Сампрас и Агаси - двама от боговете на тениса
Преди на огромната сцена да се появят Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, може би най-голямото съревнование в мъжкия тенис бе това сред американците Пийт Сампрас и Андре Агаси. И до момента в който през последните две десетилетия американският мъжки тенис е в рецесия, задълбочаваща се с всяка последваща година, то през 90-те тенисистите от Съединени американски щати преобладаваха. Джон Макенроу и Джими Конърс към този момент бяха в залеза си, само че Майкъл Ченг, Джим Къриър, Сампрас и Агаси бяха в разцвета на силите си, а към тях може да прибавим и името на Тод Мартин, който по този начин и не завоюва купа от " Големия шлем ", само че въпреки всичко бе финалист на Australian Open и US Open.
Джим Къриър в действителност дълго време бе последният тенисист, комуто се е отдавало да завоюва в една година (1992) Australian Open и " Ролан Гарос " (Джокович повтори това превъзходно достижение през 2016), само че последователно той бе помрачен от Агаси и Сампрас, които оформиха едно от най-вълнуващите съперничества, освен в тениса, само че и в спорта въобще.
Както години по-късно разликата в стиловете роди незабравимото (което към момента не е приключило) съревнование сред Роджър Федерер и Рафаел Надал, по този начин през 90-те години на XX век почитателите на аристократичния спорт чакаха с неспокойствие всеки нов конфликт сред майстора на играта от главната линия Агаси и " бомбардировача " Сампрас. За разлика от повелителя на ретурите и играещ бекхенд с две ръце Агаси, Пистол Пийт разчиташе на топовни сервиси и нападателна игра с излизания на мрежата, а непокътнатата му марка бе мощният удар над глава (смач) с отскок. Сампрас играеше бекхенд с една ръка и нямаше еднакъв на трева, а също така беше чудовище за противниците си и на бързите хард настилки.
Агаси пък можеше да бие всекиго на всяко покритие и не е изненадващо, че съумя да стане първият тенисист, постигнал кариерен " Голям шлем ", откогато четирите шампионата от " Шлема " стартират да се организират на три разнообразни настилки. Андре приключи кариерата си с 8 трофеи от " Големия шлем ", само че завоюва всичко (включително олимпийска купа от Атланта'96), до момента в който Сампрас сложи връх за най-вече мейджър трофеи на сингъл (14), само че нямаше спортното дългоденствие на огромния си противник и най-хубавото, което съумя да направи на " Ролан Гарос " в цялата си кариера бе един полуфинал (1996). Сладкия Пийт просто не се спогаждаше с клея. За сметка на това той дълго време бе рекордьор в " Оупън ерата " със седемте те си трофеи на " Уимбълдън ", преди Федерер да завоюва трофей №8 на " свещената трева " в " Ол Инглънд Клъб " през 2017 година.
За своето време и Сампрас, и Агаси издигнаха тениса на друго равнище по време на кариерите си. И го направиха в компанията на редица други тенис митове и превъзходни играчи като Борис Бекер, Стефан Едберг, Горан Иванишевич, Пат Рафтър, Евгений Кафелников, Карлос Моя и други. Днес Федерер, Надал и Джокович карат всички останали величия преди тях да наподобяват земни, само че 90-те на ХХ век бяха не по-малко вълнуващи години и бяха белязани от почерка на тези двама титани от Съединени американски щати - Сампрас и Агаси.
Трябва да отбележим, че Андре и Пийт не бяха тъкмо първи другари, или по-скоро връзките им бяха по-сложни, в сравнение с тези сред Роджър, Рафа и Ноле през днешния ден. В автобиографичната си книга Open Агаси споделя за случай, в който Сампрас е оставил обидно непретенциозен за опциите си бакшиш и прави някои неособено ласкави мнения за своя съотечественик, като твърди, че двамата са радикално разнообразни като характери. Разбира се, самият Агаси не е светец - добре знае се, че през 1997 година той се проваля на допинг тест, само че му се разминава. През Агаси се срутва до 141-о място в международната класация, само че през 1998 реализира нещо в действителност впечатляващо, като се връща в Топ 10, играейки и на шампионати от веригата " Чалънджър ", което е на процедура немислимо за един топтенисист.
Що се отнася до формалната статистика от директните дуели сред двамата, тя е в интерес на Сампрас: 20-14 победи. Първата им среща е още през 1989 година - на клея в Рим, където Агаси разрушава сънародника си с 6:2, 6:1. Последният им конфликт пък сеоказва и последният мач в кариерата на Сампрас. На финала на US Open през 2002 година Пистол Пийт надвива над огромния си съперник с 6:3, 6:4, 5:7, 6:4, постигайки рекордната за времето си 14-а купа от " Големия шлем ". Тогава в действителност триумфът му в Ню Йорк е по-скоро изненадащ - Сампрас към този момент е в залеза си, а година по-късно афишира и публично края на славната си кариера. Агаси пък остава още няколко години в тенис елита, преди да се сбогува с обичаната игра (като деен състезател) на US Open през 2006 година, след проваляне от германеца Бекер. Само че от именития Борис, а от нямащия роднинска връзка с великия си съотечественик Бенямин Бекер.
Но кой е най-великият мач сред Андре и Пийт? Трудно е да се каже. Двамата в действителност имат единствено два петсетови конфликта - на 1/4-финала на " Уимбълдън " през 1993 Сампрас печели с 6:2, 6:2, 3:6, 3:6, 6:4, а на Australian Open 2000 Агаси надвива с 6:4, 3:6, 6:7 (0), 7:6 (5), 6:1. Споменатият нагоре край на US Open от 2002 също е измежду най-великите им борби, както и мачът за купата на " Уимбълдън " през 1999. Тогава и двамата са в топформа, срещата е чакана с голям интерес, само че Сампрас се оправя с Агаси в три сета - 6:3, 6:4, 7:5. няколко години по-рано - през 1995, пък двамата влизат в решителен заключителен двубой на Australian Open и US Open, като в Мелбърн побеждава Агаси, а в " Голямата ябълка " триумфът е за Сампрас - и двете срещи завършват в четири сета. Може би най-вълнуващият дуел сред двамата обаче си остава един от последните им конфликти - четвъртфиналът на Откритото състезание на Съединени американски щати през 2001 година. Битката е повече от епична, като мачът приключва след 4 тайбрека. Първият е извоюван от Андре, само че Пийт прави поврат и в последна сметка пречупва противника си с 6:7 (7), 7:6 (2), 7:6 (2), 7:6 (5). Мачът продължава 3 часа и 32 минути, като Агаси забива цели 18 аса, само че Сампрас дава отговор с 25 и макар 12-те си двойни неточности Сладкия Пийт продължава напред.
Още един любопитен факт от съперничеството сред двамата велики американци, изключително в подтекста на многочислените борби сред Федерер и Надал, е че Сампрас и Агаси в последна сметка съумяват да се изправят един против различен най-малко по един път на всеки от четирите шампионата от " Шлема ". Те имат общо 4 мача на US Open (4:0 за Сампрас), 2 на Australian Open (2:0 за Агаси, който до 1995 по лично предпочитание не взе участие на шампионата в Мелбърн), 2 на " Уимбълдън " (2:0 за Сампрас) и 1 на " Ролан Гарос " (спечелен с 3:0 сета от Агаси). За съпоставяне Федерер и Надал към момента нямат нито един мач между тях на US Openи опцията за сходен конфликт към този момент наподобява минимална.
Малко преди Европа да скъса картата на мъжкия тенис от ХХ век и да хвърли Съединени американски щати зад борда, американците бяха тези, които раздаваха правораздаване на корта. А Сампрас и Агаси бяха двамата пълководци на американската тенис войска - две неповторими феномени в международния тенис, които оставиха доста повече от трайна диря в историята на този популярен и обичан от милиони по целия свят спорт.
Джим Къриър в действителност дълго време бе последният тенисист, комуто се е отдавало да завоюва в една година (1992) Australian Open и " Ролан Гарос " (Джокович повтори това превъзходно достижение през 2016), само че последователно той бе помрачен от Агаси и Сампрас, които оформиха едно от най-вълнуващите съперничества, освен в тениса, само че и в спорта въобще.
Както години по-късно разликата в стиловете роди незабравимото (което към момента не е приключило) съревнование сред Роджър Федерер и Рафаел Надал, по този начин през 90-те години на XX век почитателите на аристократичния спорт чакаха с неспокойствие всеки нов конфликт сред майстора на играта от главната линия Агаси и " бомбардировача " Сампрас. За разлика от повелителя на ретурите и играещ бекхенд с две ръце Агаси, Пистол Пийт разчиташе на топовни сервиси и нападателна игра с излизания на мрежата, а непокътнатата му марка бе мощният удар над глава (смач) с отскок. Сампрас играеше бекхенд с една ръка и нямаше еднакъв на трева, а също така беше чудовище за противниците си и на бързите хард настилки.
Агаси пък можеше да бие всекиго на всяко покритие и не е изненадващо, че съумя да стане първият тенисист, постигнал кариерен " Голям шлем ", откогато четирите шампионата от " Шлема " стартират да се организират на три разнообразни настилки. Андре приключи кариерата си с 8 трофеи от " Големия шлем ", само че завоюва всичко (включително олимпийска купа от Атланта'96), до момента в който Сампрас сложи връх за най-вече мейджър трофеи на сингъл (14), само че нямаше спортното дългоденствие на огромния си противник и най-хубавото, което съумя да направи на " Ролан Гарос " в цялата си кариера бе един полуфинал (1996). Сладкия Пийт просто не се спогаждаше с клея. За сметка на това той дълго време бе рекордьор в " Оупън ерата " със седемте те си трофеи на " Уимбълдън ", преди Федерер да завоюва трофей №8 на " свещената трева " в " Ол Инглънд Клъб " през 2017 година.
За своето време и Сампрас, и Агаси издигнаха тениса на друго равнище по време на кариерите си. И го направиха в компанията на редица други тенис митове и превъзходни играчи като Борис Бекер, Стефан Едберг, Горан Иванишевич, Пат Рафтър, Евгений Кафелников, Карлос Моя и други. Днес Федерер, Надал и Джокович карат всички останали величия преди тях да наподобяват земни, само че 90-те на ХХ век бяха не по-малко вълнуващи години и бяха белязани от почерка на тези двама титани от Съединени американски щати - Сампрас и Агаси.
Трябва да отбележим, че Андре и Пийт не бяха тъкмо първи другари, или по-скоро връзките им бяха по-сложни, в сравнение с тези сред Роджър, Рафа и Ноле през днешния ден. В автобиографичната си книга Open Агаси споделя за случай, в който Сампрас е оставил обидно непретенциозен за опциите си бакшиш и прави някои неособено ласкави мнения за своя съотечественик, като твърди, че двамата са радикално разнообразни като характери. Разбира се, самият Агаси не е светец - добре знае се, че през 1997 година той се проваля на допинг тест, само че му се разминава. През Агаси се срутва до 141-о място в международната класация, само че през 1998 реализира нещо в действителност впечатляващо, като се връща в Топ 10, играейки и на шампионати от веригата " Чалънджър ", което е на процедура немислимо за един топтенисист.
Що се отнася до формалната статистика от директните дуели сред двамата, тя е в интерес на Сампрас: 20-14 победи. Първата им среща е още през 1989 година - на клея в Рим, където Агаси разрушава сънародника си с 6:2, 6:1. Последният им конфликт пък сеоказва и последният мач в кариерата на Сампрас. На финала на US Open през 2002 година Пистол Пийт надвива над огромния си съперник с 6:3, 6:4, 5:7, 6:4, постигайки рекордната за времето си 14-а купа от " Големия шлем ". Тогава в действителност триумфът му в Ню Йорк е по-скоро изненадащ - Сампрас към този момент е в залеза си, а година по-късно афишира и публично края на славната си кариера. Агаси пък остава още няколко години в тенис елита, преди да се сбогува с обичаната игра (като деен състезател) на US Open през 2006 година, след проваляне от германеца Бекер. Само че от именития Борис, а от нямащия роднинска връзка с великия си съотечественик Бенямин Бекер.
Но кой е най-великият мач сред Андре и Пийт? Трудно е да се каже. Двамата в действителност имат единствено два петсетови конфликта - на 1/4-финала на " Уимбълдън " през 1993 Сампрас печели с 6:2, 6:2, 3:6, 3:6, 6:4, а на Australian Open 2000 Агаси надвива с 6:4, 3:6, 6:7 (0), 7:6 (5), 6:1. Споменатият нагоре край на US Open от 2002 също е измежду най-великите им борби, както и мачът за купата на " Уимбълдън " през 1999. Тогава и двамата са в топформа, срещата е чакана с голям интерес, само че Сампрас се оправя с Агаси в три сета - 6:3, 6:4, 7:5. няколко години по-рано - през 1995, пък двамата влизат в решителен заключителен двубой на Australian Open и US Open, като в Мелбърн побеждава Агаси, а в " Голямата ябълка " триумфът е за Сампрас - и двете срещи завършват в четири сета. Може би най-вълнуващият дуел сред двамата обаче си остава един от последните им конфликти - четвъртфиналът на Откритото състезание на Съединени американски щати през 2001 година. Битката е повече от епична, като мачът приключва след 4 тайбрека. Първият е извоюван от Андре, само че Пийт прави поврат и в последна сметка пречупва противника си с 6:7 (7), 7:6 (2), 7:6 (2), 7:6 (5). Мачът продължава 3 часа и 32 минути, като Агаси забива цели 18 аса, само че Сампрас дава отговор с 25 и макар 12-те си двойни неточности Сладкия Пийт продължава напред.
Още един любопитен факт от съперничеството сред двамата велики американци, изключително в подтекста на многочислените борби сред Федерер и Надал, е че Сампрас и Агаси в последна сметка съумяват да се изправят един против различен най-малко по един път на всеки от четирите шампионата от " Шлема ". Те имат общо 4 мача на US Open (4:0 за Сампрас), 2 на Australian Open (2:0 за Агаси, който до 1995 по лично предпочитание не взе участие на шампионата в Мелбърн), 2 на " Уимбълдън " (2:0 за Сампрас) и 1 на " Ролан Гарос " (спечелен с 3:0 сета от Агаси). За съпоставяне Федерер и Надал към момента нямат нито един мач между тях на US Openи опцията за сходен конфликт към този момент наподобява минимална.
Малко преди Европа да скъса картата на мъжкия тенис от ХХ век и да хвърли Съединени американски щати зад борда, американците бяха тези, които раздаваха правораздаване на корта. А Сампрас и Агаси бяха двамата пълководци на американската тенис войска - две неповторими феномени в международния тенис, които оставиха доста повече от трайна диря в историята на този популярен и обичан от милиони по целия свят спорт.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ