Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да

Преди години живееше един цар, който обичаше толкоз доста да се облича в нови облекла, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за бойците си, даже рядко посещаваше театъра и обичаше единствено да се разхожда из града, с цел да демонстрира новите си облекла. За всеки час от деня той имаше изключително облекло и както за другите господари споделяха: „ Те са в съвета “, така за него говореха постоянно: „ Сега царят се гизди в стаята си “.
Прочетете още
В царската столица кипеше гръмък, радостен живот; всеки ден там пристигаха доста чужденци. Веднъж сред другите пришълци се явиха двама измамници; те се предложиха за тъкачи и разгласиха, че умеят да тъкат такива прелестни платове, каквито човек не може на никое място да откри, и че облеклата, съшити от тия платове, са освен неизмеримо хубави по цвят и по кройка, само че се отличават още и с едно чудно свойство: те са невидими за ония хора, които не са почтени за заеманата от тях служба или пък са напълно глупави.

„ Ето ти облекла за мен — намерения си царят. — Щом ги облека, ще мога незабавно да познавам кой в моето царство е заслужен да заема тая или оная длъжност; ще мога по този начин да разграничавам умните от глупавите. Да, аз без друго би трябвало да си заръчам облекла от подобен плат. “

И той незабавно даде на двамата измамници доста пари, с цел да могат те да се заловят неотложно за работа.

Лъжливите тъкачи сложиха два стана и се престориха, че работят; но в действителност становете им бяха празни. Те желаеха незабавно най-хубава коприна и златна прежда, но всичко туй скриха в торбите си и седяха до късна нощ пред празните станове.

„ Искам да зная по какъв начин върви работата “ — намерения си царят, само че се смути мощно от мисълта, че глупецът или негодният за длъжността си човек не ще може да види чудния плат. За себе си, несъмнено, той не се опасяваше, само че въпреки всичко си мислеше, че ще е по-добре да изпрати на първо време различен някой. Всички в града знаеха към този момент какво чудно свойство притежаваше новият плат и всеки гореше от неспокойствие да узнае дали неговият комшия е малоумен или несръчен.

„ Ще изпратя при тъкачите моя остарял почтен министър — намерения си царят. — Той най-добре от всички ще види какъв е тоя плат, тъй като той е интелигентен и извършва прелестно длъжността си. “

И остарелият почтен министър отиде в стаята, където двамата измамници работеха на празните станове.

— Господи, помилуй! — извика той на себе си, като разтвори необятно очи. — Та аз не виждам нищо! — Ала не посмя да каже това високо.

Двамата измамници го помолиха общително да се приближи и го попитаха харесват ли му боите и шарките. В същото време те сочеха празния стан, а бедният дъртак продължаваше да пули очи и въпреки всичко не виждаше нищо, тъй като нямаше нищо за гледане.

„ Господи, боже мой — мислеше той, — белким аз съм малоумен? Никога не съм допущал това и никой не трябва да го знае. Или може би съм неспособен за длъжността си? Не, никому не би трябвало да описвам какво съм видял. “

— Е, какво е вашето мнение? — попита един от тъкачите.

— О, прелестно, отлично! — извика остарелият министър, като гледаше през очилата си. — Какви бои, какви шарки! Аз ще кажа на царя, че вашият плат доста ми харесва.

— Много ни е прелестно да слушаме това — споделиха тъкачите и започнаха да именуват цветовете и да изясняват шарките, а министърът слушаше деликатно и като се върна при царя, повтори му всичко с най-големи детайлности.

Тогава измамниците желаеха още пари, коприна и златна прежда, с цел да продължат работата. Всичко туй те скриха отново в торбите си и продължаваха да седят пред празните станове.

Скоро царят изпрати отново един от най-честните си съветници, с цел да разбере по какъв начин отива работата и скоро ли ще бъде подготвен платът. Ала с него се случи същото, каквото се случи с първия делегат: той гледаше становете, само че защото там нямаше нищо, не можа нищо да види.

— Какъв превъзходен плат, нали? — попитаха измамниците и започнаха да демонстрират и да изясняват превъзходните шарки, които напълно не съществуваха.

„ Невъзможно е да съм малоумен! — намерения си съветникът. — Тогава може би съм неподобаващ за длъжността, която заемам? Смешно в действителност! Ала въпреки всичко не би трябвало да споделям туй на другите. “

И той стартира да хвали плата, който не виждаше, и да се възхищава от прелестните бои и превъзходните шарки.

— Да, това е същинско знамение! — заяви той на царя. Всички в града говореха единствено за това — за чудния плат.

Най-сетне и самичък царят пожела да види плата, до момента в който е още на стана. С цяла навалица определени царедворци, сред които бяха и двамата министри, той отиде при изкусните измамници, които започнаха да тъкат още по-усърдно на празните станове.

— Как, не е ли прелестно това? — попитаха двамата царедворци, които бяха идвали към този момент. — Погледнете единствено, ваше величество, какви шарки! — и те сочеха празните станове, като мислеха, че другите в действителност виждат плата.

„ Какво е това? — намерения си царят. — Та аз нищо не виждам. Това е извънредно! Нима съм малоумен? Или пък не ме бива за цар? Но туй е още по-ужасно! “

— О, да, платът в действителност е превъзходен! — извика високо той. — Аз изцяло утвърждавам вашата работа.

И царят кимна с удовлетворен израз на лицето си и стартира да преглежда празните станове, тъй като не искаше да покаже, че нищо не вижда. Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо, както царят. Но всички повтаряха след него: „ Платът в действителност е превъзходен! “ И започнаха да го поучават да си направи облекла от новия, превъзходен плат за идното огромно празненство. „ Великолепно, прелестно, отлично! “ — носеше се от уста на уста. Всички изрекоха високо своя екстаз, а царят прогласи измамниците за придворни тъкачи.

Цялата нощ преди тържеството двамата измамници не мигнаха. Те възпламениха повече от една дузина свещи и всички в града помислиха, че те бързат да свършат царските облекла за избрания период. Измамниците се преструваха, че смъкват плата от становете, сетне крояха с огромни ножици из въздуха, шиеха с игли без конци и най-сетне споделиха:

— Дрехите са подготвени!

Царят, съпроводен от царедворците, отиде да види чудните облекла. Измамниците дигнаха ръце, като че държаха нещо, и споделиха:

— Ето панталоните, ето дрехата, ето и мантията! Това облекло е леко като паяжина. Човек не го усеща на тялото си, но в туй се крие всичката му красота!

— Да! — извикаха всички царедворци, без да виждат нещо.

— Не желае ли ваше величество да се съблече в този момент — рекоха измамниците. — Тъй ние ще ви премерим облеклата пред това огромно огледало.

Царят се съблече, а измамниците се престориха, че му обличат поотделно всяка една от облеклата. И царят се въртеше на всички страни пред огледалото.

— Ах, по какъв начин ви наподобява, ваше величество! Колко хубаво ви стоят тия облекла! — викаха всички. — Какви бои, какви шарки! Великолепни облекла!

— Балдахинът, под който негово величество ще върви на тържеството, чака към този момент при вратата! — заяви основният разпоредник.

— Аз съм подготвен! — сподели царят. — Добре ми стоят, нали? — И той се обърна още един път пред огледалото, с цел да покаже на всички какъв брой деликатно преглежда новите си облекла.

Прислужниците, които трябваше да носят краищата на царската фикс идея, се престориха, че дигат нещо от пода, сетне потеглиха значимо след царя с протегнати напред ръце. Те не смееха и да помислят, че не носят нищо.

Царят вървеше под превъзходния си балдахин, а по улиците и прозорците на къщите се трупаха хора и викаха:

— Ах, какъв брой хубави са новите облекла на царя! Каква чудесна тога! Как хубаво му стои!

Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, тъй като никой не искаше да мине за глупец или за негодник. Нито едно царско облекло не бе извиквало до момента толкоз огромен екстаз.

— Гледайте, гледайте, царят е напълно гол! — извика внезапно едно дете.

— Господи, чувате ли какво споделя почтеното дете! — рече татко му и всички започнаха да предават думите на детето.

— Да, да, царят е напълно гол! — извика най-накрая целият народ.

Царят беше изумен. Нему също се струваше, че народът е прав, но си мислеше: „ Все отново шествието би трябвало да се изкара до дъно! “.

И прислужниците продължаваха да вървят все така тържествено след него и да носят краищата на въображаемата тога.