Уж го направих за добро, а семейството ми се разпадна
Преди месец имах празник – навърших 50 години. Най-самотният рожден ден, който в миналото съм имала. Със брачна половинка ми вдигнахме наздравица, след това той сподели, че е изтощен, и си легна. Знам, че ми е ядосан, само че няма храброст да ме упрекна право в лицето. Откакто синът ни си потегли, нещо в душата му се пречупи. Винаги е бил мирен човек, правилен и лоялен на фамилията си, само че в мълчанието в този момент има нещо друго. То е протест против мен и присъда. Виждам болката в очите му и ми се желае да го хвана за раменете, да го разтърся мощно и да изкрещя: „ Хей, дребосъче, направих го за положително! “
Омъжих се млада. Всичко ни беше наред. Със брачна половинка ми бяхме най-щастливи, когато се роди синът ни Димитър. Гледах го и не можех да му се нарадвам. Мечтаех да пораства здрав, един ден да ми докара красива снаха, да ни дарят с прелестни внуци и всички дружно да живеем щастливо.
Годините си навъртяха и аз усещах, че съм все по-близо до своята фантазия. Затова, когато Димитър заяви, че ще докара приятелката си на вечеря да се срещнем, сърцето ми се прекатурна от неспокойствие. Ето, споделих си, Бог е чул майчините ми молби. Нямах самообладание да видя момичето и към този момент си представях каква огромна женитба ще вдигнем и с каква горделивост ще въведа вкъщи красивата си снаха.
Когато видях Зорница, буца заседна в гърлото ми. На нищо не приличаше – ниска, с огромен ханш, на всичкото от горната страна и накуцваше. А застанал до нея, синът ми сияеше от благополучие. Замълчах, поканих гостенката на масата, само че през цялата вечер я гледах, без да мога да скрия какъв брой неприятно съм сюрпризирана.
Сигурно разочарованието ми е било изписано на лицето, само че аз и не се пробвах да го скрия. Не я харесвах и нямах желание да укривам това. Надявах се, че синът ми ще се измъкне от тази илюзия, че връзката им е единствено мимолетно въодушевление и Димитър няма желание съществено да се обвързва с нея. Щеше да му мине, сигурна бях.
Ще се разделят, като й се насити. Все отново той е същински красавец и тя въобще не му подхожда. Ставаше отлично за домакински любим, само че не и за заслужен член на семейството ни. Не мога да отрека, че момичето е добродушно и възпитано. Мълчеше, не се месеше в диалозите ни, гледаше Димитър в очите. Дори деликатно попита дали да ми помогне, само че по погледа ми всичко разбра и не повтори.
Шест месеца по-късно, на инат на молбите и очакванията ми, синът ми съобщи, че със Зорница са решили да се оженят. Нищо не споделих, само че си дадох дума, че в никакъв случай няма да разреша това. Твърдо взех решение да работя, когато една съседка ми се присмя в очите: „ Онзи ден видях сина ти с някакво куцо момиче, кое е то? “ Причерня ми.
Преди си представях по какъв начин вкъщи ще влезе красива снаха, в този момент куцата Зорница ще ни направи за смях. Не и това!
Преди няколко дни на кафе с моя другарка й описах за несполучливия избор на Димитър. Тя пък се оплака, че щерка й зарязала следващия избраник. Познавах Светла – положително момиче, с дълги коси и още по-дълги крайници. Докато слушах майка й, през мозъка ми мина мисълта да я срещна със сина си.
Тя сигурно ще бъде идеалната снаха за нас. От тази брилянтна концепция прекосих напряко към деяние. Започнах непрестанно да поканвам на посетители Светла и майка й. А когато аз гостувах у тях, все намирах причина да замъкна и Димитър… Мъжът ми разбра какви ги правя и няколко пъти ме предизвести да не се занимавам с нелепости. Но не ме спря.
Между Светла и Димитър обаче не прехвръкнаха никакви искри. Допадаха си като другари, нищо повече. Той все по този начин беше бясно влюбен в грозната си избраница, а дъщерята на приятелката ми сменяше гаджетата си, както и преди. Като този проект не проработи, от дебелоглав взех решение да приказвам непосредствено със Зорница. Един ден бях сама и я поканих на кафе.
От дума на дума я предизвестих, че синът ми е пристрастен по друга и няма желание да се дами. За доказателство извадих фотоси на Светла и Димитър, които напълно преднамерено бях правила. Преди Зорница да си тръгне, намерено, с майчински звук, я посъветвах да не се унижава повече и да напусне сина ми.
За страдание обстановката не се разви, както чаках. Още същата вечер, след противен скандал, Димитър ме упрекна и сподели, че и максимален зложелател не би постъпил подло като мен. После си потегли. А неотдавна със Зорница се ожениха. На тържеството участва мъжът ми, аз не бях измежду поканените. Оттогава той се промени, не беседва с мен, счита ме за отговорна и виновна, че фамилията ни се разпадна. Но аз всичко направих за положително.
Красимира
Инфо: lichna-drama.com
