Въпросът вече е как ще използваме европейската финансова система за повече доверие, конкурентоспособност и устойчивост, каза подуправителят на БНБ Карина Караиванова
Преди месеци България одобри еврото и към този момент взе участие пълноправно в евросистемата. Въпросът към този момент не е дали България принадлежи към европейската финансова система, а по какъв начин ще я използваме за повече доверие, конкурентоспособност и резистентност. Това сподели Карина Караиванова, подуправител на Българската национална банка, началник на ръководство „ Емисионно “, по време на " Финансов конгрес Иновации 2026 ", който е проведен от Асоциация „ Банка на годината “. Събитието се състои в хотел " Хаят Риджънси София ".
По думите ѝ в миг, когато средата към нас е комплицирана, светът е на геополитически шокове и на фрагментация, стабилността изисква не автоматизирани реакции, а преценка, сюжети и дисциплинираност.
Според нея софтуерните промени би трябвало да се преглеждат в общ подтекст. Цифровото евро, изкуственият разсъдък, автоматизацията не са обособени тематики, акцентира Караиванова. Те са разнообразни проявления на една по-широка промяна, която слага една учреден цел - по какъв начин нововъведенията да се употребяват по този начин, че да покачат успеваемостта, без да се отслаби стабилността и доверието, добави тя.
По думите ѝ цифровото евро е част от напъните парите на централната банка да останат налични и в цифровата стопанска система, като допълнение на парите в брой.
Според нея другите форми на цифрови пари могат да извършват разнообразни функционалности, само че устойчивата система изисква явен отговор за това кой носи риска, по какъв начин ще се отбрани потребителят, по какъв начин се резервира доверието в парите.
Караиванова счита, че изкуственият разсъдък се преглежда като значима, само че допълваща технология, а за банковия бранш това значи дейна, а не пасивна роля. Банките ще би трябвало да влагат в софтуерна подготвеност, ръководство на данни, киберсигурност и да запазят главната си функционалност – да основават доверие, сподели Караиванова. Истинското предизвикателство е не просто да цифровизираме финансите, а да запазим доверието, добави тя.
По думите ѝ в миг, когато средата към нас е комплицирана, светът е на геополитически шокове и на фрагментация, стабилността изисква не автоматизирани реакции, а преценка, сюжети и дисциплинираност.
Според нея софтуерните промени би трябвало да се преглеждат в общ подтекст. Цифровото евро, изкуственият разсъдък, автоматизацията не са обособени тематики, акцентира Караиванова. Те са разнообразни проявления на една по-широка промяна, която слага една учреден цел - по какъв начин нововъведенията да се употребяват по този начин, че да покачат успеваемостта, без да се отслаби стабилността и доверието, добави тя.
По думите ѝ цифровото евро е част от напъните парите на централната банка да останат налични и в цифровата стопанска система, като допълнение на парите в брой.
Според нея другите форми на цифрови пари могат да извършват разнообразни функционалности, само че устойчивата система изисква явен отговор за това кой носи риска, по какъв начин ще се отбрани потребителят, по какъв начин се резервира доверието в парите.
Караиванова счита, че изкуственият разсъдък се преглежда като значима, само че допълваща технология, а за банковия бранш това значи дейна, а не пасивна роля. Банките ще би трябвало да влагат в софтуерна подготвеност, ръководство на данни, киберсигурност и да запазят главната си функционалност – да основават доверие, сподели Караиванова. Истинското предизвикателство е не просто да цифровизираме финансите, а да запазим доверието, добави тя.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ