Треперливият избор
Преди не малко време един от нашите незабравими професори Петър Динеков, с цел да ни покаже силата на родния ни език, описа в една от лекциите си на нас, студентите-филолози един старомоден анекдот. Бил си го запазил, както изясни, от неговото именито време, когато като студенти със свирките си са изгонили цар Фердинанд от Народния спектакъл. А вицът е за следното - решил един ден Фердинанд да образова и култивира своя водач шоп и почнал да го учи на немски език. След половин година станало обаче по този начин, че Фердинанд проговорил на шопски.
Спомних си за този анекдот, когато следих и изслушах резила, който се случи в бундестага напълно по-шопски, да не кажа, банкявски. Нещо нечувано и невиждано в немската политическа история. Да се разгласи кандидатурата на канцлер и тя да се провали при първото гласоподаване. Който е осведомен с немските обичаи, няма да може да допусне, нито да повярва, че може да стане такова знамение. Кандидатурата на бъдещия и най-вероятен канцлер постоянно е предмет на дълго разискване и на безапелационни сделки, които не вещаят никакви изненади. В случая обаче Мерц, казано не по шопски, а на чист книжовен български език напълно се орезили. Разбира се, здравите сили направиха нужното и възвърнаха статуквото при второто гласоподаване. За него швейцарският анализатор Роджер Кьопел удачно подбра подобаващия терпер – трептящ избор.
Всичкото обаче от първата минута на второто гласоподаване стартира да вони и тази смрад дълго време няма да се измирише. Както се оказа 18 индивида от обединението не са дали своят вот за Мерц. Едни нахални анализатори позволяват дори, че това не са хора от социалдемократическата партия, която целокупно се радва на шанса си още веднъж да е във властта и няма никакъв интерес да неодобрява избора. По-скоро се допуска, че са от тези, които не бяха съгласни с желанията на Мерц още веднъж да направи огромна коалиция със социалдемократите. Вероятно са били принудени след това да се подчинят на партийната дисциплинираност, само че брожението вътре в партията на християндемократите продължава да нараства. То се развива със същата скорост, с която набира сили политическото наличие на Алтернатива за Германия. Особено откакто Вайдел направи контраход и апелира идиотското решение на съответните секрети служби на Германия. Вече се предсказва, че това ще провокира нов потрес в немската политика. Няма по какъв начин да обявиш 1/4 от гласоподавателите за терористи и прикрити нацисти.
Предстоят да се случат скоро събития, които по всяка възможност няма да оказват помощ на Мерц да овладее вътрешното състояние. Той от своя страна побърза незабавно да отиде в Париж и да засвидетелства своите верноподанически позиции по отношение на групата на искащите и събере предплатено поддръжка за своя мандат във външнополитическата област. Целият този спектакъл стартира да припомня на нещо родно. Това разбираемо ми предава нужното самочувствие като българин, че и ние нещо сме дали на света, а точно политическата спекулация да вършим да сучим и да си сложим въпреки всичко нашия човек на власт. Може и от други да са видели немците по какъв начин стават тези номера, само че шопската ни рецепта за избори очевидно се оказва известна и в Германия. Не съм сигурен дали Мерц ще проговори шопски, само че че стартира да губи тирада и на немски, се видя, тъй като към този момент не знае по какъв начин и по какъв метод да изясни фиаското си. Това се вижда при всеки негов опит да съобщи някаква привидно по-стабилна политическа позиция. Такава потърси Мерц и в честванията по случай 80-тата годишнина от Победата. С Щайнмайер дружно застанаха да почетат това велико събитие, очебийно заявявайки, че преднамерено не са поканили представителите на съветското посолство.
Като непретенциозен историк, изучавал актуалната немска политическа история, бих желал по този мотив да задам на Мерц пък и на всички негови съидейници три съответни въпроса:
Първият! Кой в действителност освободи Германия от фашизма? В тази връзка един подвъпрос - Защо 8-и май беше наименуван Ден на освобождението, което е чиста перверзия да го прави народ, който одеве е изгубил войната. И още един подвъпрос - Кой им го разреши всичко това, да живеят със самочувствието, че надали не сами благодарение на руската войска са се освободили от фашизма? Защото не ми е напълно прелестно да го кажа, само че реваншисткото завещание и тези пронацистки гени изключително в нашето съвремие започнаха още веднъж да се демонстрират като гнили корени в тялото на немската политика. Корени, от които обаче може да се пръкне някой пресен и злокобен бодил, който да ни докара огромни бели.
Вторият! На кого би трябвало да благодарят германците за своето обединяване? Тука, както се споделя, в най-хубавия случай чакам безмълвно наведени глави, тъй като няма какво да се каже в отговор. Не могат да си прехапят устните немските политици и да кажат друго също така, че с помощта на Съветския съюз, който в навечерието на своето раздробяване изведе своята армия, бе разрешено на двете Германии да се обединят. Логично е да попитаме противоположното. А какво щеше да стане, в случай че не беше направил това този неприятен, самоунищожаващ се Съветски съюз?
Третият? Щеше ли да има икономическото знамение и растежът на тази учудила света стопанска система, в случай че след проекта Маршал не беше пристигнал съветският газ?
Не се надявам някой от цитираните господа изобщо да се замислят над това, тъй като те към този момент са почнали по шопски да кроят своите далавери в политиката и, за жалост, да водят народа си към това, което тази изстрадала страна към този момент два пъти е претърпяла. Да се надяваме, че има още задоволително хора, които приказват съвършен немски език и съставляват високо образованите и културни хора в Германия във всички области на обществено-икономическия живот и това няма да бъде позволено. Не единствено за наслада на немския народ, а и за наша обща, европейска наслада. Защото сме привикнали да одобряваме Германия като един от локомотивите на европейската ни цивилизация.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18918Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед19172Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед24961Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед23043Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед24507Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед90758Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед81406Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед70270Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води
Спомних си за този анекдот, когато следих и изслушах резила, който се случи в бундестага напълно по-шопски, да не кажа, банкявски. Нещо нечувано и невиждано в немската политическа история. Да се разгласи кандидатурата на канцлер и тя да се провали при първото гласоподаване. Който е осведомен с немските обичаи, няма да може да допусне, нито да повярва, че може да стане такова знамение. Кандидатурата на бъдещия и най-вероятен канцлер постоянно е предмет на дълго разискване и на безапелационни сделки, които не вещаят никакви изненади. В случая обаче Мерц, казано не по шопски, а на чист книжовен български език напълно се орезили. Разбира се, здравите сили направиха нужното и възвърнаха статуквото при второто гласоподаване. За него швейцарският анализатор Роджер Кьопел удачно подбра подобаващия терпер – трептящ избор.
Всичкото обаче от първата минута на второто гласоподаване стартира да вони и тази смрад дълго време няма да се измирише. Както се оказа 18 индивида от обединението не са дали своят вот за Мерц. Едни нахални анализатори позволяват дори, че това не са хора от социалдемократическата партия, която целокупно се радва на шанса си още веднъж да е във властта и няма никакъв интерес да неодобрява избора. По-скоро се допуска, че са от тези, които не бяха съгласни с желанията на Мерц още веднъж да направи огромна коалиция със социалдемократите. Вероятно са били принудени след това да се подчинят на партийната дисциплинираност, само че брожението вътре в партията на християндемократите продължава да нараства. То се развива със същата скорост, с която набира сили политическото наличие на Алтернатива за Германия. Особено откакто Вайдел направи контраход и апелира идиотското решение на съответните секрети служби на Германия. Вече се предсказва, че това ще провокира нов потрес в немската политика. Няма по какъв начин да обявиш 1/4 от гласоподавателите за терористи и прикрити нацисти.
Предстоят да се случат скоро събития, които по всяка възможност няма да оказват помощ на Мерц да овладее вътрешното състояние. Той от своя страна побърза незабавно да отиде в Париж и да засвидетелства своите верноподанически позиции по отношение на групата на искащите и събере предплатено поддръжка за своя мандат във външнополитическата област. Целият този спектакъл стартира да припомня на нещо родно. Това разбираемо ми предава нужното самочувствие като българин, че и ние нещо сме дали на света, а точно политическата спекулация да вършим да сучим и да си сложим въпреки всичко нашия човек на власт. Може и от други да са видели немците по какъв начин стават тези номера, само че шопската ни рецепта за избори очевидно се оказва известна и в Германия. Не съм сигурен дали Мерц ще проговори шопски, само че че стартира да губи тирада и на немски, се видя, тъй като към този момент не знае по какъв начин и по какъв метод да изясни фиаското си. Това се вижда при всеки негов опит да съобщи някаква привидно по-стабилна политическа позиция. Такава потърси Мерц и в честванията по случай 80-тата годишнина от Победата. С Щайнмайер дружно застанаха да почетат това велико събитие, очебийно заявявайки, че преднамерено не са поканили представителите на съветското посолство.
Като непретенциозен историк, изучавал актуалната немска политическа история, бих желал по този мотив да задам на Мерц пък и на всички негови съидейници три съответни въпроса:
Първият! Кой в действителност освободи Германия от фашизма? В тази връзка един подвъпрос - Защо 8-и май беше наименуван Ден на освобождението, което е чиста перверзия да го прави народ, който одеве е изгубил войната. И още един подвъпрос - Кой им го разреши всичко това, да живеят със самочувствието, че надали не сами благодарение на руската войска са се освободили от фашизма? Защото не ми е напълно прелестно да го кажа, само че реваншисткото завещание и тези пронацистки гени изключително в нашето съвремие започнаха още веднъж да се демонстрират като гнили корени в тялото на немската политика. Корени, от които обаче може да се пръкне някой пресен и злокобен бодил, който да ни докара огромни бели.
Вторият! На кого би трябвало да благодарят германците за своето обединяване? Тука, както се споделя, в най-хубавия случай чакам безмълвно наведени глави, тъй като няма какво да се каже в отговор. Не могат да си прехапят устните немските политици и да кажат друго също така, че с помощта на Съветския съюз, който в навечерието на своето раздробяване изведе своята армия, бе разрешено на двете Германии да се обединят. Логично е да попитаме противоположното. А какво щеше да стане, в случай че не беше направил това този неприятен, самоунищожаващ се Съветски съюз?
Третият? Щеше ли да има икономическото знамение и растежът на тази учудила света стопанска система, в случай че след проекта Маршал не беше пристигнал съветският газ?
Не се надявам някой от цитираните господа изобщо да се замислят над това, тъй като те към този момент са почнали по шопски да кроят своите далавери в политиката и, за жалост, да водят народа си към това, което тази изстрадала страна към този момент два пъти е претърпяла. Да се надяваме, че има още задоволително хора, които приказват съвършен немски език и съставляват високо образованите и културни хора в Германия във всички области на обществено-икономическия живот и това няма да бъде позволено. Не единствено за наслада на немския народ, а и за наша обща, европейска наслада. Защото сме привикнали да одобряваме Германия като един от локомотивите на европейската ни цивилизация.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18918Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед19172Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед24961Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед23043Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед24507Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед90758Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед81406Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед70270Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ