Преди година четох за желанието на някои жители от Северозападна

" Преди година четох за желанието на някои поданици от Северозападна България, които са недоволни от корупцията в страната, да провеждат референдум. Те желаеха да получат самостоятелност от България или да се обединят с Румъния. Изглежда, че за разлика от България, Румъния e избрала пътя на битката ". Това споделя в изявление за Mediapool румънският арбитър Драгос Калин, който правораздава в Букурещкия апелативен съд. Той е един от известните деятели за отстояване на независимостта на румънския съд. Съдия Калин е съпредседател на румънската съдийска асоциация " Форум ". По думите му премахването на наблюдението на Европейска комисия върху България може и да се случи, само че това няма да е задоволително за развиването на стопанската система и моралния напредък на българите.

Съдия Драгос Калин, задоволително самостоятелни ли са румънските съдии от политиците?

Независимостта на румънските съдии е конституционно обезпечена, само че съдиите имат толкоз самостоятелност, колкото могат да одобряват. През август 2017 година ръководещите предизвикаха три законопроекта, засягащи румънската правосъдна система. Дебатите по тях в Народното събрание продължиха близо една година и най-после през лятото на 2018 година те бяха мощно изменени и обезсилени. Тези законопроекти целяха понижаване на броя на съдиите и прокурорите в страната с 25%. Това трябваше да стане в доста къси периоди, като се разреши пенсионирането на румънски магистрати на възраст от 42-43 години. Прилагането на това решение бе отсрочено за период от 2 години. Управляващите желаеха да вкарват на серия от изпити, да засилят натиска върху магистратите посредством неимоверно нарастване на работното натоварване върху тях. Това трябваше да се направи посредством увеличение на правосъдните сформира от двама на трима съдии (а в това време да се понижи общият брой на съдиите).

Това е историческият подтекст, в който станаха невижданите митинги на магистратите в страната. Те бяха необятно подкрепени от университетските преподаватели и студентите, както и от гражданското общество. От декември 2017 година до февруари 2019 година имаше серия от безмълвни митинги на румънските съдии и прокурори. Повече от 1000 румънски съдии, прокурори и младши магистрати безшумно стачкуваха пред своите правосъдни покои. Някои държаха в ръце тогите си, други конституцията, а трети - клетвата, в която са се клели. Съдиите от общо 24 огромни градове в страната стачкуваха против дейностите на Народното събрание.

Нещо повече, тихите митинги на магистратите бяха ориентирани и против обявените промени в Наказателния кодекс, които щяха да лимитират трагично опциите за следствие на полицията и прокуратурата. Те щяха да лимитират опциите да се пазят жертвите на закононарушения, да се разпознават нарушителите, без значение защо закононарушение става дума – ликвидиране, кражба, обезчестяване, корупция и др.