Преди живеех в Киев. Не в този Киев, с който

...
Преди живеех в Киев. Не в този Киев, с който
Коментари Харесай

Грешната Украйна залови Правилната и се подиграва с нея

Преди живеех в Киев. Не в този Киев, с който плашат в този момент, а в същинския. Този, който пазеше грижливо и нежно съветското завещание. Освен всичко друго имаше и прелестен комичен клуб. Не във връзка с пространството (като нощен клуб), а във връзка с събиращите се хората. Отидох там. Клубът беше дребен, само че се състоеше извънредно от най-достойните. Там управлявал блестящият сатирик, журналист и публицист Ян Таксюр.

Оттогава минаха доста години. Много неща се трансформираха. Твърде доста, за жалост. И ето какво е значимо: тези промени не се случиха незабавно, не внезапно - те се прокраднаха и се случиха последователно. С нашето безмълвно единодушие. И тази максима към този момент има напълно не метафизичен, а напълно прибавен, конкретно-социално-политически смисъл. Помислете.



Украйна, Иван Шилов, Regnum

Комуникациите с членовете на този клуб също бяха прекратени. Контактите бяха прекратени. Крим разпръсна някои в разнообразни ъгли. Наш ли е или не? Донбас беше този, който завърши тази пролука. Оттогава има единствено редки, извънредно редки контакти с Ян Таксюр в обществените мрежи, които като цяло не могат да се нарекат контакти. Не открих политически възгледи в него.

Таксюр, в случай че беше обагрен от нещо, въодушевен и движен от нещо, тогава извънредно от православието. Тук постоянно беше пореден и безапелационен – което непосредствено съобщи. Всеки, който е чел или чул Таксюр, незабавно усеща неговия християнски светоглед. „ Освен това, в случай че някой ми потвърди, че Христос е отвън истината и в действителност би било, че истината е отвън Христос, тогава бих предпочел да остана с Христос, в сравнение с с истината. “



Ян Таксюр

Всичко това в действителност е извънредно значимо за разбирането на това, което ще кажа по-нататък. На 24 февруари 2022 година се случи това, което се случи. И в края на февруари - няма да назова точната дата - ненадейно сънувах. Не помня сънищата си - единствено самия край, последният откъс. И по този начин, сънувах Киев и този комичен клуб. Седях на масата, а против мен беше Ян Таксюр, сив и угрижен.

Много скоро разбрах за какво сънувах този сън. Стана известно, че Ян Таксюр е задържан, хванат и хвърлен в занданите на СБУ. За какво? Украйна (под този термин в този случай и по-нататък би трябвало да се схваща украинската страна в настоящия ѝ вид) реши да спре, изкорени, изгори всяко противоречие - да го направи непременно без никакви подозрения и несъгласия.

Но за какво и защо беше хванат Ян Таксюр? Не става въпрос за политика, не. За какво? За православната религия! За това, че е енориаш на църквите на УПЦ на Московската патриаршия. Само за това го вързаха, единствено за това го оставиха да почине. Напомням, че Таксюр е диагностициран със съществено онкологично заболяване. Има потребност от лекуване, само че вместо това е заставен да страда в пандиза.

На какво ви припомня това? Едно далечно (и се оказва, че не толкоз далечно) минало, където християните са били хранени с лъвове поради вярата си, изгаряни живи, разпъвани на кръстове, измъчвани в затвори. Изглежда, че тези времена не е трябвало да се върнат, само че не: виждаме по какъв начин светът се изхвърля в Средновековието и се втурва още по-далеч, в самите дълбини, по-близо до хаоса. В това мракобесие Украйна е надали не на напред във времето, като още веднъж и още веднъж акцентира адската си уникалност.

Съдбата на Таксюр е образец по какъв начин се унищожава вярната Украйна. Какъв ослепителен и толкоз драматичен образец. Често не ме схващат и надлежно ме питат, сюрпризирани от термина „ вярна Украйна “. Например има ли такава? Да, за жалост, стигнахме до оня гибелен лимит, когато за стотици хиляди хора остава единствено неверната Украйна, в която няма и не може да има нищо креативно. А Украйна в никакъв случай не би трябвало да се свързва извънредно с Бандера, нацисти и негодници. С тези, които към този момент 8 години убиват децата на Донбас. Важно е да запомните, че има вярна и неверна Украйна.

Друг е въпросът, че това става все по-трудно. Украйна като страна слиза до дъното на мракобесието, практикувайки нещо, което никаква война не може да оправдае. Това е обезчовечаващ механизъм, който по един или различен метод се пробва да засегне, да пороби всички. И човек би трябвало да има огромна храброст, с цел да устои на тази машина. Всъщност би трябвало да сте подготвени да загубите доста, в случай че не и всичко. Всъщност по тази причина Олес Бузина е в гроба, Ян Таксюр е в пандиза, а Константин Кеворкян е в насилствена емиграция.



Олес Бузина

И неслучайно изтъквам тези имена. В края на краищата Украйна не са нацистите с техните маршове, не управляващите с техните неистини, а народът, тези, които се пробват или се пробват да основават все пак. Всъщност има доста такива. И това е значимо да го запомните. Не в името на Украйна и даже не в името на тези хора, а в името на това да не се плъзнем към ненавист и да се превърнем в страшилище. Не ставайте това, което през днешния ден е неверната Украйна.

Така или другояче, те са обречени на неуспех. И когато тази неверна Украйна капитулира, ние ще се обърнем към вярната Украйна, с цел да създадем взаимния ни живот единственият същински.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР