Сестрите Стоеви: Преди се карахме, но сега се разбираме с поглед
Преди доста постоянно се карахме за грешките една на друга – признава Стефани Стоева. – Но към този момент от дълго време се разбираме единствено с взор. Научихме се да бъдем един тим.
Само преди 15-ина дни Стефани и по-голямата й сестра Габриела донесоха първа европейска купа за България на двойки в бадминтона.
На шампионата в испанския град Уелва дуетът бе извънредно безапелационен – записа пет победи, като не даде и гейм на съперничките си.
„ В техническо отношение сме съвсем равностойни на азиатките, остава да сме по-стабилни и в чисто психически аспект “, допълват девойките.
А показателно за класата на българките е и фактът, че в Азия към този момент не желаят да упражняват с националките преди международното през август, с цел да не им разкриват козовете. През март Стоеви победиха първите ракети на Тайланд на открития шампионат на Германия и конкуренцията към този момент внимава кого кани на лагери.
„ Получихме отвод, в този момент нашият треньор Михаил Попов договаря да упражняваме в Сингапур преди мондиала “, разкриват девойките.
Именно наставникът е повода, Стоеви да заиграят по друг метод и да са равностойни на най-хубавите в света.
„ Той ни научи да бъдем екип, а първата година напълно подчертава върху физическата ни подготовка – признават хасковлийките. – Стояхме най-вече във фитнеса и тренирахме нашата издръжливост. Така че да умеем два часа да престоим на корта против елитните азиатски състезателки, които са най-хубави в нашия спорт. “
И защото Попов живее и работи в Париж, по-голямата част от времето си сестрите също прекарват във френската столица.
Когато обаче се захващат с бадминтон въобще даже не подозират, че един ден може да обикалят света и да се разхождат край Айфеловата кула.
„ За първи път чух за този спорт около моя другарка, бях втори клас – спомня си 22-годишната
Сестрите признават, че от всички треньори са взели по нещо, само че огромен принос за построяването им има сегашният ментор Михаил Попов.
Стефани. – В началото всичко възприемах като занимание. Истински се възпламених по спорта след 2006-а, когато завоювах и първата си републиканска купа. Хареса ми, тъй като е динамичен, ненатоварващ. А в това време се забавляваш “.
Първоначално по-голямата с година и два месеца Габриела не е въобще въодушевена от играта с перцето. Тренира спортни танци и си споделя, че в никакъв случай няма да се захване с бадминтон. Но един път отива в залата дружно с майка си, с цел да заплати таксата на сестра си. Става й забавно. И с всяка последваща седмица все по-често стартира да се отбива в залата.
„ Бях покрай Стефани и това ми харесваше, а когато започвахме и да печелим в действителност заобичах бадминтона “, признава Габи.
Всъщност девойките толкоз добре се сработват, че си имат свои ритуали и имат вяра, че те им носят шанс. Преди всяко огромно съревнование са с нов маникюр. Стефани избира зеления цвят, а Габриела – синия. Момичетата са и една от двойките в света, които най-често сменят оборудването си на шампионат. В първия кръг, да вземем за пример, играят в алено, във втория са в жълто. Дори спонсорът им – японският състезателен колос „ Йонекс “ се преценява с техните желания. Двете са последователки и на татуировките. Имат по пет. Хорото повежда Стефани, която прави първата на десния си крайник. Тя е на китайски и гласи: Вярвай в себе си.
И в действителност девойки имат вяра, че дружно може да покорят редица върхове.
Най-дългата им разлъка обаче е предходната година. Тогава за 27 дни се състезават за разнообразни тимове в Индийската лига, които ги получават на търг. Но пък имат щастието да играят с най-хубавите в света. Габриела си партнира с олимпийския първенец Ли Йон Де, чийто огромен почитател е Стефани.
„ Имаше интервал, в който бяхме в един хотел, на разнообразни етажи и нямахме право да се виждаме “, разкрива с усмивка Стефани. – Но пък се върнахме оттова с достоверни индийски рокли. “
Амбицията на българките е тази година да покорят и международния връх. А фантазиите на девойките не стопират до тук. Искат да попаднат на финалния шампионат в Китай, където отиват първите 8 дуета на планетата. От четвъртък Стоеви ще станат № 9.
„ Харесва ни да пътуваме, само че не сме се замисляли след време къде желаеме да се установим – споделят сестрите. – Макар че най-вече ни харесва в Сингапур. Пак обаче ще сме някъде дружно. Ще имаме къща, едната ще живее на единия етаж, а другата на другия….Но към този момент това е някъде надалеч. Погледите ни са ориентирани към огромната ни цел – олимпийски орден, в случай че не на тези игри в Токио, то на идващите в Париж 2024! “
Само преди 15-ина дни Стефани и по-голямата й сестра Габриела донесоха първа европейска купа за България на двойки в бадминтона.
На шампионата в испанския град Уелва дуетът бе извънредно безапелационен – записа пет победи, като не даде и гейм на съперничките си.
„ В техническо отношение сме съвсем равностойни на азиатките, остава да сме по-стабилни и в чисто психически аспект “, допълват девойките.
А показателно за класата на българките е и фактът, че в Азия към този момент не желаят да упражняват с националките преди международното през август, с цел да не им разкриват козовете. През март Стоеви победиха първите ракети на Тайланд на открития шампионат на Германия и конкуренцията към този момент внимава кого кани на лагери.
„ Получихме отвод, в този момент нашият треньор Михаил Попов договаря да упражняваме в Сингапур преди мондиала “, разкриват девойките. Именно наставникът е повода, Стоеви да заиграят по друг метод и да са равностойни на най-хубавите в света.
„ Той ни научи да бъдем екип, а първата година напълно подчертава върху физическата ни подготовка – признават хасковлийките. – Стояхме най-вече във фитнеса и тренирахме нашата издръжливост. Така че да умеем два часа да престоим на корта против елитните азиатски състезателки, които са най-хубави в нашия спорт. “
И защото Попов живее и работи в Париж, по-голямата част от времето си сестрите също прекарват във френската столица.
Когато обаче се захващат с бадминтон въобще даже не подозират, че един ден може да обикалят света и да се разхождат край Айфеловата кула.
„ За първи път чух за този спорт около моя другарка, бях втори клас – спомня си 22-годишната
Сестрите признават, че от всички треньори са взели по нещо, само че огромен принос за построяването им има сегашният ментор Михаил Попов. Стефани. – В началото всичко възприемах като занимание. Истински се възпламених по спорта след 2006-а, когато завоювах и първата си републиканска купа. Хареса ми, тъй като е динамичен, ненатоварващ. А в това време се забавляваш “.
Първоначално по-голямата с година и два месеца Габриела не е въобще въодушевена от играта с перцето. Тренира спортни танци и си споделя, че в никакъв случай няма да се захване с бадминтон. Но един път отива в залата дружно с майка си, с цел да заплати таксата на сестра си. Става й забавно. И с всяка последваща седмица все по-често стартира да се отбива в залата.
„ Бях покрай Стефани и това ми харесваше, а когато започвахме и да печелим в действителност заобичах бадминтона “, признава Габи.
Всъщност девойките толкоз добре се сработват, че си имат свои ритуали и имат вяра, че те им носят шанс. Преди всяко огромно съревнование са с нов маникюр. Стефани избира зеления цвят, а Габриела – синия. Момичетата са и една от двойките в света, които най-често сменят оборудването си на шампионат. В първия кръг, да вземем за пример, играят в алено, във втория са в жълто. Дори спонсорът им – японският състезателен колос „ Йонекс “ се преценява с техните желания. Двете са последователки и на татуировките. Имат по пет. Хорото повежда Стефани, която прави първата на десния си крайник. Тя е на китайски и гласи: Вярвай в себе си.
И в действителност девойки имат вяра, че дружно може да покорят редица върхове.
Най-дългата им разлъка обаче е предходната година. Тогава за 27 дни се състезават за разнообразни тимове в Индийската лига, които ги получават на търг. Но пък имат щастието да играят с най-хубавите в света. Габриела си партнира с олимпийския първенец Ли Йон Де, чийто огромен почитател е Стефани.
„ Имаше интервал, в който бяхме в един хотел, на разнообразни етажи и нямахме право да се виждаме “, разкрива с усмивка Стефани. – Но пък се върнахме оттова с достоверни индийски рокли. “
Амбицията на българките е тази година да покорят и международния връх. А фантазиите на девойките не стопират до тук. Искат да попаднат на финалния шампионат в Китай, където отиват първите 8 дуета на планетата. От четвъртък Стоеви ще станат № 9.
„ Харесва ни да пътуваме, само че не сме се замисляли след време къде желаеме да се установим – споделят сестрите. – Макар че най-вече ни харесва в Сингапур. Пак обаче ще сме някъде дружно. Ще имаме къща, едната ще живее на единия етаж, а другата на другия….Но към този момент това е някъде надалеч. Погледите ни са ориентирани към огромната ни цел – олимпийски орден, в случай че не на тези игри в Токио, то на идващите в Париж 2024! “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ