Учени доказаха кръстоска на неандерталка с Денисов човек
Преди доста време представители на два човешки типа се срещнали в пещера в днешна Русия. Около 50 000 годи по-късно учени удостоверяват, че двамата са имали щерка.
ДНК разбор на фосилизирана дребна коста от това дете потвърди, че то е рожба на неандерталка и на Денисов човек, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ За първи път намираме пряк потомък на тези две групи ", споделя Вивиан Слон от института Макс-Планк по еволюционна антропология в Лайпциг в Германия, която е съавтор на обявата в „ Нейчър “.
Денисовият човек и неандерталците са се разделили преди 400 000-500 000 години, като станали два обособени типа на рода Хомо (Хомо сапиенс са били различен вид).
Неандерталският човек е липсващ от лицето на земята преди към 40 000 години заради към момента незнайни аргументи. Денисовците също са изчезнали, само че не се знае тъкмо по кое време.
ДНК разбори са посочили, че Денисовият човек е оставил част от генома си на някои Хомо сапиенс – той под 1 % в азиатските популации и коренните популации на американските континенти и до 5 % в туземците в Австралия или Папуа-Нова Гвинея.
По същия метод всички съвременни хора като се изключи африканците имат в своя геном към 2 % от ДНК-то, наследено от неандерталеца, което е доказателство, че кръстоски може би е имало сред тези два типа в едно далечно минало.
До откриването на кръстоската сред неандерталката и денисовеца се стига с помощта на 1,5-сантиметрова кост. Тя е толкоз дребна, че когато я намират, откривателите не могат на пръв взор да кажат дали е на човек или на животно.
Открита е през 2012 година в пещера в Алтайската планинска система в Сибир покрай сегашната граница на Русия с Монголия.
Учените кръщават костицата Дени и откриват най-после, че тя е на творение от женски пол на минимум 13 години, живяло преди към 50 000 години. Тя е от бедрената кост, или от огромната пищялна кост на крайници, или от костта на ръката от лакътя до рамото.
Пещерата, в която е умряло девойчето, е наречена Денисова и е фамозна поради това, че там са открити първите фосилизирани остатъци от Денисовия човек. Това са фрагменти от фаланга на кутрето.
При разбора на костицата, наречена Дени учените са съумели да разграничат хромозоми, които девойката е наследила от татко си и от майка си. За тях няма подозрение, че хромозомите са били предадени на детето от неандерталка и от денисовец.
Напускайки Африка, неандерталците са се разпръснали в Европа и в Западна Азия, до момента в който денисовците са се отправили към Източна Азия.
Неандерталците и денисовците може би не са имали доста мотиви да се срещнат. Но когато това е станало, наподобява не са били предубедени едни към други, споделя Сванте Паабо, който е в основата и на идентифицикацията на Денисовия човек.
Те евентуално са се сувокуплявали постоянно, доста повече, в сравнение с мислехме до момента, прибавя той.
ДНК разбор на фосилизирана дребна коста от това дете потвърди, че то е рожба на неандерталка и на Денисов човек, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ За първи път намираме пряк потомък на тези две групи ", споделя Вивиан Слон от института Макс-Планк по еволюционна антропология в Лайпциг в Германия, която е съавтор на обявата в „ Нейчър “.
Денисовият човек и неандерталците са се разделили преди 400 000-500 000 години, като станали два обособени типа на рода Хомо (Хомо сапиенс са били различен вид).
Неандерталският човек е липсващ от лицето на земята преди към 40 000 години заради към момента незнайни аргументи. Денисовците също са изчезнали, само че не се знае тъкмо по кое време.
ДНК разбори са посочили, че Денисовият човек е оставил част от генома си на някои Хомо сапиенс – той под 1 % в азиатските популации и коренните популации на американските континенти и до 5 % в туземците в Австралия или Папуа-Нова Гвинея.
По същия метод всички съвременни хора като се изключи африканците имат в своя геном към 2 % от ДНК-то, наследено от неандерталеца, което е доказателство, че кръстоски може би е имало сред тези два типа в едно далечно минало.
До откриването на кръстоската сред неандерталката и денисовеца се стига с помощта на 1,5-сантиметрова кост. Тя е толкоз дребна, че когато я намират, откривателите не могат на пръв взор да кажат дали е на човек или на животно.
Открита е през 2012 година в пещера в Алтайската планинска система в Сибир покрай сегашната граница на Русия с Монголия.
Учените кръщават костицата Дени и откриват най-после, че тя е на творение от женски пол на минимум 13 години, живяло преди към 50 000 години. Тя е от бедрената кост, или от огромната пищялна кост на крайници, или от костта на ръката от лакътя до рамото.
Пещерата, в която е умряло девойчето, е наречена Денисова и е фамозна поради това, че там са открити първите фосилизирани остатъци от Денисовия човек. Това са фрагменти от фаланга на кутрето.
При разбора на костицата, наречена Дени учените са съумели да разграничат хромозоми, които девойката е наследила от татко си и от майка си. За тях няма подозрение, че хромозомите са били предадени на детето от неандерталка и от денисовец.
Напускайки Африка, неандерталците са се разпръснали в Европа и в Западна Азия, до момента в който денисовците са се отправили към Източна Азия.
Неандерталците и денисовците може би не са имали доста мотиви да се срещнат. Но когато това е станало, наподобява не са били предубедени едни към други, споделя Сванте Паабо, който е в основата и на идентифицикацията на Денисовия човек.
Те евентуално са се сувокуплявали постоянно, доста повече, в сравнение с мислехме до момента, прибавя той.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ