Британската хазна захвърля спасителния пояс на Банката на Англия
Преди година се случи едно значимо събитие в света на парите и финансите, което не беше видяно от мнозина. Това събитие беше обявено от новинарска организация “Блумбърг ” в нейна публикация от 19 октомври 2022 година, която беше озаглавена „ Министерството на финансите на Англия ще трансферира 11 лири милиарда на Банката на Англия (БА) за покриване на загубите от количественото ”. Позовавайки се на свои източници, организацията заяви че повече от 11 милиарда лири стерлинги (12,4 милиарда долара) ще бъдат трансферирани на Британската централна банка (Банката на Англия) в края на финансовата година за покриване на плануваните загуби. И загубите породиха вследствие на това бързо обезценяване на активите на БА, образувани частично от закупуване на съкровищни и корпоративни облигации.
Покупката на скъпи бумаги се организира в границите на програмата за количествено облекчение, чиято съществена характерност бяха извънредно ниските съществени лихвени проценти на БА. Съответно лихвите, обвързани с главните лихвени проценти на Централната банка, бяха чисто алегорични.
В навечерието на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Банката на Англия дефинира главната рента на 5,75% (решението е взето на 05.07.2007 г.). След това, защото страната беше въвлечена във финансовата рецесия и по време на нейното развиване, главният % беше поредно понижен. На 04.08.2009 година тя е понижена на 0,50%. След това в продължение на към 8,5 години БА поддържа главната рента на почти същото равнище. Понякога леко повишение до 0,75%; от време на време, в противен случай, спада до 0,25%. Английската централна банка последва международната наклонност. Повечето от водещите международни централни банки също следваха мека или даже свръхмека парична политика. Изключително мека парична политика – когато централната банка намали главния лихвен % до негативна стойност (централните банки на Швейцария, Япония, Дания и Швеция направиха това, главният % на Банката на Япония към момента е минус 0,10%).
Между 2009 година и 2021 година БА изкупи държавни и корпоративни облигации за 895 милиарда паунда, с цел да обезпечи икономическа поддръжка, откакто лихвените проценти бяха понижени допустимо най-ниско. В същото време БА даже получи известна облага (защото лихвените проценти по пасивите бяха даже по-ниски, в сравнение с по активите). От 2009 година до 2022 година централната банка на Англия трансферира към 120 милиарда лири облаги към Министерството на финансите. Средно това се равнява на съвсем 10 милиарда английски лири стерлинги годишно. Блаженото време за всички продължи към 12 години.
Както се отбелязва в публикацията, спадът на цените на облигациите след внезапното повишаване на лихвените проценти от предходната пролет докара до това, че оставащият портфейл от държавни облигации с номинална стойност от £838 милиарда претърпя пазарни загуби от към £200 милиарда
Преходът на централните банки от политиката на количествено облекчение (QE) към политиката на количествено стягане (QT) стартира през 2022 година, когато инфлацията беше съществено вилнееща в света. Почти всички централни банки започнаха да прибягват до нормалния способ за угнетяване на инфлацията - посредством повишение на главния %. Банката на Англия не беше изключение. На 17 март 2022 година главната рента на Британската централна банка беше нараснала от 0,50 на 0,75%. През годината имаше още няколко нараствания, като на 15.12.2022 година доближи 3,50%.
Тази година имаше още пет промоции. В резултат на последния (03.08.2023 г.) той доближи равнище от 5,25%. До края на годината, съгласно специалисти, той може да нарасне до 5,75%. Банката на Англия е в крайник с другите водещи централни банки. Така Федералният запас на Съединени американски щати сега има съществена рента от 5,25-5,50%. Европейската централна банка има 4,50%. Канада има 4,00%. Резервната банка на Нова Зеландия има 5,50% и така нататък
Всички тези централни банки (като Bank of England) имат забележителна част от своите активи в съкровищни скъпи бумаги (и до известна степен също корпоративни облигации и други скъпи книжа), добити във време, когато лихвеният % по тях е бил алегоричен. Днес новите излъчвания съкровищни и други скъпи бумаги към този момент нямат алегорични лихви. Следователно активите, формирани от остарели скъпи бумаги, се обезценяват. Преструктурирането на пасивите при нови лихвени проценти се случи доста по-бързо, тъй че лихвеният марж по дейни и пасивни интервенции стартира да придобива негативна стойност. Всъщност това са загуби на Централната банка, които не са явни, до момента в който са в портфейла на Централната банка, само че които стават действителни сега на продажбата на такива скъпи бумаги. Експертите предвиждат съществени загуби за доста централни банки. Освен това, това са загуби, с които централните банки не могат да се оправят сами. Затова се чака рано или късно скритите загуби да станат очевидни. И с цел да ги покриете, ще би трябвало да прибегнете до държавна помощ.
И наподобява, че Банката на Англия, която се счита за една от най-старите (заедно с Банката на Швеция, учредена през XVII век), стана първият знак в това мъчно за централните банки време. Имам поради, че тя е първата, който получава помощ от страната (хазната) в края на предходната година за покриване на загуби вследствие на прекосяването от количествено облекчение към стягане.
В публикацията се отбелязва, че все още на издание на публикацията изискваната от БА към този момент е била преведена - 828 милиона лири. Това е задатък. Останалите би трябвало да бъдат преведени след утвърждение от Народното събрание (решение се очакваше до няколко дни). Мимоходом означавам, че съгласно по-късни известия в медиите цялата сума от 11,175 милиарда лири е била преведена от английското Министерство на финансите на БА. Статията цитира оценка на “Блумбърг ”, че загубите на БА през 2023 година може да надвишават 20 милиарда лири.
След миналогодишната октомврийска обява на “Блумбърг ” имаше огромна пауза в отразяването на загубите на БА. Тази година мълчанието беше прекратено от публикация в английския “Файненшъл Таймс ” на 26 юли, озаглавена „ Правителството на Англия е изправено пред сметка от 150 милиарда лири, с цел да покрие загубите на БА of England от количественото облекчение ”. В публикацията се отбелязва, че през април 2023 година общата загуба от продажбата на целия портфейл от скъпи бумаги, закупени от БА през интервала на количественото облекчение, се прави оценка на 100 милиарда английски лири. Въпреки това, с продължаващо и предстоящо количествено стягане, загубите могат да набъбнат до 150 милиарда. Отбелязва се, че Народното събрание приготвя закон, съгласно който Министерството на финансите ще би трябвало да заплати всички загуби, понесени от БА. Очаква се главната ликвидация на портфейла на БА и главните прехвърляния на пари от хазната към централната банка да се случат през 2023, 2024 и 2025 година Правителството ще заплаща към 40 милиарда лири годишно през този интервал от време (което е с към 10 милиарда годишно повече от предстоящото през април).
Някои други източници правят оценка вероятните заплащания към БА от хазната даже по-високи от тези, упоменати нагоре. По-конкретно се твърди, че сумата е 230 милиарда лири, което се равнява на почти 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Такива надценки се основават на догатката, че БА ще продължи да покачва главния си лихвен % със същото движение, както направи след прехода от количествено облекчение към стягане.
Други централни банки са изправени пред същата неприятна обстановка през днешния ден. Има доста изявления за Федералния запас. Общите скрити загуби на Федералния запас на Съединени американски щати (които ще станат ясни сега на продажбата на скъпи книжа) надвишават 1 трилион $. Оперативните загуби на американската централна банка заради обезценяването на портфейла от скъпи бумаги в края на 2023 година ще надвишават 100 млрд $. Между другото, това е вторият път допълнително от век история на системата на Федералния запас, когато американският централната банка приключва годината с негативен финансов резултат (първият случай е регистриран през 1915 г.).
През октомври тази година бяха оповестени данните за загубите на ЦБ на Швеция. Те „ изядоха “ целия личен капитал на Шведската ЦБ. Стойността ѝ стана негативна – минус 18 милиарда крони. Според настоящото законодателство, когато капиталът на една банка намалее до 20 милиарда крони, тя би трябвало да се обърне към Народното събрание с искане за рекапитализация. А Народното събрание от своя страна би трябвало да даде команда на шведската хазна да разпредели пари за попълване на капитала до регулаторното равнище. Според организация “Блумбърг ” шведският парламент стартира да приготвя проектозакон за даване на финансова помощ на Централната банка от държавния бюджет. Точният размер на помощта ще бъде избран след представянето на финансовия доклад на централната банка за 2023 година в Народното събрание.
Има прогнози за загуби за редица други централни банки. Но съгласно специалисти Федералният запас на Съединени американски щати няма да се обърне за помощ към страната. Загубите на ФР ще бъдат покрити от " печатната преса ", поради привилегирования статус на $ (международната аварийна валута). Други централни банки към момента деликатно (без реклама, с цел да не сее паника) пресмятат настоящите загуби и правят оценка вероятните бъдещи загуби. И единствено БА, която е една от най-старите централни банки в света, към този момент получава държавна помощ за покриване на загуби. Пред очите ни концепцията за централните банки като „ кредитори от последна инстанция “, гордо заявяващи, че могат и би трябвало да бъдат „ самостоятелни от страната “, се разрушава. Това е явен знак, че остарелият модел на централните банки остава в предишното. В близко бъдеще в света може да се появи напълно друг вид централна банка.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Покупката на скъпи бумаги се организира в границите на програмата за количествено облекчение, чиято съществена характерност бяха извънредно ниските съществени лихвени проценти на БА. Съответно лихвите, обвързани с главните лихвени проценти на Централната банка, бяха чисто алегорични.
В навечерието на международната финансова рецесия от 2008-2009 година Банката на Англия дефинира главната рента на 5,75% (решението е взето на 05.07.2007 г.). След това, защото страната беше въвлечена във финансовата рецесия и по време на нейното развиване, главният % беше поредно понижен. На 04.08.2009 година тя е понижена на 0,50%. След това в продължение на към 8,5 години БА поддържа главната рента на почти същото равнище. Понякога леко повишение до 0,75%; от време на време, в противен случай, спада до 0,25%. Английската централна банка последва международната наклонност. Повечето от водещите международни централни банки също следваха мека или даже свръхмека парична политика. Изключително мека парична политика – когато централната банка намали главния лихвен % до негативна стойност (централните банки на Швейцария, Япония, Дания и Швеция направиха това, главният % на Банката на Япония към момента е минус 0,10%).
Между 2009 година и 2021 година БА изкупи държавни и корпоративни облигации за 895 милиарда паунда, с цел да обезпечи икономическа поддръжка, откакто лихвените проценти бяха понижени допустимо най-ниско. В същото време БА даже получи известна облага (защото лихвените проценти по пасивите бяха даже по-ниски, в сравнение с по активите). От 2009 година до 2022 година централната банка на Англия трансферира към 120 милиарда лири облаги към Министерството на финансите. Средно това се равнява на съвсем 10 милиарда английски лири стерлинги годишно. Блаженото време за всички продължи към 12 години.
Както се отбелязва в публикацията, спадът на цените на облигациите след внезапното повишаване на лихвените проценти от предходната пролет докара до това, че оставащият портфейл от държавни облигации с номинална стойност от £838 милиарда претърпя пазарни загуби от към £200 милиарда
Преходът на централните банки от политиката на количествено облекчение (QE) към политиката на количествено стягане (QT) стартира през 2022 година, когато инфлацията беше съществено вилнееща в света. Почти всички централни банки започнаха да прибягват до нормалния способ за угнетяване на инфлацията - посредством повишение на главния %. Банката на Англия не беше изключение. На 17 март 2022 година главната рента на Британската централна банка беше нараснала от 0,50 на 0,75%. През годината имаше още няколко нараствания, като на 15.12.2022 година доближи 3,50%.
Тази година имаше още пет промоции. В резултат на последния (03.08.2023 г.) той доближи равнище от 5,25%. До края на годината, съгласно специалисти, той може да нарасне до 5,75%. Банката на Англия е в крайник с другите водещи централни банки. Така Федералният запас на Съединени американски щати сега има съществена рента от 5,25-5,50%. Европейската централна банка има 4,50%. Канада има 4,00%. Резервната банка на Нова Зеландия има 5,50% и така нататък
Всички тези централни банки (като Bank of England) имат забележителна част от своите активи в съкровищни скъпи бумаги (и до известна степен също корпоративни облигации и други скъпи книжа), добити във време, когато лихвеният % по тях е бил алегоричен. Днес новите излъчвания съкровищни и други скъпи бумаги към този момент нямат алегорични лихви. Следователно активите, формирани от остарели скъпи бумаги, се обезценяват. Преструктурирането на пасивите при нови лихвени проценти се случи доста по-бързо, тъй че лихвеният марж по дейни и пасивни интервенции стартира да придобива негативна стойност. Всъщност това са загуби на Централната банка, които не са явни, до момента в който са в портфейла на Централната банка, само че които стават действителни сега на продажбата на такива скъпи бумаги. Експертите предвиждат съществени загуби за доста централни банки. Освен това, това са загуби, с които централните банки не могат да се оправят сами. Затова се чака рано или късно скритите загуби да станат очевидни. И с цел да ги покриете, ще би трябвало да прибегнете до държавна помощ.
И наподобява, че Банката на Англия, която се счита за една от най-старите (заедно с Банката на Швеция, учредена през XVII век), стана първият знак в това мъчно за централните банки време. Имам поради, че тя е първата, който получава помощ от страната (хазната) в края на предходната година за покриване на загуби вследствие на прекосяването от количествено облекчение към стягане.
В публикацията се отбелязва, че все още на издание на публикацията изискваната от БА към този момент е била преведена - 828 милиона лири. Това е задатък. Останалите би трябвало да бъдат преведени след утвърждение от Народното събрание (решение се очакваше до няколко дни). Мимоходом означавам, че съгласно по-късни известия в медиите цялата сума от 11,175 милиарда лири е била преведена от английското Министерство на финансите на БА. Статията цитира оценка на “Блумбърг ”, че загубите на БА през 2023 година може да надвишават 20 милиарда лири.
След миналогодишната октомврийска обява на “Блумбърг ” имаше огромна пауза в отразяването на загубите на БА. Тази година мълчанието беше прекратено от публикация в английския “Файненшъл Таймс ” на 26 юли, озаглавена „ Правителството на Англия е изправено пред сметка от 150 милиарда лири, с цел да покрие загубите на БА of England от количественото облекчение ”. В публикацията се отбелязва, че през април 2023 година общата загуба от продажбата на целия портфейл от скъпи бумаги, закупени от БА през интервала на количественото облекчение, се прави оценка на 100 милиарда английски лири. Въпреки това, с продължаващо и предстоящо количествено стягане, загубите могат да набъбнат до 150 милиарда. Отбелязва се, че Народното събрание приготвя закон, съгласно който Министерството на финансите ще би трябвало да заплати всички загуби, понесени от БА. Очаква се главната ликвидация на портфейла на БА и главните прехвърляния на пари от хазната към централната банка да се случат през 2023, 2024 и 2025 година Правителството ще заплаща към 40 милиарда лири годишно през този интервал от време (което е с към 10 милиарда годишно повече от предстоящото през април).
Някои други източници правят оценка вероятните заплащания към БА от хазната даже по-високи от тези, упоменати нагоре. По-конкретно се твърди, че сумата е 230 милиарда лири, което се равнява на почти 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Такива надценки се основават на догатката, че БА ще продължи да покачва главния си лихвен % със същото движение, както направи след прехода от количествено облекчение към стягане.
Други централни банки са изправени пред същата неприятна обстановка през днешния ден. Има доста изявления за Федералния запас. Общите скрити загуби на Федералния запас на Съединени американски щати (които ще станат ясни сега на продажбата на скъпи книжа) надвишават 1 трилион $. Оперативните загуби на американската централна банка заради обезценяването на портфейла от скъпи бумаги в края на 2023 година ще надвишават 100 млрд $. Между другото, това е вторият път допълнително от век история на системата на Федералния запас, когато американският централната банка приключва годината с негативен финансов резултат (първият случай е регистриран през 1915 г.).
През октомври тази година бяха оповестени данните за загубите на ЦБ на Швеция. Те „ изядоха “ целия личен капитал на Шведската ЦБ. Стойността ѝ стана негативна – минус 18 милиарда крони. Според настоящото законодателство, когато капиталът на една банка намалее до 20 милиарда крони, тя би трябвало да се обърне към Народното събрание с искане за рекапитализация. А Народното събрание от своя страна би трябвало да даде команда на шведската хазна да разпредели пари за попълване на капитала до регулаторното равнище. Според организация “Блумбърг ” шведският парламент стартира да приготвя проектозакон за даване на финансова помощ на Централната банка от държавния бюджет. Точният размер на помощта ще бъде избран след представянето на финансовия доклад на централната банка за 2023 година в Народното събрание.
Има прогнози за загуби за редица други централни банки. Но съгласно специалисти Федералният запас на Съединени американски щати няма да се обърне за помощ към страната. Загубите на ФР ще бъдат покрити от " печатната преса ", поради привилегирования статус на $ (международната аварийна валута). Други централни банки към момента деликатно (без реклама, с цел да не сее паника) пресмятат настоящите загуби и правят оценка вероятните бъдещи загуби. И единствено БА, която е една от най-старите централни банки в света, към този момент получава държавна помощ за покриване на загуби. Пред очите ни концепцията за централните банки като „ кредитори от последна инстанция “, гордо заявяващи, че могат и би трябвало да бъдат „ самостоятелни от страната “, се разрушава. Това е явен знак, че остарелият модел на централните банки остава в предишното. В близко бъдеще в света може да се появи напълно друг вид централна банка.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ