Преди Интернет един от любимите начини да покажеш на някого,

Преди Интернет един от обичаните способи да покажеш на някого, че не го харесваш бил като се опиташ да го убиеш. Това несъмнено не е лесна задача, в случай че целта ти е международен водач – мъжете и дамите трансформирали историята с покушенията си нормално прекарвали години планирайки убийството и разчитали на елементарни и ефикасни способи.

Други обаче съумяват да влязат в историята поради безмилостната си грубост и смешната непросветеност.

5. Убиецът, дегизиран като мечка

Швейцарският просветител Георг Йенач в общи линии е бил образецът за човек, просещ си нападение – безсъвестен политически водач през 17-ти век, който се радвал на забележителна популярност като изменник.

Казват, че гибелта има друго лице за всеки. В подобен случай за Йенач тя е пристигнала с лицето на мечка. По време на един карнавал цялостен с угощения и алкохол, всички посетители носели маски. Именно тогава Йенач не запомнил статуса си на най-мразения мъж в страната и свалил гарда си. Докато чествал в обособена стая с приятелите си, към него се доближили няколко непознати, всички носещи маски, само че един от тях бил с цялостен мечешки костюм.

Разбира се това на никого не му се сторило съмнително, още по-малко пък издутината под костюма, която доста приличала на прикрит револвер. Изключваме и обстоятелството, че множеството от мъжете носели оръжия, а самата мечка размахвала голяма секира. Йенач по някаква причина решил, че новите му другари са пичове и ги поканил. Именно тогава злополучният швейцарец се трансформира в първия човек в историята погубен от мечка с секира в ръце.

4. Убийството на Райнхард Хайдрих

Като един от архитектите на Холокоста и човек, който Хитлер наричал „ мъжът с желязното сърце ”, нацистът Райнхард Хайдрих се отличавал от океана от омразници с това, че бил най-мразеният от всички. През 1942г английското разузнаване сплотява сили с чешката опозиция, с цел да смъкна Хайдрих. Задачата била поверена на Ян Кубиш и  Йозеф Габчик, двама смели и никому известни бойци. Двамата имали единствено един минус – ориста ги белязала като едни от най-некадърните убийци в историята.

Кубиш и Габчик избрали един стеснен завой за място на покушението, откъдето щяла да мине колата на Хайдрих. Те заели позиции и зачакали сигнал да работят. Когато колата се появила, Габчик се доближил и натиснал спусъка. Нищо не се случило – оръжието засякло, тъй като се било запушило с храната за зайци, която килърът бил купил за домашните си любимци малко по-рано.

Представете си изражението на нещастника със запушения револвер в ръка, изправил се против най-големия изверг по това време. Още по-голяма била изненадата, когато Хайдрих решил да спре колата и почнал да стреля… или най-малко се опитал. Пистолетът му не бил зареден. Докато Габчик и Хайдрих се опитвали да се гръмнат взаимно с неработещите револвери, Кубиш употребявал момента и хвърлил граната. Разбира се не пресметнал вярно закъснителя и ранил всички, в това число и себе си.

Раненият Хайдрих се измъкнал от колата и тръгнал да преследва убийците невъоръжен. Кубиш откраднал едно колело и тръгнал да бяга. Нацистът не се отказал и наредил на водача си да го преследва. В този миг Габчик се сетил, че и той носил револвер и гръмнал водача в крайници, след което отпрашил без да довърши Хайдрих.

В последна сметка пострадванията на Хайдрих при нападението не били толкоз тежки и той щял да оживее… в случай че се бил добрал в точния момент до някоя болница. Оказало се обаче, че напълно не бил най-популярната персона в страната окупирана от нацистите и никой не спрял да му помогне.

3. Убийството на Линкълн

Джон Уилкс Бут, който е прострелял президента Линкълн в театъра Форд през 1865г бил прочут артист. Макар покушението, което направил да било сполучливо, то също по този начин било извънредно неуместно.

Първоначалният проект на Бут бил да отвлече президента и да го върже за железопътните релси. Когато си дал сметка какъв брой неуместно е това, решил персонално да убие Линкълн и по-късно даже да се отърве безнаказано – не му се щяло да се трансформира в страдалец.

Първата част от проекта проработила несъмнено – артистът се доближил до президента и го гръмнал. Миг по-късно Бут схванал какъв брой неприятен бил изборът му на оръжие – револверът Деринджър с един патрон. Сега въоръжен единствено с нож, той се изправил против индивида седящ до президента. Успял да го пребори, само че трябвало да търси по какъв начин да се измъкне. По някаква причина решил, че най-хубавият път е право надолу.

Скочил от балкона, само че шпората на обувката му се закачила за американския байрак и нещастникът паднал и си счупил крайници. Сигурно ще си кажете, че с него било свършено, само че по някакво знамение той въпреки всичко съумял да избяга и да се укрива цели 12 дни.

2. Убийството на Григорис Ламбракис

Ламбракис бил ляв политик и деятел още преди този момент да стане съвременно или пък безвредно – през 60-те години, когато южната ни съседка е ръководена от дясната партия. Със своите дейности той толкоз ядосал гръцката полиция и войска, че те решили за извънредно належащо да го разкарат. Трябвало обаче да се подходи деликатно, защото Ламбракис бил известна персона, а държавното управление не желало да си цапа ръцете.

Били изпратени двама убийци, които сграбчили по една бухалка и се натикали в една дребна триколка. Стигнали до мястото, където Ламбракис давал тирада и в миг, в който вниманието на полицията било привлечено от друго, двамата съумели да минат с колата си около тях. В проектът им имало единствено един минус – с цел да пребият с бухалките Ламбракис трябвало да забавят триколката, да минат около индивида и да го ударят по главата пред погледите на всички. Така и създали.

Тук срещнали още един огромен пропуск в проекта си ­-  озовали се измежду навалица от хиляди последователи на индивида, който са пребили с бухалки.

1. Убийството на испанския министър-председател Луис Кареро Бланко

През 1973г четирима командоси от баската сепаратистка организация ЕТА вземат решение да убият министър-председателя на страната. Мисията получава кодовото наименование Операция Огре и е безусловно откачена.

Първо убийците трябвало да се показват като студенти по статуя, с цел да наемат един партерен апартамент на улицата, по която Бланко постоянно минавал. Дори фактът, че тези закоравели нарушители са съумели да убедят хазяите, че са възпитаници е не малко достижение.

След това трябвало да изкопаят собственоръчно тунел под пътя – несъмнено никой от тях си нямал визия от копаене на тунели. Щом почнали да копаят, разкрили че кирките им са прекомерно огромни и не могат да ги размахват със мощ. Тогава един от убийците се сетил, че има клаустрофобия – нещо, което трябвало да му хрумне още когато дал концепцията „ да се изкопае стеснен, тъмен тунел ”. Накрая тунелът почнал да се срутва от горната страна им.

Все отново на някой му хрумнала концепцията да прочете книга по какъв начин се копае тунел. Убийците се научили по какъв начин да укрепват тунела, с цел да не се срути, само че човешките фекалии и газове, които  се изливали от канализацията към този момент се отразявали на здравето им. Невероятно, само че четиримата в последна сметка съумели да прокопаят тунела – вторият най-щастлив ден в живота им.

Първият бил, когато колата на жертвата им предходна по пътя над тунела, който към този момент били напълнили с експлозиви. Огромната бомба била повече от ефикасна – колата на Бланко хвръкнала до петия етаж във въздуха, прехвърляйки една постройка и се приземила на тераса от другата страна.

Момчетата били дегизирани като електротехници и наблюдавайки триумфа си едвам се сдържали да не се поздравят.