Индиецът, който фотографира историята на Дубай
Преди и след раждането на Обединените Арабски Емирства
Рамеш Шукла е човек, който признава, че не е прочут. Неговата камера е надалеч по-известна и специфична и идва с особена сантиментална стойност. Тя е подарък от татко му преди повече от 70 години. Със същата камера Шукла напуща Индия през 1965 година
С нея прави фотоси на шейхове, политически водачи и съумява да бъде там, където се образува една нация. Днес Рамеш е на 85 години и споделя живота си пред CNN. През целия си житейски път, Рамеш може да споделя доста и от време на време е мъчно да се уловят всички моменти от живота му. Той самият признава, че не помни всички.
Историята му стартира на 26 години, когато се качва на транспортен съд в Бомбай и потегля за по този начин наречените Примирени страни, които през днешния ден познаваме като Обединени Арабски Емирства.
Фотографът идва във време, в което тази територия се ръководи от няколко самостоятелни шейха по Източното Арабско крайбрежие. Пристига с един $ в джоба и няколко ленти, наема такси (по това време са каруци, теглени от магарета), а по-късно и мотор, с цел да стигне до Дубай.
През далечната 1965 година Дубай няма нищо общо с мегаполиса, който познаваме през днешния ден. В оня миг е рибарско населено място, което няма пътища, стои в средата на нищото и постоянно има подозрение от локалните, че би могло да се погълне от пустинята.
Шукла си спомня, че в дома си няма електричество и вода, животът е в действителност сложен. С апарата си стартира да улавя живота на риболовците, гмурците, които търсят перли и хората с камили, които разполагали с лиценз за транспортиране на хора и дребни товари. Фотографът съумява да направи фотоси на началото, а по-късно да гледа апогеят на Дубай и Обединените Арабски Емирства.
Територията към момента е под протекцията на Англия, само че това лимитирани ще завърши и откакто нефтът е открит в Арабския залив, време е за трупане на благосъстояния. В началото има доста малко хора с техническите знания и оборудването за вадене на нефт. Снимките на Шукла го потвърждават.
Неговият първи огромен триумф идва, когато снима надпреварата с камили в Шарджа през 1968 година Шейховете на разнообразни емирства са на надпреварата в този ден и Шукла ги моли за една групова фотография.
На фотографията се вижда и шейх Зайед Бин Султан Ал Нахаян - починалият емир на Абу Даби. Историята споделя, че това бащата на Обединените Арабски Емирства. Именно от него идва и първият значим комплимент за Рамеш, шейхът го назовава " фанан " - " художник " на арабски.
Художникът зад обектива получава самопризнание, с което получава акредитация за всички огромни и публични събития в страната. Индиецът е поканен тук-там, на които мнозина са мечтаели да бъдат през идващите години. Успява да приключи другарства с най-различни шейхове и значими персони. През 1970 година Рамеш съумява да реалокира брачната половинка и сина си в Дубай.
Синът му Нийл си спомня, че в миналото всички са живели в една стая, която играе ролята на дневна, спалня, кухня и даже на тъмна стая за проявяването на фотосите.
Животът в Дубай се трансформира малко, само че е още надалеч от познатия разкош. Водата за проявяването на фотосите е най-ценният детайл, изключително в пустинята. Съпругата на Шукла оказва помощ в снимането и записва всички значими механически детайлности като светлина и скорост на затваряне на обектива. Тази информация оказва помощ за вярното проявление на фотосите.
Дубайският фотограф признава, че неговото семейство е повода за триумфа и без тях не би могъл да реализира нищо. През 1971 година индиецът е на вярното място, с цел да улови един от доста значимите детайли - обединяването на всички шест емирства. Раждането на Обединените Арабски Емирства е и началото на по-добрия живот.
Една от фотосите на Рамеш се трансформира в образ на банкнотата от 50 дирхама, на нея може да бъде видян шейх Зайед, който подписва декларацията за обединяване. Тя е пусната като юбилейна през 2021 година в чест на 50-тата годишнина на страната.
Шукла продължава своята работа през идващите три десетилетия. Фотографът твърди, че има стотици ленти, които още не е показал от този интервал. До през днешния ден продължава да изкарва остарели фрагменти, които още не са представяни пред аудитория. За да продължи своето дело, индиецът към този момент има издигната специфична лаборатория и преподава фотографското изкуство на идващото потомство.
Мечтата на Шукла е да успее да възпламени новите фотографи и да съобщи познания, които са изгубени в цифровата епоха на фотографията. Класът му ще има единствено 10 студента през септември, а знанието и времето се заплащат от държавното управление.
Някои от неговите фотоси се разгласяват в най-различни книги и демонстрират умения, които малко на брой са съумели да уловят. Рамеш признава, че в миналото е заречен на татко си, че неговият уред ще стане международно прочут и това в действителност се случва, откакто милиони копия на неговите книги са продадени по време на дейната му кариера.
Рамеш Шукла е човек, който признава, че не е прочут. Неговата камера е надалеч по-известна и специфична и идва с особена сантиментална стойност. Тя е подарък от татко му преди повече от 70 години. Със същата камера Шукла напуща Индия през 1965 година
С нея прави фотоси на шейхове, политически водачи и съумява да бъде там, където се образува една нация. Днес Рамеш е на 85 години и споделя живота си пред CNN. През целия си житейски път, Рамеш може да споделя доста и от време на време е мъчно да се уловят всички моменти от живота му. Той самият признава, че не помни всички.
Историята му стартира на 26 години, когато се качва на транспортен съд в Бомбай и потегля за по този начин наречените Примирени страни, които през днешния ден познаваме като Обединени Арабски Емирства.
Фотографът идва във време, в което тази територия се ръководи от няколко самостоятелни шейха по Източното Арабско крайбрежие. Пристига с един $ в джоба и няколко ленти, наема такси (по това време са каруци, теглени от магарета), а по-късно и мотор, с цел да стигне до Дубай.
През далечната 1965 година Дубай няма нищо общо с мегаполиса, който познаваме през днешния ден. В оня миг е рибарско населено място, което няма пътища, стои в средата на нищото и постоянно има подозрение от локалните, че би могло да се погълне от пустинята.
Шукла си спомня, че в дома си няма електричество и вода, животът е в действителност сложен. С апарата си стартира да улавя живота на риболовците, гмурците, които търсят перли и хората с камили, които разполагали с лиценз за транспортиране на хора и дребни товари. Фотографът съумява да направи фотоси на началото, а по-късно да гледа апогеят на Дубай и Обединените Арабски Емирства.
Територията към момента е под протекцията на Англия, само че това лимитирани ще завърши и откакто нефтът е открит в Арабския залив, време е за трупане на благосъстояния. В началото има доста малко хора с техническите знания и оборудването за вадене на нефт. Снимките на Шукла го потвърждават.
Неговият първи огромен триумф идва, когато снима надпреварата с камили в Шарджа през 1968 година Шейховете на разнообразни емирства са на надпреварата в този ден и Шукла ги моли за една групова фотография.
На фотографията се вижда и шейх Зайед Бин Султан Ал Нахаян - починалият емир на Абу Даби. Историята споделя, че това бащата на Обединените Арабски Емирства. Именно от него идва и първият значим комплимент за Рамеш, шейхът го назовава " фанан " - " художник " на арабски.
Художникът зад обектива получава самопризнание, с което получава акредитация за всички огромни и публични събития в страната. Индиецът е поканен тук-там, на които мнозина са мечтаели да бъдат през идващите години. Успява да приключи другарства с най-различни шейхове и значими персони. През 1970 година Рамеш съумява да реалокира брачната половинка и сина си в Дубай.
Синът му Нийл си спомня, че в миналото всички са живели в една стая, която играе ролята на дневна, спалня, кухня и даже на тъмна стая за проявяването на фотосите.
Животът в Дубай се трансформира малко, само че е още надалеч от познатия разкош. Водата за проявяването на фотосите е най-ценният детайл, изключително в пустинята. Съпругата на Шукла оказва помощ в снимането и записва всички значими механически детайлности като светлина и скорост на затваряне на обектива. Тази информация оказва помощ за вярното проявление на фотосите.
Дубайският фотограф признава, че неговото семейство е повода за триумфа и без тях не би могъл да реализира нищо. През 1971 година индиецът е на вярното място, с цел да улови един от доста значимите детайли - обединяването на всички шест емирства. Раждането на Обединените Арабски Емирства е и началото на по-добрия живот.
Една от фотосите на Рамеш се трансформира в образ на банкнотата от 50 дирхама, на нея може да бъде видян шейх Зайед, който подписва декларацията за обединяване. Тя е пусната като юбилейна през 2021 година в чест на 50-тата годишнина на страната.
Шукла продължава своята работа през идващите три десетилетия. Фотографът твърди, че има стотици ленти, които още не е показал от този интервал. До през днешния ден продължава да изкарва остарели фрагменти, които още не са представяни пред аудитория. За да продължи своето дело, индиецът към този момент има издигната специфична лаборатория и преподава фотографското изкуство на идващото потомство.
Мечтата на Шукла е да успее да възпламени новите фотографи и да съобщи познания, които са изгубени в цифровата епоха на фотографията. Класът му ще има единствено 10 студента през септември, а знанието и времето се заплащат от държавното управление.
Някои от неговите фотоси се разгласяват в най-различни книги и демонстрират умения, които малко на брой са съумели да уловят. Рамеш признава, че в миналото е заречен на татко си, че неговият уред ще стане международно прочут и това в действителност се случва, откакто милиони копия на неговите книги са продадени по време на дейната му кариера.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ