Кога на Земята ще свърши кислородът и няма да можем да дишаме
Преди милиарди години нашата планета е била доста по-различна от тази, която виждаме през днешния ден. Атмосферата е била наситена с въглероден диоксид, а кислородът, по този начин нужен за живота, въобще не е съществувал. Земята е приличала на днешната Венера – била е отвратително гореща и негостоприемна. С течение на времето обаче обстановката се трансформирала. Наличието на вода и други запаси изиграло основна роля за появяването на кислорода, който станал основа за възникването и развиването на живота на нашата планета. Свикнали сме да мислим за кислорода като за нещо постоянно, само че може ли да пристигна ден, в който той да свърши и планетата ни да стане необитаема?
В бъдеще на Земята кислородът ще свърши – учените са сигурни в това Откъде се е появил кислородът на Земята
Както беше упоменато при започване на тази публикация, когато Земята се е появила преди 4,6 милиарда години, нейната атмосфера е била доста по-различна от тази, която ни заобикаля през днешния ден. Основните ѝ съставни елементи са били въглеродният диоксид и азотът, а за О2 не е можело да става и дума. При такива условия животът, какъвто го познаваме, би бил неосъществим. С течение на времето обаче на планетата се появили вода и неповторими организми, които почнали да трансформират състава на атмосферата.
Преди милиарди години Земята е била адско място Водата, която е изиграла решаваща роля за развиването на живота, най-вероятно се е появила на Земята вследствие на удари от метеорити. Тя е осигурила среда, в която са могли да съществуват микроорганизми. Именно те, а не растенията, са създали първата крачка към насищането на атмосферата с О2. Преди към 2,5 милиарда години се появяват цианобактериите – дребни синьо-зелени водорасли, които проправят пътя на фотосинтезата.
В публикация, оповестена в научното списание Science, откриватели от Европейската галактическа организация декларират, че моретата и океаните на нашата планета евентуално са се образували от вода, донесена на Земята от метеорити, а не от комети, както се смяташе до момента. Тази убеденост на учените се основава на данните, които те получиха с помощта на галактическия уред „ Розета “, който достави на кометата 67P/Чурюмов – Герасименко галактическата сонда Philae. Откритите на кометата следи от вода ясно демонстрират, че тя е друга от тази, която се среща на нашата планета.
Цианобактерии под микроскоп Цианобактериите употребяват въглероден диоксид и вода, с цел да създават глюкоза, а страничният артикул на този развой е кислородът. В ранните стадии целият този О2 е бил обвързван с минералите или разперен в океаните, само че скоро той става толкоз доста, че стартира да изпълва атмосферата. Това събитие се назовава Голямата кислородна злополука и с помощта на него атмосферата на Земята е станала подобаваща за възникването на живот.
Кой създава най-вече О2
Днес главните производители на О2 на планетата не са дърветата, както доста хора си мислят, а микроскопичните организми, живеещи в океана. Така да вземем за пример дребната бактерия Prochlorococcus създава към 20% от целия О2 на Земята – повече, в сравнение с цялата тропическа гора в Амазонка. Заедно фитопланктонът, водораслите и огромните растения в океана създават до 80% от кислорода в света.
Бактериите от рода Prochlorococcus под микроскоп Фотосинтезата, при която се получава О2, се основава на потреблението на три съставния елемент: слънчева светлина, въглероден диоксид и вода. Растенията и фитопланктонът употребяват хлорофил, с цел да улавят слънчевата сила и да я трансформират в химическа сила, като трансформират въглеродния диоксид и водата във въглехидрати. За тези организми кислородът, който е толкоз значим за нас, е просто отпадъчен артикул, който те отделят в атмосферата.
Цианобактерии върху водата Така богатата на О2 атмосфера на Земята е заслуга на античните цианобактерии, които преди доста време са почнали фотосинтезата, както и на фитопланктона. Без тях нашата планета не би била обитаема.
Кога на Земята ще свърши кислородът
Земята може да изчерпи кислорода в далечното бъдеще и това не е смешка. Причината е, че растенията и микроорганизмите като фитопланктона, които създават О2 посредством фотосинтезата, зависят от въглеродния диоксид. Според проучванията обаче след един милиард години нашето слънце ще стане по-топло, което ще докара до раздробяване на въглеродния диоксид в атмосферата. Без този газ растенията ще спрат да създават О2 и това ще бъде началото на края на комплицирания живот на планетата.
Кислородът на Земята ще свърши поради Слънцето Според изчисленията на учените единствено след 10 000 години равнището на кислорода в атмосферата ще спадне до сериозни стойности. За сметка на това концентрацията на метан ще стартира да се покачва, а озоновият пласт, който ни защищава от нездравословното ултравиолетово излъчване, ще изчезне. Тези промени ще основат условия, несъответствуващи за живот, като ще оставят да оцелеят единствено най-простите микроорганизми, тъкмо както е било на Земята преди милиарди години.
Въпреки че краят на „ кислородната епоха “ звучи плашещо, не е нужно да се тормозим – витално значимият О2 ще свърши едвам след милиард години. Въпреки това тези проучвания ни оказват помощ да разберем по-добре по какъв начин се трансформират изискванията за живот на планетите и какво ги прави подобаващи за съществуването на организмите. Оказва се, че даже отсъствието на О2 на друга планета не изключва опцията там в миналото да е съществувал живот.
