Спомени от соца: По какви начини се борихме със снега и как 5 месеца не се стопяваше
Преди години снегът започваше да вали през ноември и си отиваше чак през март. И никой не се оплакваше от времето, тъй като това си беше естествена зима. Тогава също имаше доста села, които оставаха под снега, само че хората си имаха персонални стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство, напомня Ретро.бг
Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 огромни трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха даже най-затънтените улици по селата, те се грижеха непрекъснато за почистването на снега и сред обособените селища.
На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които като се изключи че се използваха за предоставяне на наряди от механизаторите, заети с почистването, предоставяха заслон на закъсали пасажери при огромни снеговалежи. Край пътищата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета.
Повечето „ живи “ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за избавление от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 година доста селища в Добруджа и Северна България безусловно остават зарити от виелиците. На местата с заплаха от снегонавяване, в нивите наоколо до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се инсталираха през зимата и през пролетта се прибираха.
Една част бяха железни ограждения, а друга - направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни уреди имаше двоен резултат – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена мокрота и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше страната и нямаше по какъв начин да се краде, тъй че металните огради си стояха през цялата зима по местата.
Снегът се чистеше главно със зилове, грейдери или трактори „ Беларус “ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха непрекъснато по заснежените пътища. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата. Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните ръководства по места.
Непочистени пътища съвсем нямаше, тъй като отговарящите за даден сектор даваха доклад и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата. Нека не забравяме, че тогава имаше и Българска народна армия, които също осигуряваха запас и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.
Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 огромни трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха даже най-затънтените улици по селата, те се грижеха непрекъснато за почистването на снега и сред обособените селища.
На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които като се изключи че се използваха за предоставяне на наряди от механизаторите, заети с почистването, предоставяха заслон на закъсали пасажери при огромни снеговалежи. Край пътищата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета.
Повечето „ живи “ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за избавление от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 година доста селища в Добруджа и Северна България безусловно остават зарити от виелиците. На местата с заплаха от снегонавяване, в нивите наоколо до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се инсталираха през зимата и през пролетта се прибираха.
Една част бяха железни ограждения, а друга - направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни уреди имаше двоен резултат – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена мокрота и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше страната и нямаше по какъв начин да се краде, тъй че металните огради си стояха през цялата зима по местата.
Снегът се чистеше главно със зилове, грейдери или трактори „ Беларус “ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха непрекъснато по заснежените пътища. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата. Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните ръководства по места.
Непочистени пътища съвсем нямаше, тъй като отговарящите за даден сектор даваха доклад и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата. Нека не забравяме, че тогава имаше и Българска народна армия, които също осигуряваха запас и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ