Преди едно десетилетие нежеланието на Германия за спасителни програми и

Преди едно десетилетие нежеланието на Германия за избавителни стратегии и дълг удължи дълговата рецесия в еврозоната — една от аргументите икономическото възобновяване на района да изостане от това в Съединените американски щати, написа The Wall Street Journal. Днес сме в друга рецесия, само че Европа още веднъж изостава от Съединени американски щати, и още веднъж размерът на фискалните тласъци е главен фактор. Но този път Германия не е пречката, която бе преди десетилетие. А издигането на Зелената партия може да придвижи познатия в Съединени американски щати модел на нападателни държавни тласъци и в Германия и Европа. Ангела Меркел, консервативният канцлер, която е отпред на Германия от 2005 година, към този момент смекчи позицията си против тегленето на нов дълг. Тя няма да се кандидатира за нов мандат през септември, а социологическите изследвания слагат Зелените на второ място на дребна разлика от алианса, воден от Християндемократите на Меркел. Така Зелените могат да се трансфорат в сътрудник в идващото държавно управление или даже в водач на обединението. Зелените еволюираха от антиядрена пацифистка партия в прагматична лява група, която регулярно взе участие в обединения на федерално и локално равнище. Партията към момента има по-крайно крило, което твърдо пази екосъобразни политики, само че водачеството е в ръцете на по-умерена група, която включва 40-годишната Аналена Бербок, номинирана за канцлер. " Преди доста хора си мислеха, че Зелените няма да организират икономическа политика — че желаят единствено органично земеделие и веган йога ", споделя Свен Гиголд, член на европарламента от Зелените и партиен представител по икономическите въпроси. " Но тези времена завършиха. В 11 от 16 провинции сме в държавното управление, а в една министър председателят е от нашата партия. Не сме наивни ". Докато Зелените започнаха да заемат по-умерени позиции, останалата част от света се реалокира наляво, изключително по климатичните въпроси. Така политическата стратегия на партията не наподобява не на място в платформите на редица демократични обединения. Те желаят да понижат въглеродните излъчвания по-бързо като покачат цените и да оставят въглищата и мотора с вътрешно горене в миналото; да покачат налозите върху богатите и големите корпорации; да поддържат промишленостите на бъдещето като възобновимата сила и изкуствения разсъдък. За разлика от популистките партии в дясното пространство, те са глобалисти. И са по-отрицателно настроени против Русия и Китай в сравнение с Меркел. Те се разграничават от Меркел и по още нещо, което не би представлявало вест в съвсем никоя друга страна: желанието за бюджетни дефицити. Най-влиятелната икономическа идеология в Германия през днешния ден, ордолиберализмът, счита дългът за съвсем аморален. Конституционната дългова спирачка кара провинциите да балансират бюджетите си, а федералните дефицити са лимитирани до 0,35% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне останалите страни от еврозоната постоянно нарушават тавана от 3%, а в Съединени американски щати дефицитът е приблизително 5% сред 2009 и 2019 година Правителството на Меркел от дълго време се хвали с бюджети, в които няма недостиг — и даже с понижаване на дълга. Подобна фискална дисциплинираност се счита за рационална, само че през последното десетилетие, в което светът хронично страдаше от липса на търсене, това се промени. Еврозоната клони към остеритет поради Пакта за непоклатимост и напредък, както и поради обстоятелството, че тежко задлъжнели страни като Италия не могат да теглят толкоз доста дълг, откакто не управляват личната си валута. В последното десетилетие Германия усили настроенията за стягане на коланите, откакто отхвърляше да се причисли към напъните за помощ на Гърция. Но през последната година Германия се промени. Меркел поддържа европейския фонд за възобновяване на стойност €750 милиарда, финансиран от еврооблигации — забележителна стъпка към американски вид фискален съюз. Правителството ѝ краткотрайно спря действието и на дълговата спирачка, с цел да налее пресен капитал в стопанската система. Тези стъпки се смятаха за краткотрайни, само че Зелените ще ги създадат непрекъснати. " Германия има доста по-голям проблем от дълга. Най-големият е неналичието на вложения, което слага под риск нашата конкурентоспособност ", споделя Гиголд. Зелените желаят да трансформират дълговата спирачка и да разрешат тегленето на заеми за обществени вложения. Според тях това е стопански целесъобразно, защото лихвите по държавния дълг на Германия са негативни. " Умният бизнесмен не пести, а влага. Умната страни прави същото ", гласи програмата на партията. Партията предложи към този момент €50 милиарда годишни вложения за по-бърз интернет, развойна активност, зарядни станции за електрически автомобили, жп превоз и градско развиване. Идеята може да бъде съпоставена с инфраструктурния проект на американския президент Джо Байдън. Но анализатори показват, че Зелените не могат да бъдат сравнявани с горещото предпочитание на демократите за големи дефицити. Предизвикателствата пред концепциите на Зелените не са малко. Дори и те да завоюват през септември, ще им липсват задоволително гласове за смяна на Конституцията. Може да се твърди, че надигането на партията не съставлява завиване на ляво в немската политика, а намаляваща поддръжка за Социалдемократите, които партнират на Меркел в кабинета в този момент.