеното „ иранско възмездие “ против Израел.
Кадрите вземат решение всичко
Оставката на вицепрезидента Зариф идва в доста несъответствуващ миг - тъкмо в миг, когато Пезешкиан е ангажиран с образуването на нов управнически екип и в очакване на отзоваването на основни министри от Народното събрание.
Сред претендентите, препоръчани от иранския президент, е Абас Арагчи, един от архитектите на „ Ядрената договорка “ - съглашение, което разреши на Техеран да реализира повдигане на икономическите наказания в подмяна на отвод от военни нуклеарни проучвания.
Включването на Арагчи в министерския лист не е изненада - дипломатът е бил дипломат в Турция и Япония, като е следил (като заместник-министър) развиването на връзките на Техеран със страните от Азиатско-тихоокеанския район. Във всички тези позиции те демонстрираха изключителни аналитични умения и дарба да показват тактическа еластичност, което е значим аршин за качество на иранския дипломатически корпус.
Много по-важни обаче са дейностите на Арагчи в „ нуклеарната “ посока: в продължение на осем години той непрестанно взе участие в преговорния развой в границите на „ Ядрената договорка “. Първо при подготовката на самото съглашение, а след 2018 година - когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп торпилира предходните съглашения и върна анулираните наказания на Иран - в опитите да го съживи.
Може би тъкмо този интервал от кариерата му би трябвало да се смята за решителен.
Нещо повече, новият ирански президент построи предизборната си стратегия точно към проектите за възобновяване на нуклеарната договорка и в този момент незабавно се нуждае от потвърдените („ старите “) договарящи, към които принадлежи и Арагчи.
Като се има поради, че е креатура на Зариф, вицепрезидентът може посредством оставката си да се опита неусетно да „ изстиска “ утвърждението на нужната кандидатура от Народното събрание. Като парадира, апропо, с обстоятелството, че в случай че кандидатурата на Арагчи се провали, формален Техеран въобще ще остане без „ остарели договарящи “ и ще стартира разговор от нулата.
От друга страна, сходни подмолни игри не са в интерес на репутацията на самия Зариф: след неуспеха на нуклеарната договорка кариерата на някогашния външен министър в действителност беше подкопана. Той съумя да се върне на високи постове едвам след успеха на реформаторите. Нещо повече, някои консерватори и до ден сегашен упрекват Зариф, че „ изгубва позиции “ на интернационалната сцена и са подозрителни към всеки претендент, който той предложи.
Игра за публиката
Ситуацията се въздейства и от обстоятелството, че разбъркването в иранското държавно управление се прави в подтекста на районно напрежение – откакто израелците отстраниха в Техеран ръководителя на Политбюро на Хамас Исмаил Хания, Иран даде обещание на Израел „ невиждан отговор “, към момента не е подхванал дейности - макар че подвигна летвата на упованията до недостижими висоти.
Всички страни в спора, в това число Съединени американски щати и европейските страни, заеха изчаквателна позиция и демонстрираха подготвеност за предприемане на радикални ограничения. В този подтекст несъразмерната припряност в „ построяването на мостове “ в разговора със Запада може да бъде неправилно разбрана освен от консервативните кръгове в Иран, само че и от техните съдружници и подставени лица от „ Остата на съпротивата “, което заплашва Техеран с спомагателни имиджови загуби.
Но даже и в такива условия групата на „ старите договарящи ” не би трябвало да бъде заровена за една нощ.
Така мнението, че прочувствената игра на Зариф е ориентирана към външния фен, закупи огромна известност. Твърди се, че затова писмото му за оставка е оповестено на персоналната му страница в X (бивш Twitter), която се чете най-вече от задграничната публика.
Предполага се, че незабавната оставка на вицепрезидента е нужна, с цел да бъдат извадени от имиджовия удар основните договарящи, които след това ще работят по реанимирането на Ядрената договорка.
Подобен проект не е лишен от логичност, защото снема отговорността за иранското противопоставяне освен от Зариф (който явно ще поеме главната работа по реконфигуриране на предходни връзки), само че и от множеството му западни сътрудници - както Вашингтон, по този начин и представители на Евротройката (Германия, Франция, Англия. - Ред.) ще могат да парират всяко неодобрение на Израел от обстоятелството, че иранските дипломати са отвън системата за взимане на решения и не могат да повлияят на обстановката по никакъв метод.
Подобни условия обаче изискват кандидатурата на Арагчи да бъде висяща допустимо най-дълго и да бъде съпроводена от обществен спор сред консервативния и реформаторския лагер.
В противоположен случай „ козът “ на демонстративната оставка на Зариф (ако приемем, че такава скица в действителност се е случила) рискува да бъде изразходван на вятъра.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8341Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед6855Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед24690Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед40622Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед62239Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед105224Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ