Преди месец бе съобщено, че в Южния квартал на Перперикон

Преди месец бе обявено, че в Южния квартал на Перперикон екипът на проф. Николай Овчаров стартира изследването на доста забавен некропол от V-VI в., т. е. от първите десетилетия след одобряването на християнството в Родопите. На настоящия стадий са разпознати и обрисувани към 15 каменни гробници-саркофази, както и няколко десетки ямни погребения. Гробниците са завършени доста точно и в тях явно са били полагани заможни жители на Перперикон. Всички погребения са осъществени по християнски обред с трупополагане и, както допускат особеностите на религията, в тях не са поставяни скъпи предмети.

Една от гробниците обаче буди голям интерес. Тя е направена от солидни каменни плочи, които са точно издялани от каменоделците, които са я затворили от горната страна е компактно също с сходни плочи. От пръв взор е видно, че скелетът на възрастен мъж вътре е бил в допълнение пренареден. Няма подозрение, че костите са били съхранявани преди този момент настрана, а след това са били положени в гробницата, като погребващите се пробвали да ги подредят в анатомичен порядък. Това обаче не им се е удало изцяло и тазът е комплициран малко по-нагоре, бедрените кости са разбъркани, а реброто се намира настрана от лакътната кост. Костичките на пръстите на краката са подредени в една права редица.

Но кое е предиздвикало погребващите да изградят специфична монументална каменна гробница, в която да положат в анатомичен ред останките на човек, явно умрял доста преди този момент. Загадката се крие в бурната раннохристиянска ера, когато се образува митологията за християнските мъченици, преследвани от римските управляващи и починали за вярата. Днес знаем имената на стотици от тях, които са канонизирани от църквата за светци. Със сигурност обаче те са били хиляди и доста от тези мъченици си останали безименни или били познати само в техния стеснен регион. Вероятно точно за подобен образец става дума в тази ситуация от некропола на Перперикон. Известно е, че проникването на християнството в Родопите е бил доста сложен и непосилен развой. Преди сполучливата задача на видния християнски мисионер Никита Ремесиански от 393-398 година, която евентуално е почнала точно от Перперикон и Източните Родопи, е имало много несполучливи опити за християнизация на Великата планина, при които много от християнските мисионери са потърпевши и даже починали.

Разкриването на гроба с подредения скелет бе следено от двама от най-известните български историци през днешния ден - професорите Пламен Павлов и Хитко Вачев. Особено скъпа бе експертизата на проф. Вачев, който е приет специалист от средновековна църковна археология. Той е безапелационен, че в действителност става дума за чужд преди страдалец за вярата от ранното християнство.