Звездна река тече на 330 светлинни години от Земята
Преди един милиард години в нашата вселена се е образувал клъстер от звезди. Оттогава този клъстер е направил четири дълги кръга към ръба на Млечния път. През това време гравитацията на Млечния път е разтегнала този клъстер от едно съсредоточено „ леке “ до дълга звездна река.
Точно в този момент звездите от тази река минават относително покрай Земята, на към 330 светлинни години. И учените споделят, че реката от звезди може да помогне да се дефинира масата на целия Млечен път.
Астрономите са виждали тези звезди и преди, смесени с доста звезди към тях. Но до момента не осъзнаваха, че звездите са част от група. Реката, която е с дължина 1300 светлинни години и е необятна 160 светлинни години, минава през голямото, компактно звездно поле на Млечния път.
Данните от 3D-картографиране, направено от галактическия транспортен съд на Европейската галактическа организация Гая (Gaia), демонстрират, че звездите в потока се движат дружно с почти една и съща скорост и в една и съща посока.
„ Идентифицирането на околните потоци от дискове е като търсене на пословичната игла в купа сено. Астрономите гледаха и минаваха през този нов поток отдавна, защото той покрива по-голямата част от нощното небе, само че едвам в този момент осъзнават, че е там, и е голям, и шокиращо покрай слънцето, ”казва Жоау Алвес, астроном от университета във Виена и един от създателите на проучването.
Макар пространството да е цялостно с тези звездни потоци, те постоянно са сложни за идентифициране и изследване, тъй като са добре замаскирани измежду близките звезди. Обикновено тези звездни потоци също са доста по-далеч.
„ Намирането на тази звездна река, близо до Земята е доста потребно, това значи, че звездите в нея не са прекомерно слаби, нито прекомерно замъглени за по-нататъшно в детайли изследване, “ споделя Алвес.
Учените подозират, че звездни купове, като този, който в последна сметка са се трансформирали в тази звездна река, могат да разкрият по какъв начин галактиките получават звездите си. Но в огромна, тежка вселена, сходна на Млечния път, тези клъстери нормално приключват с накъсване, гравитацията притегля обособени звезди в разнообразни направления.
Този поток от звезди обаче, е задоволително огромен и задоволително тежък, с цел да остане недокоснат (макар и раздължен и заплеснат доста спрямо началото) през милиарда години, до момента в който е обикалял галактическия център.
Учените допускат, че може да има повече звезди в потока от тези, които се намират в първичните данни на Гая.
