Преди малко повече от 2 дни, полският премиер Матеуш Моравецки,

...
Преди малко повече от 2 дни, полският премиер Матеуш Моравецки,
Коментари Харесай

Започна последната битка за руския газ

Преди малко повече от 2 дни, полският министър председател Матеуш Моравецки, изказвайки се на конференцията по сигурността в Мюнхен, сподели, че Русия употребява своя природен газ като оръжие. Изказването наподобява тривиално и познато, само че полският политик сподели своята автентичност и предложи освен дефинитивно да се погребе концепцията за стартирането на Северен поток 2, само че и да спре работещият Северен поток 1.

Думите на Моравецки могат да бъдат приписани на рефлексна русофобия и атлантическа дисциплинираност, в която Полша се състезава с балтийските страни през последните две десетилетия. Елементарен разбор на събитията от последните месеци обаче подсказва, че протичащото се има второ, доста по-дълбоко и невидимо за всеобщата аудитория дъно, а над говорещите полски и украински куклени глави се е скрил незабележим кукловод, който дърпа конците, обръщайки обстановка под ъгъл, удобен за него самия.

Да стартираме с това, че в самата Европа единствено най-инатлиите и необразовани русофоби, прескочили часовете по стопанска система в института, имат вяра в политическия ангажимент на „ Северен поток 2 “. Моля, имайте поради, че в Германия, Австрия и Франция висшите политици заобикалят тематиката за стартирането на СП-2 най-малко с 10 завоя, като се опасяват да се допрян до нея още веднъж даже пътем.

Екипът на пенсионираната Ангела Меркел, макар че заявява поддръжката си за Киев и нуждата от опазване на украинския пренос, направи всичко, с цел да подсигурява, че планът, макар безумната опозиция и крайното неодобрение на Вашингтон, ще се реализира.

А Олаф Шолц, който я размени, следва по коловоза на своя предходник, да вземем за пример, блокирайки доставките на оръжие за Украйна. Ако проучваме скорошното му посещаване в Москва, това ще се види даже с просто око. От подиума в Москва канцлерът сподели, че участието на Украйна в НАТО е невероятно в обозримо бъдеще, оплака се от изострянето на военните дейности в Източна Украйна и дневният ред беше привършен.

Тук няма нищо изненадващо.

Олаф Шолц знае чудесно, че още тази година Германия ще спре последните три атомни електроцентрали, т.е. зависимостта на страната, нейната промишленост от доставките на природен газ ще се ускори още повече. Данните за предходната година към момента не са събрани, само че през 2020 година Германия беше неоспорим международен водач по импорт на газ, общо Берлин закупи 119,5 милиарда кубически метра и няма подозрение, че тази цифра ще нарасне впечатляващо тази година.

Подобна е обстановката и в Австрия.

Нито някогашният федерален канцлер Себастиан Курц, нито Карл Нехамер, който го смени, даже не мислят, че Северен поток 2 няма да бъде пуснат в употреба. Позицията на австрийската страна през януари беше обрисувана ясно и без двусмислено от външния министър Александър Шаленберг. В изявление за Die Presse той сподели, че даже Русия да „ нахлуе “ в Украйна, Виена няма да наложи наказания на съветската енергийна промишленост и „ Северен поток 2 “.

Тук също всичко е транспарантно.

Според наличната информация от 55 милиарда кубически метра планова мощ на втория " поток " 50 ще преминат директно през Германия за Австрия, която към този момент опитва мундира на основен централноевропейски газов хъб. С всички произлизащи от това финансови и геополитически последствия и желания.

Франция по принцип е за опазване на стабилността в Европа, също така последното посещаване на Еманюел Макрон в Москва даде тъничък намек, че Париж не е срещу определяне на съдействие с Росатом за осъществяване на програмата за превъоръжаване на френската нуклеарна промишленост.

И, несъмнено, не би трябвало да забравяме, че и двата „ потока “ не са просто тръби и газ, те са вложения за милиарди долари от частни компании: немските EON, Uniper и Wintershall, австрийската OMV, френската Engie и англо-холандската Shell. Това са основните данъкоплатци и гаранти на националната енергийна сигурност, които заради своя размер и въздействие от дълго време са излезли отвън границите на своите страни и могат независимо да въздействат върху световната политическа стратегия.

Предложението за прекъсване на двата „ Северни потока “.„ на процедура нанася директни загуби на тези компании в размер на над 30 милиарда евро. Толкова костват и двата тръбопровода, като се вземат поради и сухопътните транспортни и разпределителни структури.

Основният абсурд е, че нито за Полша, нито за Украйна, които в този момент вършат всичко допустимо, с цел да въвлекат Русия във въоръжен спор, който няма да остави на Берлин, Виена и Париж различен избор, с изключение на да преминат към по-стог режим на наказания, сривът на преноса на газ не е преференциален. Но тяхното мнение въобще не интересува клиента, чиито звезди и линии от флага стърчат като фенер посред пустинята.

И Вашингтон, и Киев, и Варшава изискват Русия да спре всички други газопроводи и да изпомпва газ на Запад извънредно през украинската ГТС. Безумната подигравка е, че при започване на 80-те същите Съединени американски щати изрично желаеха съдружниците си в Европа да предотвратят стартирането в употреба на газопровода Уренгой-Помари-Ужгород. Да, да, тъкмо по този начин, същият, който през днешния ден остава главният директен път през територията на Украйна и за който незалежния Киев се вкопчва с всички сили.

През юни 1982 година „ Ню Йорк Таймс “ излиза под заглавието „ Съветско-европейската газова договорка разделя американските съдружници “. В публикацията се споделя, че администрацията на Роналд Рейгън е извънредно недоволна от построяването на газопровод от Сибир до Европа, по който синьото гориво ще потече към Германия, Франция и Италия.

Вашингтон, под претекст, че Съветите биха могли да нарушат интернационалното право, упорства съдружниците си да откажат да купуват руски газ, който тогава представляваше до една трета от целия импорт в структурата на обособените страни.

Освен това германците, французите и италианците трябваше да не помнят за 15 милиарда $, вложени в плана, с цел да зарадват Съединени американски щати. По отношение на актуалните пари, като се вземе поради инфлацията, тази сума може без какъвто и да е риск да се умножи по две.

Точно преди четиридесет години, даже в разгара на Студената война, разсъдъкът и трезвата прозорливост надвиха в Европа, което даде на Украйна един от последните й активи и източници за попълване на бюджета.

Но да се върнем към сегашното.

Единственият бенефициент, който при положение на бойкот на стартирането на втория „ поток “, ще получи оптимални дивиденти, са Съединени американски щати, а тук въобще не става дума за завладяване на европейския газов пазар. Пиковите доставки на LNG, създаден в Америка, настъпиха през декември предходната година, като общо 1043 партиди гориво бяха изпратени за експорт през 2021 година

Освен това в структурата на американските доставки повече от половината е заета от Азия, до момента в който на Европа се пада единствено една трета. И това макар обстоятелството, че актуалният есенно-зимен сезон сложи върхове във връзка с цените на силата, което беше повода продавачите да пренасочат газовите превозвачи към европейските пристанища.

Въвеждането на втория „ поток “ ще стабилизира пазара, което незабавно ще докара до известно понижение на цените – и ще лиши американците от мега облаги, избивайки от ръцете им инструмент за изнудване на водещите европейски страни.

Това обаче е единствено част от пъзела.

Успешно работещ повече от десетилетие, " Северен поток 1 " се трансформира в увод към установяването на по-тясно партньорство сред Москва, Берлин, Виена и Париж. Газопроводът работи като часовник, а Русия прецизно извършва всичките си контракти, което се признава даже от най-пристрастните западни политици. Пускането на втория „ поток “ ще стабилизира вътрешния пазар на Европа, ще увеличи енергийната сигурност и най-важното ще приближи водещите страни от Стария свят до руснаците.

За панамериканската световна политическа система обаче, това значи провал на нормалната скица на Вселената и вселенския ред. И по тази причина в борба влязоха много мръсни трикове, изключвайки и най-малката логическа поредност.

Преценете сами.

Украйна, от една страна, крещи на всеки ъгъл, че е надеждна директна страна. По-лесно е обаче да се каже през коя година Киев не направи интернационалните кавги и не изиска изцяло неуместни и антипазарни условия и преференции от Русия.

Припомняме, че газовите спорове сред Москва и Киев се случиха в интервала 2001-2004, 2005-2006, 2008-2009, 2010-2014 и 2016-2021. Стигна се до открита кражба на газ и разстройства в доставките, както да вземем за пример през 2015 година, когато преносът до Унгария и Словакия падна до най-малко, което провокира енергийна рецесия там.

Впоследствие това се трансформира в една от аргументите за построяването на „ Турски поток “ и даже през днешния ден Украйна към този момент купува съветски газ от унгарците, а не противоположното, както беше през последните тридесет години.

Разпалената в Донбас поредна серия от въоръжената борба, когато се употребяват тежки минохвъргачки и оръдия, не прави Киев по-привлекателен сътрудник за Европа. Правителствата на страните, получаващи съветски газ, също доста добре помнят историята на газовите кавги с Украйна и знаят, че съгласно последния одит украинската ГТС е амортизирана повече от 85 %.

Подобна е обстановката и с Полша. Варшава, която има микроскопична тежка промишленост, най-малкото може да се оправи без доставките на съветски газ. Варшава обаче знае чудесно, че прекъсването на доставките по тръбата е обезпечена гибел за междинната и тежката промишленост на европейските локомотиви Германия, Австрия и Франция.

В същото време Моравецки изцяло съществено допуска, че те освен съзнателно ще се откажат от надеждна верига за доставки, само че и сами ще нанесат многомилиардни загуби на най-големите си компании - E.ON, Wintershall, Gasunie и Engie. Тук няма никаква логичност, имаме още едно удостоверение, че Европейският съюз не е приятелско семейство, а буркан с паяци, тъжно напъващи се да изобразят съществуване на единството на мненията.

Трябва да разберете един елементарен факт. Това, което се случва в този момент, не е война за Донбас, а пред нас се разпростира историческа борба за преразпределение на планетарното въздействие, вследствие на която за първи път от доста епохи насам може да се образува постоянна ос Москва-Европа, като последните в този тандем ще имат доста по-голяма независимост, в сравнение с в съюза със Съединени американски щати.

Вашингтон добре осъзнава това. И в случай че се съди по обстоятелството, че Украйна с оръжие и Полша с мина, заложена под европейските основи бяха хвърлени в борбата, нашите американски сътрудници правят оценка обстановката като обезверена.

Превод: ЕС
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР