В друга посока
Преди години беше немислимо един футболист да играе за една страна, а след няколко години да се състезава за друга страна. Някои корекции в правилниците на ФИФА обаче подсигуряваха тази опция най-много за младите играчи, които могат да пазят цветовете на даден народен отбор в юношеските и младежките обединения, а след това да създадат „ трансфер “ и да се трансферират в мъжкия отбор на различен състав, стига да могат да потвърдят, че имат право да го създадат – най-често по родствени аргументи. Баба от Полша, дядо от Турция, татко от Норвегия или майка от Албания.
Дори у нас си имаме към този момент такива образци в националния отбор – Лукас Петков и Фабиан Нюрнбергер имат зад тила си по няколко мача за България, като повода е, че имат корени в страната ни и изцяло легални могат да са част от „ лъвовете “. Е, те не са били основна част от юношеските тимове на Германия, само че и кой може да ги вини, имайки поради с какъв избор разполагат експертите в Бундестима.
Не по този начин стоят нещата с други играчи, които сменят принадлежността си на прага на мъжкия футбол. Може би най-известният образец в последно време е Джамал Мусиала, който умерено можеше да играе за Англия и имаше много мачове за „ Трите лъва “ в тийнейджърските си години преди да реши, че желае да играе за Германия, като даже беше измежду най-важните състезатели на Бундестима на европейското състезание.
Та изниква въпросът – има ли рекордьор и по този индикатор? Някой, който е играл прекалено много мачове като младеж за дадена страна, само че все пак в последния миг взема решение да облече различен народен екип? Официално върхово достижение може и да няма, само че имаме задоволително образци, които демонстрират, че до последно във футбола нищо не е несъмнено. А модерните правила са способни да разрешат на всевъзможни аномалии да станат действителност.
Започваме с Амин Гуири. През 2017 от Guardian показват младия състезател за един от представителите на идната генерация, който ще диктува модата по игрищата в задаващото се десетилетие. Редом до него личат имената на Ерлинг Холанд и Доминик Собослай, като за последните двама можем да сме сигурни, че се развиват приятно.
Гуири има внушителните 72 мача за юношеските и младежките тимове на Франция, което наподобява изцяло обикновено, имайки поради че е артикул на школата на Лион. На всичкото от горната страна в тях отбелязва и повече от приличните 51 гола. През предходната година обаче взема решение, че ще играе при мъжете за страната, от която произтичат корените му – Алжир. Макар и леко по-различен случай, само че подобаващ за този материал, можем да споменем Левин Йозтунали.
В младежките си години носи 75 пъти фланелката на Германия, само че по този начин и не стига до мъжкия отбор. Ако в този момент – към този момент на 28 години – бъде извикан в националния тим на Турция, за който има право да играе поради потеклото си, то той би подобрил достижението на Гуири за най-вече срещи за една страна, преди да се причисли към друга. Е, това наподобява мъчно към днешна дата, тъй като Йозтунали изпадна с Хамургер във Втора Бундеслига, само че знае ли човек...
Ако се чудите от кое място въобще съм се сетил да ревизирам сходни данни, неотдавна ми попадна публикация, в която Джей Дасилва е дебютирал за Уелс, въпреки в годините преди този момент да е играл 63 пъти за другите поколения на Англия.
Вижте тази обява в Instagram.
Имаме и връх във връзка с най-вече мачове в юношески национални тимове, само че нито един в мъжкия внушителен отбор. Това още веднъж не е доказано изрично, само че мъчно ще откриете човек с повече срещи за дадена страна на млади години без мач при батковците. Тим Уорд има във визитката си 92 мача за Съедините Щати, до момента в който още е младеж, само че по този начин и не пробива в първия отбор, а травма поставя завършек на кариерата му, когато е още единствено на 24 години.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Дори у нас си имаме към този момент такива образци в националния отбор – Лукас Петков и Фабиан Нюрнбергер имат зад тила си по няколко мача за България, като повода е, че имат корени в страната ни и изцяло легални могат да са част от „ лъвовете “. Е, те не са били основна част от юношеските тимове на Германия, само че и кой може да ги вини, имайки поради с какъв избор разполагат експертите в Бундестима.
Не по този начин стоят нещата с други играчи, които сменят принадлежността си на прага на мъжкия футбол. Може би най-известният образец в последно време е Джамал Мусиала, който умерено можеше да играе за Англия и имаше много мачове за „ Трите лъва “ в тийнейджърските си години преди да реши, че желае да играе за Германия, като даже беше измежду най-важните състезатели на Бундестима на европейското състезание.
Та изниква въпросът – има ли рекордьор и по този индикатор? Някой, който е играл прекалено много мачове като младеж за дадена страна, само че все пак в последния миг взема решение да облече различен народен екип? Официално върхово достижение може и да няма, само че имаме задоволително образци, които демонстрират, че до последно във футбола нищо не е несъмнено. А модерните правила са способни да разрешат на всевъзможни аномалии да станат действителност.
Започваме с Амин Гуири. През 2017 от Guardian показват младия състезател за един от представителите на идната генерация, който ще диктува модата по игрищата в задаващото се десетилетие. Редом до него личат имената на Ерлинг Холанд и Доминик Собослай, като за последните двама можем да сме сигурни, че се развиват приятно.
Гуири има внушителните 72 мача за юношеските и младежките тимове на Франция, което наподобява изцяло обикновено, имайки поради че е артикул на школата на Лион. На всичкото от горната страна в тях отбелязва и повече от приличните 51 гола. През предходната година обаче взема решение, че ще играе при мъжете за страната, от която произтичат корените му – Алжир. Макар и леко по-различен случай, само че подобаващ за този материал, можем да споменем Левин Йозтунали.
В младежките си години носи 75 пъти фланелката на Германия, само че по този начин и не стига до мъжкия отбор. Ако в този момент – към този момент на 28 години – бъде извикан в националния тим на Турция, за който има право да играе поради потеклото си, то той би подобрил достижението на Гуири за най-вече срещи за една страна, преди да се причисли към друга. Е, това наподобява мъчно към днешна дата, тъй като Йозтунали изпадна с Хамургер във Втора Бундеслига, само че знае ли човек...
Ако се чудите от кое място въобще съм се сетил да ревизирам сходни данни, неотдавна ми попадна публикация, в която Джей Дасилва е дебютирал за Уелс, въпреки в годините преди този момент да е играл 63 пъти за другите поколения на Англия.
Вижте тази обява в Instagram.
Имаме и връх във връзка с най-вече мачове в юношески национални тимове, само че нито един в мъжкия внушителен отбор. Това още веднъж не е доказано изрично, само че мъчно ще откриете човек с повече срещи за дадена страна на млади години без мач при батковците. Тим Уорд има във визитката си 92 мача за Съедините Щати, до момента в който още е младеж, само че по този начин и не пробива в първия отбор, а травма поставя завършек на кариерата му, когато е още единствено на 24 години.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ