Казусът с изнудвания собственик на завода за асансьори в Дупница! Прокуратурата е разследвала „Осемте джуджета“ и съдът я задължи да продължи
Преди една година прокуратурата е почнала следствие за изнудване на предприемача Илия Златанов,собственик на асансьорния цех в Дупница по проблема „ Осемте джуджета “. Осем месеца по-късно обаче е решила да го приключи, защото не е събрала доказателства за осъществено закононарушение, а две правосъдни инстанции са отменили постановлението за преустановяване и са задължили прокуратурата да продължи следствието.
Това оповестиха през днешния ден от „ Антикорупционния фонд “ (АКФ), който преди 3 години огласи обстоятелствата по случая в поредност изявленията с Илия Златанов и сина му Явор, които обявиха тогава, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на някогашния следовател Петьо Петров в скица за завладяване на бизнеса и имуществото им.
Прокуратурата стартира инспекции по случая, само че досега не е съобщавала за почнало следствие. Бяха формирани само дисциплинарни производства за трима упоменати в следствието на АКФ прокурори, които завършиха с отвод на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет да им наложи наказване. Преди година тогавашният министър председател Кирил Петков занесе на прокуратурата лист с 19 имена, по който съгласно него държавното обвиняване не работело. В него беше и въпросът „ Осемте джуджета “, а в този момент излиза наяве, че дни по-късно прокуратурата е образувала досъдебно произвеждане.
Първите обстоятелства от следствието на АКФ бяха огласени още през лятото на 2020 година Според тях Илия Златанов в началото потърсил подпомагане от някогашния следовател Петьо Петров, тъй като бил в спор със сина си Явор и желал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и охранителната компания „ Делта гард “ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „ Изамет “, за което бащата и синът спорели.
След като приказвал с Петров, на 3 юли 2019 година Златанов подал сигнал за изнудване в прокуратурата и незабавно бил разпитан. На 19 юли шестима души били арестувани и упрекнати за проведена незаконна група за изнудване, заграбване, неизгодни покупко-продажби и пране на пари. Сред упрекнатите са синът му Явор, щерка му Пролетина и някогашната му брачна половинка Юлия, а от техни трезори били конфискувани 565 000 евро и 35 кг злато на стойност над 4 милиона лв..
По думите на Илия Златанов, ден преди изземването в офиса на предложени от Петров юристи, е подписал запис на заповед за близо 3 млн. лв.. Парите се дължали на тогавашната брачна половинка на Петров – Любена Петрова. На съображение на записа на заповед били запорирани и останалите му активи – фирмени дялове, недвижими парцели, коли и банкови сметки. По документи конфискуваното злато за над 4 млн. лв. било върнато на Златанов, само че той твърди, че е изчезнало в багажника на колата на Любена Петрова на паркинга на Специализирана прокуратура.
След първите арести, година по-късно, през март 2020 година Явор Златанов още веднъж беше арестуван. Тогава изискал незабавно да го закарат на хемодиализа, само че служителите на реда му декларирали, че би трябвало да получат позволение от прокурор Кирил Пейчинов от Специализираната прокуратура. Междувременно от юриста си Георги Стефанов, Златанов схванал, че би трябвало да занесе 350 000 евро на Петьо Петров.
На 20 март 2020 година Явор Златанов бил откаран на хемодиализа в болница „ Лозенец “, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, юристи и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прекачване на дяловете на „ Изамет “ на непознатия за него Кристиян Христов.
За събитията от този ден пък Илия Златанов описа, че бил извикан в ресторанта „ Осемте джуджета “ на 8 април, където били Петьо Петров и Любена Петрова и му споделили, че в случай че и той не подпише документите за прекачване на бизнеса, синът му няма да бъде лекуван и ще почине, а той ще влезе в пандиза. За тази среща Златанов твърди, че му било казано, че всичко, което е негово, е към този момент тяхно и би трябвало да бъде признателен, че е жив, като репликите били съпроводени с проявление на револвер от Петрова.
През октомври предходната година прокуратурата е прекратила следствието за изнудване на Златанов със опасността с револвера, откакто изрично е приела, че такава не е отправяна. В края на годината районният съд е отменил постановлението, а прокуратурата е атакувала определението в Софийския градски съд (СГС), който го е удостоверил и е споделил, че следствието би трябвало да продължи.
В обществените електронни правосъдни регистри е оповестено само окончателното определение на Софийски градски съд (виж тук). От него излиза наяве, че районният съд е отменил постановлението на прокуратурата, тъй като не е разкрил претекстове за това дали не е налице съставомерност по различен състав от Наказателния кодекс. Според прокуратурата евентуално съдът е имал поради закана с ликвидиране, само че тя твърди, че няма такива събрани доказателства.
Съставът на градския съд (Николай Младенов-председател, Веселина Ставрева-докладчик и Божидар Стаевски) написа, че съгласно прокуратурата няма данни за каквото и да е закононарушение. Съдът акцентира, че не може да дава инструкции на прокуратурата за квалифициране на дадени условия, само че показва, че в тази ситуация СРС е дал насоки на прокурора за преценка на разнообразни допустимо осъществени закононарушения, а освен за това, за което е водено следствието.
„ Не може да се одобри от правна страна за издържано в систематизиран проект, че дадени обстоятелства не могат да се субсумират под нито едно закононарушение от Наказателен кодекс. Престъпленията в Наказателен кодекс са обособени в раздели и глави и т. н., като мъчно да вземем за пример едно закононарушение против превоза би имало някакви справедлива връзка с закононарушение против половия морал “, написа градският съд.
От определението му е видно, че прокуратурата е пробвала да обясни проблема с очна ставка сред забърканите страни, което и съгласно двете инстанции е неправилно, а съдилищата са показали, че останалите доказателства единствено са били събрани, без да са оценени.
Съдът показва да вземем за пример, че Илия Златанов е допустимо да е споделил със фамилията и с близки за случилото се в деня, когато твърди, че е бил изнуден и застрашен. За това съгласно съда той е трябвало да бъде разпитан още веднъж, с цел да изясни в какво се е изразил заплашителният звук към него, виждал ли е Петрова с оръжие и дали е разказал на някого за срещата по-късно, както и за какво е напуснал трайно страната.
„ Анализът на показанията на този главен за процеса очевидец в реалност следва да стане на база на параленост на редом разрастващите се връзки със сина му, с някоя от присъстващите очевидци, със подписаните по една или друга причина контракти като се съпоставят с осъществяваните парични преводи, какво е развиването по записа на заповед и т. н. Престъпленията, свързани с личността, рядко са обществени като нормално лицата, чийто ползи се опълчват имат в основата си други взаимоотношения, развиването на които постоянно дава отговор за кредитируемостта на едната или друга версия “, написа съдът и акцентира, че не схваща за какво не е бил разпитан даже синът на Илия Златанов, без значение от връзките посред им. Според съда остава неразбираемо и за какво не е била назначена психологопсихиатрична експертиза на Златанов, която постоянно давала отговор по подобен вид каузи за достоверността на изложеното и вероятно за първопричината за зародилите страхови показа у потърпевшия.
„ Следва по-насетне да се реши извънредно деликатно дали в реалност има данни за постоянно носене на оръжие от страна на очевидеца Петрова, която сама споделя, че е посещавала постоянно избрани заведения, била е с избран кръг хора, което ведно със информация от Столична дирекция на вътрешните работи, работа Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) може да насочи следствието в избрана посока. Неправилно е визията на прокурора изначално да одобри, че и при осъществяване на посочените от СРС и препотвърдени от Софийски градски съд дейности би се стигнало до същия в действителност и юридически извод, защото това би довело до авансово общопризнат краен извод, което постоянно слага под подозрение освен обективността и безпристрастността на ръководно-решаващия орган, само че и цената на изготвяния от него краен акт “, написа в умозаключение Софийски градски съд.
От АКФ разясниха, че прокуратурата, въпреки да е почнала въпреки всичко следствие за изнудването на Златанов в една съответна среща, е неглижирала всички останали данни за осъществени закононарушения, изнесени в поредицата „ Осемте джуджета “.
„ Нито „ раздробяването “ на изнесените данни за най-различни закононарушения в обособени производства пред разнообразни прокуратури, нито фокусирането единствено и само върху една-единствена среща на Илия Златанов с групата към Петров (при състояние че и Илия Златанов, и синът му Явор дадоха пред АКФ голям брой съответни сведения и за други сходни случаи) обаче би било процесуално целесъобразно по какъвто и да е метод “, съобщи Андрей Янкулов от АКФ.