Сезонът на родителските срещи
Преди 
години, когато понякога бягах от учебно заведение, с цел да играя карти и имах тройки по френски, ми ставаше неприятно, като чуех, че ще има родителска среща. В моментите на адско очакване майка ми да се прибере си мечтаех за дните, в които няма да ми се наложи да я изпращам на родителска среща. Изобщо, молех се това с родителските срещи да свърши вечно. Уви, след 15 години пауза, съм още веднъж по наставнически срещи и, да ви кажа, чувството не е по-различно. Или най-малко не е толкоз страшно… съвсем.
Първото извънредно погрешно усещане, с което човек се снабдява на родителска среща, е, че всички родители са доста по-зле от самия него. Част от тях не питат нищо и единствено мълчат – т.е. пасивни и безполезни. Друга група приказват непрекъснато и имат условия – тези са от досадните. Има такива, които не идват в никакъв случай – родителите на най-проблемните деца. И най-после сте вие, единственият родител, който се държи съответно – мълчи, когато би трябвало да се мълчи. Говори, когато би трябвало да се приказва. Освен това, ясно проумявате, че вие сте най-интелигентният и изтънчен родител в стаята. След 10-та родителска среща разбирате, че всички хора, събрани в класната стая, са малко изплашени, малко изнервени, желаят всичко да свърши и имат десетки проблеми на главата си. С други думи, в случай че се вгледате, ще видите група пораснали възпитаници, които са имали тройки или шестици по френски, играли са карти или са зубрили, само че всички те стоят спокойно и се тормозят. А от какво се тормози до гибел всеки родител на родителска среща?
Да не се изложи!
И защото е минало времето да се излага самичък, най-голямото безпокойство е, че детето му ще го изложи. Сега разбирам настойчивото запитване на майка ми преди родителска среща “Има ли нещо, което не знам, а би трябвало да знам? ” Та, седим всички, сходни на опосуми и чакаме да чуем от класната нещо за личното си дете. Родителите на децата, които кардинално основават проблеми, наподобяват нервни, войнствени и изтощени. Лицата на родителите на децата отличници – съсредоточени и добродетелни. Моето показва удовлетворение. Ще ви кажа за какво. Защото моето дете е по-добър възпитаник от мен самата. И това ми е задоволително. Въпреки това, нещо се е свило в стомаха ми, като се сетя какви изненади съм сервирала преди време на майка ми.
Класната открива родителската среща. Започва с това, че в класа царува безспорна липса на дисциплинираност. Ще бъдат посочени главните виновници и причинители на неразборията. Аз трептя. “Тук ли е майката на Николай? ” Болезнени лица, зачервени бузи. От една страна ми е мъчително за тях, тъй като виждам какъв брой е ужасно да си на тяхно място. От друга страна си крещя, съвсем възмутена лелка – “Е, по какъв начин е допустимо да позволен такова нещо. Безобразие! ”. От трета… просто се веселя, че не съм на тяхно място. Чисто и егоистично. Когато посочат следващият родител, чието дете е разваляло дисциплината, всички безмилостни погледи се обръщат към майка му или татко му, а той стои по средата на цялото това внимание и се гърчи от позор.
Моята щерка я няма в листата. Всичко е наред. Записвам си радостно ненужни неща в бележника и рисувам зайчета върху маргаритки. Извървяват се учителки, питаме всевъзможни неща. Ред е на учителката по география, която съзнателно има бележки и мнение за всяко дете. Аз съм доста впечатлена и адмирирам този самостоятелен метод. Питам “А номер 12 по какъв начин е? ”. Тя поглежда в бележника, сепва се и се провиква: “О, тя последния част говореше за марихуана! ” Всички родители вперват взор в мен. Земята пропада. Иде ми да се гръмна от позор. Започва шушкане. “Край ”, мисля си, “помислиха ни за наркомани, алкохолици и въобще, за работническа класа ”. Стаята се люлее, слушам шепот “ама, по какъв начин по този начин марихуана.. наркотици… защо… къде? ”. Събирам се и запитвам с тъничък глас какво тъкмо е станало. Учителката не знаела, просто щерка ми се провикнала в час без причина “Е, той пуши марихуана! ” Пети клас, а към този момент приказва за марихуана. Целият ми свят е на части. След родителската среща разбирам, че тя си е говорила нещо със своя другарка, обсъждали са някакъв артист и тя без да желае се е провикнала. Никога не съм считала, че детето ми е проблематично. То е едно добродушно, чинно към този момент дете. Проблемът си беше в мен и страхът ми да НЕ съдебна експертиза ИЗЛОЖА. Ако учителката ми беше разказала историята уединено, щях да се дръзвам доста или да се зачудя за какво ме занимават с това нищожно събитие на фона на световното стопляне.
Та…отпуснете се. Дръжте се както ви харесва на родителска среща. Най-много да извършите неприятно усещане на майката на Гошко, която така и така не е кой знае какво. Имайте повече религия в детето си, приемете, че е направило 5 бели, за които не ви е споделило, и гледайте единствено оценките (поне аз това виждам настървено). Другото са незначителни дивотии и доста ваши персонални терзания. Но в случай че детето ви е в листата на децата, които основават непрекъснато проблеми на целия клас – вземете ограничения. Сериозни ограничения, включващи експерт, вашата личност, учителите и доста грижа и внимание.
Инфо: www.maikomila.bg
