Заплати и пенсии намаляха, хората не усещат подема в Гърция
Преди финансовата рецесия междинната пенсия в страната е била 1080 евро, а през днешния ден е 839 евро. Мнозина едвам свързват двата края, въпреки че стопанската система е във напредък
От най-известния ултиматум във финансовата история на Европа изминаха тъкмо 10 години. Тогавашният финансов министър на Германия Волфганг Шойбле даде на гръцкия си сътрудник Янис Варуфакис финален период - до 24 часа на 28 февруари 2015 година. И се закани, че в случай че Атина не извърши до тогава условията за строги икономии, нови финансови помощи за Гърция няма да има, напомня АРД.
Гръцкото държавно управление отпред с премиера Алексис Ципрас дълго се противеше на икономиите, даже провежда референдум, само че Ципрас беше заставен да отстъпи, тъй като действително нямаше различен избор. Днес държавните отговорности на Гърция към момента са високи - възлизат на 160 % от Брутният вътрешен продукт. Но през 2020 година те бяха от 209 %.
Бюджетът напоследък излизаше на плюс, Гърция съумя да изплати част от задълженията си прибързано. Министър-председателят Кириакос Мицотакис от консервативната партия " Нова народна власт " акцентира това като собствен триумф: " Оставихме рецесията зад тила си. Гърция пораства доста по-бързо от междинните нива за Европа ".
Медицинското обслужване е в неприятно положение
Много гърци обаче не усещат изгоди от триумфите на държавното управление, отбелязва АРД. Курсът на икономии даде отражение в доста сфери, да вземем за пример в опазването на здравето. Кардиологът Йоргос Вихас, който работи в една атинска клиника, акцентира пред немската обществено-правна медия, че главната му задача е да ръководи дефицита - липсват и експерти, и уреди, дефицитът се усеща във всичко.
Вихас е единственият кардиолог в болница, която обслужва област с 60 000 души население, а през лятото, когато е цялостно с туристи - доста повече. Ултразвуковият уред, с който Вихас преглежда пациентите си, е платен с помощта на обилно подаяние от Хамбург.
Лекарят показва, че в следствие от дефицитите в здравното обслужване продължителността на живота понижава, а броят на хората, които не си вършат превантивни прегледи, е повишен внезапно. Онези, които не могат да си плашат частно, са изправени пред големи проблеми поради неналичието на средства в публичното опазване на здравето.
Последиците за здравето
Пациентът на доктор Вихас - пенсионерът Ахилеас Йолас - по този начин и не се е възстановил от огромната рецесия преди 10 години. " Съкратиха ме, което бе тежка загуба. Трябваше да стартира нова работа и около целия стрес си докарах проблеми със сърцето. "
Подобно на доста гърци, спомените на Йолас за спешните времена са травматични. " Спомням си за семейство с четири деца, които нощем се промъкваха скрито на открито, с цел да приберат торбата с храна, оставена до кофите с боклука, тъй като се срамиха да не ги видят. "
Йолас бил заставен да продаде къщата си и да се заживее чартърен. Спестяванията му, предопределени за старини, са изразходвани от дълго време. А пенсията съвсем в никакъв случай не стига до края на месеца, " защото имаме и разнообразни финансови отговорности ", споделя Йолас пред АРД. Той приказва също така за високите сметки за тока, за това, че има и заплащания към застраховката за живот. " Замисляме се - дали да не я прекратим. Но в случай че стане нещо? ".
Доходите на работещите и пенсионерите са намалели
Подобно на Йолас, доста гърци не усещат подема в стопанската система на Гърция. Почти 60% от семействата в страната не съумяват да свържат двата края. Заплатите и пенсиите са намалели спрямо времето преди финансовата рецесия - даже в случай че не се регистрира инфлацията, отбелязва немската обществено-правна медия.
През 2009 година междинната пенсия в страната е била 1080 евро, през днешния ден 60 % от пенсионерите получават по-малко от хиляда евро. Средната пенсия в Гърция е 839 евро.
Според някогашния финансов министър Варуфакис, представен от АРД, курсът на икономии е разсипал Гърция, а от напредък нямало и диря. Той споделя още, че високообразованите младежи всеобщо напущат страната, " до момента в който в нея се изливат пари за спекулации с недвижими парцели. Или пък се влага в държавни облигации, т.е. в отговорности, а не в произвеждане ".
Връщане към остарелия модел няма да има
Икономистът Ангелос Цаканикас от Техническия университет в Атина е надалеч по-оптимистичен. Той акцентира, че държавното управление е вложило доста в дигитализацията и е привлякло световни играчи и стартъпи.
Пред АРД Цаканикас показва, че фармацевтичните компании да вземем за пример влагат доста по-интензивно в Гърция. " Естествено не желаеме да се върнем към остарелия модел на богатство, който се крепеше само на туризма и на строителството. Естествено е в този момент да подхождаме по-внимателно, с други думи - научили сме си урока. "
Кредитният рейтинг на Гърция се усъвършенства, а икономическият напредък е безспорен и съгласно непознатите специалисти. Въпреки това доста гърци са уверени, че рецесията въобще не е отминала.
Материалът е оповестен в
От най-известния ултиматум във финансовата история на Европа изминаха тъкмо 10 години. Тогавашният финансов министър на Германия Волфганг Шойбле даде на гръцкия си сътрудник Янис Варуфакис финален период - до 24 часа на 28 февруари 2015 година. И се закани, че в случай че Атина не извърши до тогава условията за строги икономии, нови финансови помощи за Гърция няма да има, напомня АРД.
Гръцкото държавно управление отпред с премиера Алексис Ципрас дълго се противеше на икономиите, даже провежда референдум, само че Ципрас беше заставен да отстъпи, тъй като действително нямаше различен избор. Днес държавните отговорности на Гърция към момента са високи - възлизат на 160 % от Брутният вътрешен продукт. Но през 2020 година те бяха от 209 %.
Бюджетът напоследък излизаше на плюс, Гърция съумя да изплати част от задълженията си прибързано. Министър-председателят Кириакос Мицотакис от консервативната партия " Нова народна власт " акцентира това като собствен триумф: " Оставихме рецесията зад тила си. Гърция пораства доста по-бързо от междинните нива за Европа ".
Медицинското обслужване е в неприятно положение
Много гърци обаче не усещат изгоди от триумфите на държавното управление, отбелязва АРД. Курсът на икономии даде отражение в доста сфери, да вземем за пример в опазването на здравето. Кардиологът Йоргос Вихас, който работи в една атинска клиника, акцентира пред немската обществено-правна медия, че главната му задача е да ръководи дефицита - липсват и експерти, и уреди, дефицитът се усеща във всичко.
Вихас е единственият кардиолог в болница, която обслужва област с 60 000 души население, а през лятото, когато е цялостно с туристи - доста повече. Ултразвуковият уред, с който Вихас преглежда пациентите си, е платен с помощта на обилно подаяние от Хамбург.
Лекарят показва, че в следствие от дефицитите в здравното обслужване продължителността на живота понижава, а броят на хората, които не си вършат превантивни прегледи, е повишен внезапно. Онези, които не могат да си плашат частно, са изправени пред големи проблеми поради неналичието на средства в публичното опазване на здравето.
Последиците за здравето
Пациентът на доктор Вихас - пенсионерът Ахилеас Йолас - по този начин и не се е възстановил от огромната рецесия преди 10 години. " Съкратиха ме, което бе тежка загуба. Трябваше да стартира нова работа и около целия стрес си докарах проблеми със сърцето. "
Подобно на доста гърци, спомените на Йолас за спешните времена са травматични. " Спомням си за семейство с четири деца, които нощем се промъкваха скрито на открито, с цел да приберат торбата с храна, оставена до кофите с боклука, тъй като се срамиха да не ги видят. "
Йолас бил заставен да продаде къщата си и да се заживее чартърен. Спестяванията му, предопределени за старини, са изразходвани от дълго време. А пенсията съвсем в никакъв случай не стига до края на месеца, " защото имаме и разнообразни финансови отговорности ", споделя Йолас пред АРД. Той приказва също така за високите сметки за тока, за това, че има и заплащания към застраховката за живот. " Замисляме се - дали да не я прекратим. Но в случай че стане нещо? ".
Доходите на работещите и пенсионерите са намалели
Подобно на Йолас, доста гърци не усещат подема в стопанската система на Гърция. Почти 60% от семействата в страната не съумяват да свържат двата края. Заплатите и пенсиите са намалели спрямо времето преди финансовата рецесия - даже в случай че не се регистрира инфлацията, отбелязва немската обществено-правна медия.
През 2009 година междинната пенсия в страната е била 1080 евро, през днешния ден 60 % от пенсионерите получават по-малко от хиляда евро. Средната пенсия в Гърция е 839 евро.
Според някогашния финансов министър Варуфакис, представен от АРД, курсът на икономии е разсипал Гърция, а от напредък нямало и диря. Той споделя още, че високообразованите младежи всеобщо напущат страната, " до момента в който в нея се изливат пари за спекулации с недвижими парцели. Или пък се влага в държавни облигации, т.е. в отговорности, а не в произвеждане ".
Връщане към остарелия модел няма да има
Икономистът Ангелос Цаканикас от Техническия университет в Атина е надалеч по-оптимистичен. Той акцентира, че държавното управление е вложило доста в дигитализацията и е привлякло световни играчи и стартъпи.
Пред АРД Цаканикас показва, че фармацевтичните компании да вземем за пример влагат доста по-интензивно в Гърция. " Естествено не желаеме да се върнем към остарелия модел на богатство, който се крепеше само на туризма и на строителството. Естествено е в този момент да подхождаме по-внимателно, с други думи - научили сме си урока. "
Кредитният рейтинг на Гърция се усъвършенства, а икономическият напредък е безспорен и съгласно непознатите специалисти. Въпреки това доста гърци са уверени, че рецесията въобще не е отминала.
Материалът е оповестен в
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ