Преди година Хорхе си мисли, че руският паспорт ще бъде

Преди година Хорхе си мисли, че съветският паспорт ще бъде неговият билет към независимост и благосъстояние. Вместо това той го въвлича в видимо безкрайна работа, в която рискува живота си в бруталната война на Москва против Украйна.

Кубинецът е измежду хиляди чужденци, подписали едногодишни контракти с съветската войска, привлечени от обещанията за солидно възнаграждение и бързо придобиване на поданство за себе си и фамилиите си, споделя Politico в собствен материал.

За кубинците, доста от които възприемат живота под диктаторския режим на Хавана и американските наказания като живот в открит затвор, обещанието за втори паспорт се оказва огромно прелъщение. 

Този документ обаче носи със себе си и примка.

„ Сега ни споделят, че тъй като сме съветски жители, би трябвало да продължим да се бием до края на войната “, споделя Хорхе (прави това от Курска област в Русия, където войските на Москва се пробват да отхвърлен украинска офанзива). Както и другите интервюирани за тази публикация, той е посочен с псевдоним.

Историята на Хорхе и разказите на още трима кубинци в Украйна и Курска област, както и на фамилиите на петима други, хвърлят нова светлина върху това по какъв начин Москва съумява да държи чужденци на фронтовата линия, до момента в който се пробва да изтощи Украйна и нейните западни съдружници, предпазвайки личното си население от въздействието на продължителна война.

Чуждестранна вербовка

С увеличението на съветските жертви от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 година, Москва стартира да търси подкрепления по целия свят (докато упреква НАТО, Запада и Съединени американски щати, че оказват помощ на Украйна!). Чрез сенчести медиатори бойци бяха набирани от редица страни, в това число Непал, Гана, Сирия, Индия и Шри Ланка.

Въпреки че точният брой на чужденците във войната е строго защитавана загадка, съгласно военни специалисти те съставляват дребна част от армията на Кремъл, запълвайки дупки, вместо да дефинират посоката на дейности на бойното поле.

Политически обаче, тяхното наличие се употребява от Москва, с цел да подхрани реториката от времето на Студената война, че Русия води необятна коалиция от страни против американската надмощие.

Кубинците познават този разказ от руско време, когато те бяха изпращани с десетки хиляди в Ангола, с цел да вземат участие в прокси война против Съединени американски щати.

Малцина от кубинците, интервюирани от Politico, обаче загатват идеологията като причина за записването си.

Някои декларират, че са били излъгани да пътуват до Русия откакто са дали отговор на изявления в обществените мрежи за нискоквалифицирани, цивилни работни места, най-често в строителството.

Други признават, че непринудено са откликнали на апела на Русия за война, акцентирайки финансовите усложнения и фамилните си отговорности като водещи претекстове да се качат на самолета за страна, която в никакъв случай не са посещавали и за която знаят напълно малко.

В Куба, описват те, се мъчили да намерят прехранване като учители, дърводелци, сервитьори и строителни служащи. Надявали се, че една година военна работа в Русия ще им обезпечи нова народност — и с нея, нов живот.

(Съ)Участието на Хавана

След медийни известия, че стотици кубинци са отпътували за Русия, с цел да вземат присъединяване във войната ѝ, през септември 2023 година управляващите в Хавана жигосват тези кубинци като нарушители, точно тъй като са „ наемници “ — закононарушение, което в Куба се санкционира със затвор. И даже са стартирани производства против хипотетичните вербовчици.

По това време критиците на режима обаче слагат въпроса по какъв начин тирания, която следи всяко придвижване на своето население, е могла да пропусне самолетите, цялостни с мъже в бойна възраст, заминаващи за Москва… 

Събитията по-късно в допълнение ускоряват скептицизма. Докато Индия интензивно лобира за връщането на своите жители, успявайки през септември да обезпечи освобождението на 45 бойци, доказателствата сочат, че вербуването на кубинци продължава, до момента в който Хавана обществено показва смирение към Путин.

През май кубинският президент Мигел Диас-Канел беше измежду дребното държавни ръководители, участвали на високо символичното честване на Деня на успеха в Кремъл. В изявление, снимано на видео, той изрази „ поддръжката на Куба “ за Путин и му пожела „ триумф във вашата специфична военна интервенция “, без подозрение радвайки съветския президент, като употребява пожеланото му евфемистично наименование за войната.

Факт е, че Куба разчита на Русия за петрол и пшеница. Но до момента в който съдружниците на Москва като Иран и Северна Корея дават дронове и артилерия, бедната Куба има малко друго, което да предложи, с изключение на „ сладки думи “ и човешка мощ.

„ В Куба съществува система, утвърдена от страната, която разрешава изпращането на лични жители в Украйна, където да умират “, съобщи през март пред публицисти Петро Яценко, представител на украинската организация за военнопленници, поделение на Министерството на защитата на Украйна. 

Яценко отбелязва нарастване на броя на задграничните бойци, хванати през 2024 година, като кубинците са измежду най-многобройните. „ Процентът на наемниците нараства, и то доста “, сподели той на конференция, на която бяха показани няколко задгранични военнопленници, в това число един кубинец.

Това се случи месеци преди Северна Корея да изпрати хиляди бойци в Русия, с цел да укрепи нейното наличие в Курска област.

Безнаказаност за Хавана

Служител на американския Конгрес, който работи по политики, свързани с Куба (поискал анонимност), декларира, че е малко евентуално Хавана да не е знаела за напъните по рекрутиране още преди първите медийни известия.

„ Беше много явно, че те си затваряха очите за това и интензивно участваха в процеса “, споделя той. „ Куба беше хваната да го прави, само че на процедура нищо не се случи. И в този момент други страни виждат, че следствията са минимални, и могат да вършат същото. “

Публично, съветските чиновници и пропагандисти дават отговор, че на страната на Украйна също водят война чужденци.

Но до момента в който Украйна в действителност набира задгранични бойци, военният анализатор Дара Масикот уточни, че „ те се третират по доста друг метод — тези, които непринудено се включват в Украйна, подписват контракти и могат да изоставен в края на своя контракт “.

Министерството на защитата на Русия не отговоря на настояванията за коментар. Същото важи за Министерството на външните работи на Куба.

Паспортът като проклинание

Дванадесет месеца по-късно кубинските вербувани и техните фамилии споделят, че новите им паспорти се оказват не толкоз гаранция за повече права, колкото удостоверение на намален статус: от знаци на интернационална взаимност до елементарни мобилизирани съветски жители — статус, на който малко на брой руснаци биха завидели.

През септември 2022 година оповестената от съветския президент Владимир Путин „ частична мобилизационна акция “ потопи страната в потрес. За първи път от началото на пълномащабната инвазия популацията на Русия беше изправено пред действителността на войната и призовано да се включи с живота си.

Тиктакаща бомба

За кубинците, закотвени в съветската война, продължаването на престоя им на бойното поле след приключването на договорите не е формалност; всяка спомагателна минута на фронта усилва риска от физически или душевен контузии и ги приближава до гибелта.

Друг кубинец споделя: „ През миналата година направих това, което споделях, че в никакъв случай няма да направя, само че беше или аз, или те; а имам четири деца, за които би трябвало да се грижа “.

Идеята, че има явен краен период за времето му в съветската войска, му е давала сили през първата година, споделя той. „ Направих пакт с Бог за една година, и Той ме пазеше. Но не за две или три години, “ продължава той със сълзи в очите. „ Не поисквам на никого да се буди заран с избор сред самоубийство и ликвидиране “.

_______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.