В България имаме Бохемски водопади
Преди години по дъното на дълбоката котловина на Рилската река е трополяла железница. Теснолинейката оживявала региона – пособия в дърводобива и возела поклонниците към светата рилска обител. А край релсите имало остаряла механа, наречена " Бохемия ". Вероятно по този начин произлиза името на една удивително красива каскада от водопади, скрита в дебрите на Рила планина.
Бохемските водопади са 11 на брой. Подредени са в тесния каньон на един от притоците на Рилската река, спускащ се по северния скат на Царевръшкия хълм. А пътеката към тях стартира от шосето към Рилския манастир, съвсем на изхода на град Рила.
След изобилните пролетни дъждове деретата в планината са цялостни, а по стръмните урви водата гърми оглушително. На път към каскадата " Бохемия " чуваме този прелестен екот незабавно, откакто оставим колата в отбивката. Пред нас е първият и в действителност най-внушителният от водопадите.
Дори и нищо друго да не забележим, този няма по какъв начин да го пропуснем. Той напряко " бие на очи " от шосето към Рилския манастир. Видимо височината му е към 20-30 метра, въпреки че по-голямата част е скрита зад големите камъни. Пътеката към Бохемската каскада обаче потегля на към 300 метра по-нагоре по шосето. Стръмно криволичи през шубраците до дребна поляна с панорамен взор и беседка.
Маршрутът е кръгообразен. Поемаме по по този начин наречената рискова част около самото дере, защото изкачването по сложни терени постоянно е по-лесно и безвредно от спускането. И съвсем незабавно усещаме за какво хората са определили тази пътека като рискова.
Под нас водата реве лудо и скача от предел на предел. Здраво хванали въжето, концентрирано пристъпваме по стеснен сектор в скалата на към 5-6 метра над потока. При мокро време всички камъни са хлъзгави и рискови.
Озоваваме се в прегръдките на следващия водопад. Приказна сцена с две големи канари, сред които водата е съумяла да пробие пътя си. Усещаме мощен мокър лъх и получаваме нужната доза прохлада преди следващото предизвикателство.
Продължаваме да пълзим нагоре благодарение на въжета. Ако обувките са здрави, превъзмогването на следващата височина не е чак толкоз трудно. Същото важи и за хлъзгавите дървени стълби.
Вече сме съвсем 60 метра над равнището на автомобилния път. В горната част на каскадата потокът е по-усоен, а водопадите - по-интересни и привлекателни. Всеки от тях очарова със собствен личен неповторим почерк.
Високо над всички останали, добре затулен от гъстата растителност, се спотайва последният от описаните 11 водопада. Закътан е в скалите настрана от пътеката и по тази причина поглеждаме към него от птичи взор. Епичен великан измежду страховитите скални отвеси на каньона.
Цялата кръгова обиколка на Бохемските водопади е малко над километър. Опитен алпинист може да обходи пътеката за по-малко от час. По-дългите дни в края на пролетта и началото на лятото обаче разрешават да си откраднем още малко планинска страст. Например, да покорим една от тези остри скали край реката, които сигурно сме видели, катерейки водната каскада. Макар и стръмна, разходката до кръста е към час и предлага " орлов " взор към живописната котловина на Рилската река, написа Nova.
Бохемските водопади са 11 на брой. Подредени са в тесния каньон на един от притоците на Рилската река, спускащ се по северния скат на Царевръшкия хълм. А пътеката към тях стартира от шосето към Рилския манастир, съвсем на изхода на град Рила.
След изобилните пролетни дъждове деретата в планината са цялостни, а по стръмните урви водата гърми оглушително. На път към каскадата " Бохемия " чуваме този прелестен екот незабавно, откакто оставим колата в отбивката. Пред нас е първият и в действителност най-внушителният от водопадите.
Дори и нищо друго да не забележим, този няма по какъв начин да го пропуснем. Той напряко " бие на очи " от шосето към Рилския манастир. Видимо височината му е към 20-30 метра, въпреки че по-голямата част е скрита зад големите камъни. Пътеката към Бохемската каскада обаче потегля на към 300 метра по-нагоре по шосето. Стръмно криволичи през шубраците до дребна поляна с панорамен взор и беседка.
Маршрутът е кръгообразен. Поемаме по по този начин наречената рискова част около самото дере, защото изкачването по сложни терени постоянно е по-лесно и безвредно от спускането. И съвсем незабавно усещаме за какво хората са определили тази пътека като рискова.
Под нас водата реве лудо и скача от предел на предел. Здраво хванали въжето, концентрирано пристъпваме по стеснен сектор в скалата на към 5-6 метра над потока. При мокро време всички камъни са хлъзгави и рискови.
Озоваваме се в прегръдките на следващия водопад. Приказна сцена с две големи канари, сред които водата е съумяла да пробие пътя си. Усещаме мощен мокър лъх и получаваме нужната доза прохлада преди следващото предизвикателство.
Продължаваме да пълзим нагоре благодарение на въжета. Ако обувките са здрави, превъзмогването на следващата височина не е чак толкоз трудно. Същото важи и за хлъзгавите дървени стълби.
Вече сме съвсем 60 метра над равнището на автомобилния път. В горната част на каскадата потокът е по-усоен, а водопадите - по-интересни и привлекателни. Всеки от тях очарова със собствен личен неповторим почерк.
Високо над всички останали, добре затулен от гъстата растителност, се спотайва последният от описаните 11 водопада. Закътан е в скалите настрана от пътеката и по тази причина поглеждаме към него от птичи взор. Епичен великан измежду страховитите скални отвеси на каньона.
Цялата кръгова обиколка на Бохемските водопади е малко над километър. Опитен алпинист може да обходи пътеката за по-малко от час. По-дългите дни в края на пролетта и началото на лятото обаче разрешават да си откраднем още малко планинска страст. Например, да покорим една от тези остри скали край реката, които сигурно сме видели, катерейки водната каскада. Макар и стръмна, разходката до кръста е към час и предлага " орлов " взор към живописната котловина на Рилската река, написа Nova.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ