Защо Вселената няма център? Научното обяснение
Преди доста години хората са били сигурни, че Земята е плоска и че звездите, Слънцето и другите галактически обекти се въртят към нея. Първият човек, който изрича теорията, че нашата планета е кръгла, е италианският физик Галилео Галилей. След това, през 1500 година, испанският мореплавател Фернан Магелан прави първото околосветско странствуване в историята и потвърждава това на процедура. Тогава излиза наяве, че Земята не може да бъде център на Вселената, нито пък Слънцето и даже галактиката Млечен път. Но ето какъв е казусът: откакто космосът се уголемява, би трябвало да има място, откъдето това разширение да стартира? Всъщност центърът на Вселената е доста по-близо до нас, в сравнение с наподобява. Може да звучи прекомерно необичайно, ненадейно и даже ненапълно прелестно, само че центърът на Вселената сме ние. Излязоха най-новите научни писания по този въпрос и дано се спрем малко по-подробно, тъй като това занимава мозъците на огромен брой откриватели от разнообразни сфери на науката.
Центърът на Вселената е всяко човешко създание, живеещо на Земята Древната визия за Вселената
Някога доста от дълго време учените са вярвали, че Вселената има център, и са се опитвали да го открият. В края на краищата всеки обект има централно място: планетата има ядро, градът има централен площад и така нататък – има доста образци. Според тази логичност Вселената също би трябвало да има централна точка.
Картината на Джерард Дау „ Астрономът “ Учените са били сигурни, че Земята е в центъра на всичко. След това се появява догатката, че Слънцето е централната точка на космоса. Но колкото повече астрономите опознаваха света, ставаше все по-ясно, че център на Вселената не съществува.
Доказателството за разширението на Вселената
Научните открития на Едуин Хъбъл изиграват основна роля за разбирането, че космосът няма център. В негова чест е наименуван именитият галактически телескоп Хъбъл (HST). Той е изстрелян в космоса на 24 април 1990 година и макар многочислените повреди работи и до през днешния ден.
Космическият телескоп Хъбъл През 20-те години на предишния век американски астрофизик открива, че някои мъглявини, които са считани за част от Млечния път, са обособени галактики. След това науката узнава за съществуването на галактиката Андромеда и Магелановите облаци, които съставляват огромен интерес за учените. Едуин Хъбъл потвърди, че Млечният път е единствено една от многото галактики във Вселената.
Учените считат, че забележимата галактика съдържа сред 100 и 200 милиарда галактики През 1929 година се вкарва законът на Хъбъл. Той гласи, че колкото по-далеч са галактиките от нас, толкоз по-бързо се отдалечават от нас. След това излиза наяве, че Вселената не е с непрекъснати размери, а се уголемява.
Как по този начин Вселената става все по-голяма
Човек може да си намерения, че центърът на Вселената е мястото, където е станал Големият гърмеж. Но учените са сигурни, че няма съответно място на това събитие – гърмежът е станал „ на всички места “ едновременно и от този момент пространството непрестанно се уголемява.
За страдание ние не разбираме доста добре по какъв начин и за какво е настъпил Големият гърмеж За да разберем по какъв начин се уголемява Вселената, можем да си представим балон. На повърхността му има точки, които съставляват галактиките, звездите, планетите и всичко останало. Този балон последователно се уголемява и всички точки се отдалечават една от друга. Но нито една точка няма да бъде в центъра на разширението (ако се гледа извън!).
Къде въпреки всичко се намира центърът на Вселената
Но в случай че Вселената няма център, тогава къде се намираме ние? И тук идва едно изненадващо просветление: всеки от нас, където и да се намира, е център на личната си наблюдаема Вселена. Това е по този начин, тъй като светлината от най-отдалечените обекти във Вселената идва към нас от всички страни на равни дистанции. Така от позиция на наблюдаващия той се намира в центъра на това, което може да види и изучи.
В момента, тъкмо в този момент, ние за себе си сме центърът на Вселената За по-добро схващане можем да си представим същия балон. Можете да се опитате да визиите себе си на мястото на която и да е точка от повърхността му. Без значение къде се намира тази точка, всички останали точки ще се отдалечават от нея. Така че от позицията на тази точка ще наподобява, че тя е в центъра на този развой. Но всяка друга точка на това кълбо, без значение къде се намира, ще вижда същото – тя също ще бъде в центъра на своята галактика.
Ако всеки от нас е център на личната си галактика, може да се учудим и да е замислим какъв брой чудноват и мистериозен е нашият свят. Учените все по-често разискват изненадващи теории за заобикалящата ни реалност. Една от хипотезите твърди, че нашата галактика може да е комплицирана симулация. Може би нашето място във Вселената е единствено част от един виртуален свят, основан от необикновено мощен най-малко за нас изкуствен интелект. Това звучи малко плашещо, нали?
Според публикация, оповестена в списание AIP Physics, доказателствата за „ хипотезата за симулация “ са скрити в законите, ръководещи информацията (като цифровата и генетичната информация). Откритията демонстрират, че другите осведомителни системи минават през еднакъв развой на минимизиране с течение на времето, сходно на метода, по който компютърът компресира и усъвършенства своите данни.
