Мирела Костадинова: Господин Въжаров се превръща в първия изобретател на машина за събиране на числа
Преди механичният калкулатор с клавиши или дръжка да бъде необятно употребен в Съединени американски щати през 20-те и 30-те години на ХХ век, един българин, Господин Русев Въжаров от Медвен, безмълвен и замислен в себе си човек, основава свое откритие. Той има необятни математически и механически качества за това време, само че остава неусетен от историята ни.
През 1893 година в Ямбол той пръв издава пособието „ Сметница “ част I по пласиране и пазаруване на храни, а на идната година в Пловдив отпечатва и част II, книга „ потребна, всеки път и на всекиго “, както се споделя в заглавието.
Въжаров отпътува за София при тогавашния министър на финансите Иван Ев. Гешов и му сервира своята „ Сметница “. Щом се срещнал с четивото в две елементи, Гешов с неприкрит екстаз се обърнал към създателя: „ От такива хора като вас има потребност Народната банка “. После незабавно наредил на шефа на банката господин Тенев за назначението му. Въжаров се справял бързо с предоставената му работа и скоро го вършат шеф на инкасовото поделение. Дълго време в банката работели с „ нагласените от него някакви ленти по фондовата работа, с които се улеснява събирането на разните фондови сметки “.
Докато работи в Народната банка Господин Въжаров се трансформира в първия откривател на машина за събиране на цифри. Още през 1895 година той е направил модел за такава машина, само че не съумява да я създаде фабрично. Не се намерил по-заможен българин, с цел да финансира изобретението му. Едва след няколко години, някъде по света се основава сходна машина и се внася у нас за прилагане. За българския откривател не се чула нито дума. Пренебрежителното отношение към него и творенията му не останали до тук.
Въжаров е и първият откривател на далекомера – оптично устройство, което разрешава измерването на дистанцията от дадена точка до избрана цел. Далекомерите се употребяват във фотографията, астрономията и военното дело. Ръчно направеният апарат изработен от Въжаров, не бил задоволително идеален, трябвало да се направи от машина. Отново никой не го подкрепил в тази му концепция и тя останала незавършена. По-късно се появява подобен апарат, учреден на същия принцип.
През 1906 година Въжаров създава огромен лихвочисленик „ с съответния му лихвеник и настрана различен лихвеник за намиране лихвата напряко от капитала “. Те изпреварват по цялост и съвършенство всички наши и непознати лихвеници, които съдържали таблици за пресмятане на лихви при разнообразни проценти. Нужно било единствено да се патентоват, само че и този път нещата не се случили.
През 1926 година негови близки събират ръкописите на лихвениците и ги изпращат в Лайпциг на доктор Парлапанов, с цел да види какво може да се издаде от тях. Икономистът, дружно с Господин Въжаров, отпечатват „ Blitz- Zins- Tabellen “, предговорът е на проф. доктор Лорей. Въжаров не останал удовлетворен от труда, напечатан в Лайпциг и почнал работа над нов. Не съумял да го довърши. Умира на 19 декември 1939 година Така изобретенията на българина остават недооценени, а той изцяло пропуснат.
За него се знае малко – роден е на 21 ноември 1864 година Син е на Руси кехая (глава на овчари, собственик на овце), един от богатите българи в Медвен. Баща му бил самообразован, знаел да чете и написа. С брат си свирел на дудук, единият - хороводни песни, а другият - тъжни. Първи той управлявал в Добруджа имението на Махмуд паша, който живеел в Цариград. То се намирало в село Махмуд куюсу, покрай Междене, сред Черна вода и Кюстенджа. Пашата бил любим на султана и той му дал област в Добруджа. Руси кехая управлявал 40 негови овчари. Вместо пари пашата му давал жива стока: овце, кози, коне и различен добитък. Руси кехая замогнал от това и когато стоката му се нараснала, се отделил от пашата. Купува своя къшла в татарското село Караюмер (Балчишко), където е имало и друга котленска къшла. Стопаните на двете имения добивали вода от 30 метра издълбан в земята бунар с мях от 30-40 кг, вързан на кожено въже, теглено посредством колело, наречено „ келево “, благодарение на кон. От 600-700 овце за доене имало 400. Освен това имал 150 ангорски кози. Единствен Руси кехая развъждал тези кози, които давали най-хубавата вълна. Притежавал 80 коня – хергеле, т. е. гледани от специфичен човек. Сиренето, маслото и кашкавалът се изпращали в Цариград. Руси кехая е бил безсънен човек с чорбаджийски кайфета, облечен с облекла от брашовско сукно, с астраганен калпак, тъй като постоянно ходел в Цариград при Махмуд паша и по своя търговия. Къщата му в Медвен била една от най-богатите, в нея не прекрачвали инцидентни хора. Къщата му изгаря по време на Освободителната война. А Руси кехая се споминал през 1886 година Каква жена е била брачната половинка му не е известно.
Синът му Господин Въжаров учил в Медвен, Градец, Карнобат и Сливен. Баща му го води на работа в Добруджа, само че той избягал и се върнал отново в Сливен, с цел да довърши тогавашното четвъртокласно учебно заведение. След Освобождението, през 1878 година, той е един от първите служители в Кюстенджа – секретар буххалтер в митницата. На тази служба го назначава шефът на митницата, котленецът Огнянов. Заплатата му е седем полуимпериала месечно. След това е заемал счетоводни служби. В Народната банка служи 23 години и става шеф на инкасовото поделение.
Известно е още, че Господин Въжаров има синове с висше музикално обучение. Единият – Руско Въжаров е бил гимназиален преподавател, другият – Тодор Въжаров – професор в Музикалната академия в София. Негов шурей е доктор Рудолф Йенчи от Дрезден, професор в столицата по немски език и литература.
Този саморасъл и надарен българин не можал да разкрие изцяло уменията си. Нямало кой да му подаде ръка. Не се намерил и богат човек, който да финансира изобретенията му. Единствен Иван Гешов оценил качествата му и го поканил на работа в Народната банка. Другите даже не го забелязали…
Нищо ново под слънцето… В България всички ние сме слепи за способните хора, тъй като ни превъзхождат с високия си растеж. По нашите ширини всяка глава, която стърчи, скоро я режат… Талантът на още един човек си отива с него в гроба… Без да бъде употребен за просперитета на България.
През 1893 година в Ямбол той пръв издава пособието „ Сметница “ част I по пласиране и пазаруване на храни, а на идната година в Пловдив отпечатва и част II, книга „ потребна, всеки път и на всекиго “, както се споделя в заглавието.
Въжаров отпътува за София при тогавашния министър на финансите Иван Ев. Гешов и му сервира своята „ Сметница “. Щом се срещнал с четивото в две елементи, Гешов с неприкрит екстаз се обърнал към създателя: „ От такива хора като вас има потребност Народната банка “. После незабавно наредил на шефа на банката господин Тенев за назначението му. Въжаров се справял бързо с предоставената му работа и скоро го вършат шеф на инкасовото поделение. Дълго време в банката работели с „ нагласените от него някакви ленти по фондовата работа, с които се улеснява събирането на разните фондови сметки “.
Докато работи в Народната банка Господин Въжаров се трансформира в първия откривател на машина за събиране на цифри. Още през 1895 година той е направил модел за такава машина, само че не съумява да я създаде фабрично. Не се намерил по-заможен българин, с цел да финансира изобретението му. Едва след няколко години, някъде по света се основава сходна машина и се внася у нас за прилагане. За българския откривател не се чула нито дума. Пренебрежителното отношение към него и творенията му не останали до тук.
Въжаров е и първият откривател на далекомера – оптично устройство, което разрешава измерването на дистанцията от дадена точка до избрана цел. Далекомерите се употребяват във фотографията, астрономията и военното дело. Ръчно направеният апарат изработен от Въжаров, не бил задоволително идеален, трябвало да се направи от машина. Отново никой не го подкрепил в тази му концепция и тя останала незавършена. По-късно се появява подобен апарат, учреден на същия принцип.
През 1906 година Въжаров създава огромен лихвочисленик „ с съответния му лихвеник и настрана различен лихвеник за намиране лихвата напряко от капитала “. Те изпреварват по цялост и съвършенство всички наши и непознати лихвеници, които съдържали таблици за пресмятане на лихви при разнообразни проценти. Нужно било единствено да се патентоват, само че и този път нещата не се случили.
През 1926 година негови близки събират ръкописите на лихвениците и ги изпращат в Лайпциг на доктор Парлапанов, с цел да види какво може да се издаде от тях. Икономистът, дружно с Господин Въжаров, отпечатват „ Blitz- Zins- Tabellen “, предговорът е на проф. доктор Лорей. Въжаров не останал удовлетворен от труда, напечатан в Лайпциг и почнал работа над нов. Не съумял да го довърши. Умира на 19 декември 1939 година Така изобретенията на българина остават недооценени, а той изцяло пропуснат.
За него се знае малко – роден е на 21 ноември 1864 година Син е на Руси кехая (глава на овчари, собственик на овце), един от богатите българи в Медвен. Баща му бил самообразован, знаел да чете и написа. С брат си свирел на дудук, единият - хороводни песни, а другият - тъжни. Първи той управлявал в Добруджа имението на Махмуд паша, който живеел в Цариград. То се намирало в село Махмуд куюсу, покрай Междене, сред Черна вода и Кюстенджа. Пашата бил любим на султана и той му дал област в Добруджа. Руси кехая управлявал 40 негови овчари. Вместо пари пашата му давал жива стока: овце, кози, коне и различен добитък. Руси кехая замогнал от това и когато стоката му се нараснала, се отделил от пашата. Купува своя къшла в татарското село Караюмер (Балчишко), където е имало и друга котленска къшла. Стопаните на двете имения добивали вода от 30 метра издълбан в земята бунар с мях от 30-40 кг, вързан на кожено въже, теглено посредством колело, наречено „ келево “, благодарение на кон. От 600-700 овце за доене имало 400. Освен това имал 150 ангорски кози. Единствен Руси кехая развъждал тези кози, които давали най-хубавата вълна. Притежавал 80 коня – хергеле, т. е. гледани от специфичен човек. Сиренето, маслото и кашкавалът се изпращали в Цариград. Руси кехая е бил безсънен човек с чорбаджийски кайфета, облечен с облекла от брашовско сукно, с астраганен калпак, тъй като постоянно ходел в Цариград при Махмуд паша и по своя търговия. Къщата му в Медвен била една от най-богатите, в нея не прекрачвали инцидентни хора. Къщата му изгаря по време на Освободителната война. А Руси кехая се споминал през 1886 година Каква жена е била брачната половинка му не е известно.
Синът му Господин Въжаров учил в Медвен, Градец, Карнобат и Сливен. Баща му го води на работа в Добруджа, само че той избягал и се върнал отново в Сливен, с цел да довърши тогавашното четвъртокласно учебно заведение. След Освобождението, през 1878 година, той е един от първите служители в Кюстенджа – секретар буххалтер в митницата. На тази служба го назначава шефът на митницата, котленецът Огнянов. Заплатата му е седем полуимпериала месечно. След това е заемал счетоводни служби. В Народната банка служи 23 години и става шеф на инкасовото поделение.
Известно е още, че Господин Въжаров има синове с висше музикално обучение. Единият – Руско Въжаров е бил гимназиален преподавател, другият – Тодор Въжаров – професор в Музикалната академия в София. Негов шурей е доктор Рудолф Йенчи от Дрезден, професор в столицата по немски език и литература.
Този саморасъл и надарен българин не можал да разкрие изцяло уменията си. Нямало кой да му подаде ръка. Не се намерил и богат човек, който да финансира изобретенията му. Единствен Иван Гешов оценил качествата му и го поканил на работа в Народната банка. Другите даже не го забелязали…
Нищо ново под слънцето… В България всички ние сме слепи за способните хора, тъй като ни превъзхождат с високия си растеж. По нашите ширини всяка глава, която стърчи, скоро я режат… Талантът на още един човек си отива с него в гроба… Без да бъде употребен за просперитета на България.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ