Преди години, Йоско, съпругата му Ваня и брат му Пламен

Преди години, Йоско, брачната половинка му Ваня и брат му Пламен основават клуб по конен спорт като част от тактиката му за узаконяване на бизнеса. Първоначалноти наименованието на клуба е " Атила ", само че през 2019 година се преименува на " Атила Й ". Намеренията им са били да се занимават с отглеждане и развъждане на коне, образование на състезатели, треньори и съдии, както и образуване на надпревари.

През годините клубът разполага с четири елитни коня и с двама жокеи. Те вземат участие в шампионати както в България, по този начин и зад граница. Йоско има дългогодишна обич към конете, което удостоверяват и неговите близки.

Въпреки че полицията и прокуратурата го смятат за един от най-мощните наркобосове в България и името му се асоциира с убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам, той продължава да отглежда няколко елитни коня в село Калояново, до Сливен. Изглежда, неговата пристрастеност към конете надминава желанието му за законен бизнес, което се отразява на финансовата обстановка. Фактът, че не е съумял да заплати дължимият налог от 9 000 лв., за фигура от неговия диаметър, е чудноват.

Това напълно не е първият му конфликт с данъчните органи. В предишното, заради огромни операции с Данък добавена стойност, неговата компания " Екоседиментс " се оказва с задължения към Национална агенция за приходите за над 4 милиона лв.. Впоследствие, Йоско трансферира собствеността си на Йордан Яньов, с цел да избегне събирането на отговорностите.

Преди това „ Екоседиментс ” е прилежно източена, като милионите левове облага са трансферирани в други сметки.

Йосиф Йосифов-Йоско никога не е инцидентен състезател. През годините той постоянно е бил един до друг с видния социалист Асен Гагаузов и с някогашния пътен началник Веселин Георгиев.

Известният като Батко Веселин Георгиев преди време спонсорира клуба по конна езда на Йоско с 40 000 лв..

Още тогава цялостен Сливен е наясно, че пътният началник и гангстерът въртят общ бизнес. Твърди се още, че два от 4 елитни спортни коня на Йоско не са негови, а на брачната половинка на Веселин Георгиев и на дъщерята на един от братята на скандалния някогашен пътен началник.

Нещо повече, съгласно осведомени Йоско има значима роля в препирането на откраднатите милиони от строителството и ремонта на на пътища и вложението им в ярък бизнес. Връзките сред Йосифов и Георгиев са направени от Асен Гагаузов, когато той е сливенски кмет. По това време - средата ба 90-те, Йоско е негов телохранител. Докато Гагаузов ръководи Сливен, Йосифов се трансформира от локален престъпник в „ добре облечен предприемач “.

Негови компании поемат огромна част от апетитния бизнес в града, а бригада от мутри тероризира ромското население, с цел да гласоподава на избори за претендентите на Българска социалистическа партия, спомнят си паметливи поданици.

През 1999-а Асен Гагаузов подарява на Пламен - брата на Йоско, апартамент в елитна кооперация на улица „ Лъдженска ”, в идеалния център на Сливен. В тази кооперация живеят и родственици на Гагаузов, жилище там има и Веселин Георгиев - Батко. Градът тогава разяснява, че семейството на Йоско се е настанила в постройката, с цел да охранява новия сливенски хайлайф.

Истинският напредък на подземния необут обаче стартира откакто Гагаузов става министър, а протежето му Веселин

Георгиев - Батко - шеф на Пътния фонд през 2005 година Тогава Веселин Георгиев дава на Йоско концесии за рандеман на инертни материали за градежа на автомагистрала „ Тракия “.

Това са обезпечени поръчки на стойност над 60 милиона лв.. „ Лесно е да се досети човек, че половината от усвоените милиони от баластра са се прибирали към Батко и Братко ”, споделят осведомени с аферата.

Освен в Сливен, и в Стара Загора обединението сред общественик и мафиот дава плодове. Там Йоско и Веселин Георгиев вършат фотоволтаични централи край село Тополчани.

А когато Червените настойници на Йоско падат от властта, той си намира нови господари.

Фирмата му „ Екоседиментс ” в края на 2009 година,вече при правителствона ГЕРБ, печели концесия за рандеман на инертни

материали от находище „ Богданово-запад ” в община Средец. Схемата се повтаря - чакълът на Йоско се влага в автомагистрала „ Тракия ”. Част от покупко-продажбите обаче не са с изрядни документи и по този начин се натрупва 2 млн. лв. неплатено Данък добавена стойност.

През 2012 година от Национална агенция за приходите се усещат и стартират инспекция. Сливенският мафиот трансферира правата върху находището на компания на „ Инертика ”, чийто притежател е неговият юрист.

„ Екоседиментс ” също продължава да дълбае камъни, като се простира из цялата страна. Сред обектите й е и някогашната уранова

мина край гара Лакатник. Добитият оттова трошляк е с извънредно висока радиоактивност, само че това не е спънка камъните да се употребяват при ремонт на пътища в Искърското дефиле. Дори са влагани и при строителството на здания в региона.

Еколози доста пъти сигнализират за безобразията с урановия трошляк, даже мерят с гайгеров брояч радиоактивността на пътя.

Резултатът е няколко пъти над нормата. Подаден е сигнал до прокуратурата, само че без изгода, нямало закононарушение съгласно бранителите на закона.

Все отново мафиотът е заставен да се срещне с Темида, само че едвам откакто убива двама души при злополука. Мъртвопияният престъпник забива бронирания си джип в микробус с хора, тръгнали на работа на разсъмване по пътя за дома си в полите на Витоша. При злокобния удар на място умират З2-годишният Станислав Михайлов и Димитър Кирчев, на 53 година

Други двама от-буса са ранени.

По време на делото юристите на Йоско споделиха, че и той е с тежки контузии на гръбнака и мозъка след удара. Уж щял да остане до живот неработоспособен. Медици се заклеват пред съда, че Йоско не може да стои в седнало състояние. След броени дни публицисти го засичат да се разхожда наперено в центъра на София, освен това на двата си крайници, без инвалидна количка.

След дълги премеждия Йоско е наказан на 6 години затвор. Вместо в килията, скрито е настанен в столичната болница „ Токуда ”, сякаш да си лекува гръбнака. Дори и в болница, наказаният мафиот би трябвало да е с отнети персонални документи. Нищо сходно обаче не се случва. Йоско трансферира банкрутиралата си компания на бедняка Йордан Яньов. В заверения пред нотариус контракт категорично е вписан номерът на персоналната му карта, която би трябвало да му е отнета от управляващите, тъй като се води пандизчия от 2014 година Не минава доста време и Градският съд взема решение, че Йосифов се е поправил „ зад решетките ”, които в реалност той съвсем не е помирисвал, и го пуска предварително на независимост.

Има ли сюрпризирани?!

Господинът се прибира в дома си, в палата на разстреляния Филип Найденов-Фатик, който е купил за скромните 80 хиляди лева, до момента в който съгласно брокери коства десетки пъти повече, и то в евро.

Ясно е, че формалната цена на договорката е за пред управляващите.

Йоско мъчно може да потвърди солидни приходи, които да му разрешат да си купи сходен първокласен парцел.

Дори и въпросните 80 000 лева се оказват сложни за доказване, демонстрира инспекцията на Национална агенция за приходите против фамилията му. За да избави ситуацията, Йоско показва десетки печеливши фишове от Тото и залагания на футболни мачове. Подобна скица не е негово изобретение, а всеобщо се употребява от мафиоти.