Преди години, когато СДС – да го кажа така –

Преди години, когато Съюз на демократичните сили – да го кажа по този начин – реши да се съюзи с ГЕРБ, ми звъни човек от управлението, с който имам най-вече телефонно другарство и вика – какво ще кажеш. Имало е времена, когато съм взел участие във вземането на решения, въпреки и единствено като съм давал ум, само че казусът не беше подобен и отговорих, без да се възнамерявам – самоубивате се. Човекът малко се докачи и поразредихме общуването. Но не преставам да го мисля. На 7 декември 1989 Съюз на демократичните сили беше основан като съюз от разнородни политически партии и организации и като опция на комунистическата партия. За 34 години Съюз на демократичните сили излъчи двама президенти (Желю Желев и Петър Стоянов), трима министър-председатели (Филип Димитров, Стефан Софиянски и Иван Костов, в случай че не се брои Ренета Инджова) и беше могъща политическа мощ. Ключовата дума е – беше. Днес партията е сянка на себе си, на отминало великолепие. Но прилепването към ГЕРБ и Бойко Борисов не е съображение да се срамим – ние, които положихме време, старания, очаквания и обич. То е като с Македония – предишното не предстои на проверка. Днешните седесари са професионални политици; ние бяхме дилетанти. И аз бях там, въпреки в по-задните редици, а едни „ дилетанти “ – тези, които не просто не бяха виждали от близко власт – а дори по какъв начин работи политиката – и бяха по-напред – трансформираха България. Искахме да сме част от западния свят, да приказваме свободно, да работим каквото обичаме, да можем да живеем където пожелаем. Е факт. Съюз на демократичните сили направи това. Ние го направихме. Свършихме своите грехове. За днешното време – други да берат прегрешението. Сигурен съм, че създателите не биха го харесали. Честит рожден ден, Съюз на демократичните сили. Завинаги част от нас.