Преди кроасаните с пълнеж и пакетирани вафли да се настанят

Преди кроасаните с заряд и пакетирани вафли да се настанят трайно на трапезата, българите са започвали деня си с надалеч по-прости, само че питателни закуски. Днес доста от тях звучат съвсем забравени, само че за по-възрастните генерации са знак на детството.

Попара – закуската на генерации
Най-познатата остаряла българска закуска е попарата – самун, залят с чай или мляко, подсладен със захар и постоянно обогатен със сирене и масло. За някои тя е била деликатес, за други – всекидневие, само че за всички остава усет, обвързван с домашния уют.

Йовка – наслада от предишното
Йовката е различен обичан спомен – варена пшеница или ориз, подсладени със захар, а от време на време и с канела. Тя е била лека и засищаща закуска, приготвяна бързо в селските домове.

Качамак и кус-кус
В някои краища на България денят е започвал с качамак – царевично брашно, сварено до гъста каша, постоянно овкусено със сирене и мехлем. Кус-кусът, сварен и поднесен със сирене и захар, е друга закуска, позната на десетки генерации възпитаници.

Мекици, бухти и пържени филийки
Когато в къщата е имало малко повече време, на трапезата са се появявали мекици или бухти – тесто, изпържено в сгорещено олио и поднесено със сладко или пудра захар. Не по-малко известни са били пържените филийки – самун, потънал в яйце и мляко, запържен до златисто.

Закуските от предишното са били надалеч от днешното многообразие от пакетираните храни и готовите произведения, само че са носели простотата и топлината на домашната софра. За мнозина точно тези усети носят чувството за детство, дом и успокоение.