Преди една година, точно на Гергьовден, имах късмета лично да

Преди една година, навръх Гергьовден, имах шанса персонално да се срещна с един мил и непретенциозен човек - отец Александър Чакърък, който служи в българската черква " Св. Георги " в Одрин.

Построен през 1880 година, храмът затваря порти и стартира да се руши през 1951 година Оцелява с помощта на доброволните старания на потомствения българин Филип Чакърък. Днес, ремонтиран и под грижата на отец Александър и неговото семейство - брачната половинка му Мария, която собственоръчно е подредила книги, носии, предмети от българския обичай и просвета на втория етаж и синът Георги, който учи, за са продължи духовното дело на татко си, в тази черква горят свещички, шептят се молебствия.

Още се вълнувам от думите на баба Кичка от Хасково, която без да ме познава, ме хвана за ръката и сподели: " Не съм добре към този момент, стара съм и ме боли сърцето, само че до момента в който съм жива ще пристигам на този ден в Одрин. Дано повече младежи помнят и идват. "

Та, скъпи другари, в случай че имате път към Одрин, с изключение на да си купите прахуляк за пране и да се отбележите от някоя чаршия, идете и уважете персоналния образец на един същински българин, опазил нашия дух. Повече и от нас самите в България.

Честит празник на всички и изключително на тези, които демонстрират храбростта си всеки ден!

Снимки: Велина Георгиева - Петкова