Посоката на „Промяната“: Накъде ни водят 2% „натурални таланти“ на проваления Кирил Петков
Преди година и половина, малко преди да бъде импортирано за гласоподаване в Народното събрание предлагането за министерски съвет на четворната коалиция, бъдещият тогава министър председател Кирил Петков даде няколко изявленията за български радиа. На 4 декември 2021 година пред „ Дарик радио “ бъдещият тогава и провален в следствие министър-председател, споделя следното: “Тези два % [……] които могат да са всичко [……] отиват там, където разпоредбите ги насочват, където те могат да максимизират своя статут в обществото [……] Ако доста от мафиотите, които 90-те години са се образували в България, се бяха родили в Калифорния, щяха да станат бизнесмени на стартъпи, мултимилиардни компании сега да ръководят [……] Нашата задача е същите два % [……] ние не би трябвало да ги сменяем [……] същите 2% да решат, че за продължат да просперират в България, би трябвало да трансформират метода по който си вършат бизнеса[……] Аз не споделям, че ще хванем всичките в пандиза, ще ги вкараме [……] не, аз споделям, че с новите правила, където корупцията се толерира на нула %, същите хора ще би трябвало да измислят по какъв начин да бъдат успешни[……] Ако това създадем, тези 2% естествен гений ще почнат да движат България в напълно друга посока… ”
Кирил Петков пред „ Дарик “, 4 декември 2021 година
Запознатите с материята незабавно уловиха в това му изявление, че изповядва добре известната неолиберална, дарвинистка по същността си доктрина на Йозеф Шумпетер. Накратко: Шумпетер достигнал до извода, че едни 2% избрани най-талантливи и най-кадърни хора са в основата на развиването на всяко общество. Кой и по какъв начин дефинира кои ще са тези два %, е друга тематика. Въпросните „ най-най-… “ се стремят към благосъстояние, с цел да може да отговорят на персоналната си вътрешна нужда, диктувана от самочувствието им, по тази причина се впускат да създадат всичко, с цел да го реализиран. Дали сортират средствата за постигането на задачите си – отново тематика за други диалози. В последна сметка, в теорията на Шумпетер хората, които са бездарни, не изпитват същото буйно увлечение към парите, което ги обрича на беднотия и по този начин лъсва ясно, кои са тези „ надарените “.
В изявлението си за „ Дарик “ бъдещият провален министър-председател Кирил Петков в съвсем прав текст изрече същността на идеологията, която той и обкръжението му имат желание да следват: не желаеме да променяме олигархичните зависимости, които пробват да въздействат на законно определената политическа власт. „ Промяната “, която желаеме „ да продължаваме “, се свежда до мерака ни да сменим разпоредбите, по които се дава право на олигархични кръгове да въздействат на властта.
Има логичност в метода и идеологията, която изповядва възпитаникът на Харвардската бизнес школа. В бизнес начинанията това е използвано. Когато ти си шефът, ще гледаш да подбираш такива чиновници, които няма да са по-запознати от теб с проблемите на управление на бизнеса. Ще търсиш мнението и препоръките на 2% от „ най-най-талантливите “ си служащи и ще се надяваш работите да вървят към развиване. В политиката това е неприятна концепция. Много неприятна концепция, която може да хрумне единствено на едва готови политици – да си създадеш, под формата на закони, правила за избор и назначение на „ най-най-отбрани “, които да са ти комфортни, и на които да разрешаваш да ти въздействат.
Демокрациите постоянно съществуват сред чука на преодоляването им от олигарси (т.е. от „ най-най-избраните “), които да ги доведат до благороден вид ръководство и наковалнята на охлокрацията. Затова е мъчно да се поддържа салдото, който обезпечава развиването им. Трябва да знаеш разпоредбите, по които се движи политиката. Когато си предприемач с повърхностни знания по философията на ръководство на обществото, не е учудващо да прибягваш до лаишко прекачване на възможни за бизнеса способи в политическото пространство.
Затова в сегашния парламент е толкоз мъчно да се реализират взаимни отстъпки. В състава на 49-тото Народно заседание има прекалено много последователи на неприятната концепция, че България може да се ръководи като стартъп*, в който си подбрал и назначил най-удобните ти „ най-най-ковци… “
Проблемът е още по-голям, тъй като същата скица, освен това в аматьорско осъществяване на равнище кръжочник, превзема мозъците на хора, решили да се докопат до властта на локално равнище в общините на страната.
* В едни отминали времена, преди англоезичните заемки да диктуваха модата, днешните „ стартъпи “ се назоваха кръжоци, а хората, които посещаваха кръжок – кържочници.
Кирил Петков пред „ Дарик “, 4 декември 2021 година
Запознатите с материята незабавно уловиха в това му изявление, че изповядва добре известната неолиберална, дарвинистка по същността си доктрина на Йозеф Шумпетер. Накратко: Шумпетер достигнал до извода, че едни 2% избрани най-талантливи и най-кадърни хора са в основата на развиването на всяко общество. Кой и по какъв начин дефинира кои ще са тези два %, е друга тематика. Въпросните „ най-най-… “ се стремят към благосъстояние, с цел да може да отговорят на персоналната си вътрешна нужда, диктувана от самочувствието им, по тази причина се впускат да създадат всичко, с цел да го реализиран. Дали сортират средствата за постигането на задачите си – отново тематика за други диалози. В последна сметка, в теорията на Шумпетер хората, които са бездарни, не изпитват същото буйно увлечение към парите, което ги обрича на беднотия и по този начин лъсва ясно, кои са тези „ надарените “.
В изявлението си за „ Дарик “ бъдещият провален министър-председател Кирил Петков в съвсем прав текст изрече същността на идеологията, която той и обкръжението му имат желание да следват: не желаеме да променяме олигархичните зависимости, които пробват да въздействат на законно определената политическа власт. „ Промяната “, която желаеме „ да продължаваме “, се свежда до мерака ни да сменим разпоредбите, по които се дава право на олигархични кръгове да въздействат на властта.
Има логичност в метода и идеологията, която изповядва възпитаникът на Харвардската бизнес школа. В бизнес начинанията това е използвано. Когато ти си шефът, ще гледаш да подбираш такива чиновници, които няма да са по-запознати от теб с проблемите на управление на бизнеса. Ще търсиш мнението и препоръките на 2% от „ най-най-талантливите “ си служащи и ще се надяваш работите да вървят към развиване. В политиката това е неприятна концепция. Много неприятна концепция, която може да хрумне единствено на едва готови политици – да си създадеш, под формата на закони, правила за избор и назначение на „ най-най-отбрани “, които да са ти комфортни, и на които да разрешаваш да ти въздействат.
Демокрациите постоянно съществуват сред чука на преодоляването им от олигарси (т.е. от „ най-най-избраните “), които да ги доведат до благороден вид ръководство и наковалнята на охлокрацията. Затова е мъчно да се поддържа салдото, който обезпечава развиването им. Трябва да знаеш разпоредбите, по които се движи политиката. Когато си предприемач с повърхностни знания по философията на ръководство на обществото, не е учудващо да прибягваш до лаишко прекачване на възможни за бизнеса способи в политическото пространство.
Затова в сегашния парламент е толкоз мъчно да се реализират взаимни отстъпки. В състава на 49-тото Народно заседание има прекалено много последователи на неприятната концепция, че България може да се ръководи като стартъп*, в който си подбрал и назначил най-удобните ти „ най-най-ковци… “
Проблемът е още по-голям, тъй като същата скица, освен това в аматьорско осъществяване на равнище кръжочник, превзема мозъците на хора, решили да се докопат до властта на локално равнище в общините на страната.
* В едни отминали времена, преди англоезичните заемки да диктуваха модата, днешните „ стартъпи “ се назоваха кръжоци, а хората, които посещаваха кръжок – кържочници.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ