Преди малко повече от седмица един човек се превърна в

Преди малко повече от седмица един човек се трансформира в воин, като в последните секунди от живота си съумя да избави цялостен футболен тим. В злощастната вечер Нако Велянов получава солиден инфаркт до момента в който е зад кормилото на рейс, само че съумява да направи последна, решаваща за пасажерите маневра. Оказва се, че историята на живота на Нако е почтена за филм, споделя Нова телевизия.

Преди малко повече от седмица един човек се трансформира в воин, като в последните секунди от живота си избави повече от 20 души.

В злощастната вечер Нако Велянов получава солиден инфаркт до момента в който е зад кормилото на рейс, само че съумява да направи последна, решаваща за пасажерите маневра.

Няколко часа преди да се случи случаят, 67-годишният Нако Велянов и част от тима на "Беласица " Петрич инцидентно са снимани от съотборник пред рейса.

След следващата зовоювана победа настроението в рейса е приповдигнато. Щастлив е тимът, благополучен е и водачът, тойй е един от най-големите почитатели на "Беласица " Петрич. На 70-ия километър на автомагистрала „ Тракия” рейсът се накланя и попада в близката канавка.

"Видях, че рейсът напуща пътното платно и се провикнах: "Излизаш от платното, излизаш от платното. Върни се, върни се ", споделя Иван Златински, шеф на ОФК "Беласица - Петрич ".

Причината водачът да изгуби надзор над транспортното средство е солиден инфаркт. С последни сили приживе обаче съумява да направи последна маневра, с помощта на която рейсът не се прекатурва. И по този начин в последните си секунди Нако Велянов избавя повече от 20 живота.

"В един подобен случай, в който като си помислим какво можеше да се случи – фактически може да се кажа, че е воин. Отборът оцеля … с помощта на водача и помощта на Господ ", споделя Златински.

Нако и синът му се чуват за последно два часа преди случая. "Доста добре си звучеше по телефона, радваше се за успеха на клуба ", спомня си Стоян. За случилото се с татко му обаче схваща от обществените мрежи.

"Вдигнах телефона да звъня, само че той не отговори, след което тръгнахме непосредствено към мястото на злополуката ", споделя той.

Нако се оказва елементарен човек с невероятна орис.

По документи той е роден в Майчин дом в София, а по-късно е зарязан, споделя Нова тв. На годинка го осиновяват. И оттогава до последния си ден живее в Петрич. От другари схваща и, че някъде в Перник има мъж, който доста наподобява на него.

"Те са го виждали в Перник и споделят: имаш един дето доста наподобява на тебе. Аз го имах като двойник ".

"В момента, в който се срещнахме. Това се случва през 1973 година, когато бяхме бойци с него, напълно инцидентно. Той е бил боец в Благоевград. Аз бях в София и упражнявах в „ Славия” лека атлетика. След тренировки аз потеглих за рейса да отида до поделението и към спирката чух един глас, който споделя: я се огледай без огледало – до тук без фокус, аз си завъртях главата и в тоя миг видях моя облик да седи на скамейка ".

Оказва се, че осиновителите на Нако през целия си живот са знаели за съществуването на близнака му.

"Аз тогава с тях почнах да разговарям… за какво са ни разделили и те ми споделят: той беше взет, ти беше самичък. После с течение на времето, когато същия въпрос зададох на неговите родители и те споделиха същото: ти беше взет, той беше сам”, споделя Нако.

От адреналина по време на първата им среща Нако и брат му Христо не разменят контакти. Така пътят им още веднъж се разделя. "Исках да се видя с него, само че нямах връзка. Докато веднъж, един от съседите, изпратен командировка в Перник среща брат ми, стартира да му приказва. Брат ми не му обръща никакво внимание, тъй като не го познава и идва тук и споделя: "Абе, аз те видях в Перник, желаех нещо, ти ме подмина ". И аз му споделих: "Отиваш ли отново в Перник? " "Да, споделя, отпътувам отново ". И крещя - тоя човек като го видиш да му кажеш да заповяда в Петрич да се забележим. Той му предал думите ми, брат ми пристигнал тук, без да ме уведомят, че идва, отишъл е при моите родители, те са го изгонили.

За случилото се Нако схваща при идващия опит на брат му да се срещнат.

"Това се случва 3-4 месеца след този случай. Той е споделил на комшията, че ще пристигна на тоя ден и аз го очаквам на гарата. Обаче ориста по този начин си играе с нас, аз не можах да го видя на гарата. И си споделям: той в случай че е хванал градския рейс ще слезе на центъра и потеглям пешком. Виждам един комшия изпод идва и ми споделя: "Абе ти доскоро не си ли пристигна у дома? Направо замръзнах на място, завъртях се и назад към дома. Брат ми седнал на маса, татко ми от другата страна и нямаме ни свада, нито нищо. И оттогава към този момент връзката ни стана с него. Ако бяхме двуяйчни с него нямаше да се срещнем, само че ние сме еднояйчни, ние си приличаме. Съдбата е добър сценарист – доста огромен. И по този начин аз бях фамилен. Синът ми беше се родил. Запознахме го с една братовчедка на моята брачна половинка и те се ожениха и си има семейство ".

С годините двамата към този момент пораснали братя схващат детайлности за биологичния си генезис. Научават, че при раждането биологичната им майка им е дала имена - по този начин през първата година от живота си Нако се е казвал Божидар, а брат му Христо - Богомил.

"Божи подарък - божи подарък и богомил – дали за нея сте бил божи подарък – може и да съм бил божи подарък, само че като Господ й е дал този подарък за какво ни е оставила ", пита се Нако.

На този въпрос двамата в никакъв случай не съумяват да си отговорят. Съдбата обаче демонстрира, че с изключение на за фамилията си – Нако е божи подарък и за цялостен един футболен тим.