Какво се случва с пенсионираните шпиони
Преди две години Централно разузнавателно управление на САЩ изтегля от Москва основни свои сътрудници. Какъв живот водят шпионите, откакто ги разконспирират и върнат назад? Бивш консултант на Доналд Тръмп и ценител на тайните служби споделя за " Дойче веле ". Сътрудник на Кремъл, работил в продължение на години за Централно разузнавателно управление на САЩ в Москва, е бил изтеглен през 2017 от съветската столица, оповестиха CNN и " Ню Йорк таймс ". И до момента не е известно за какво е бил изтеглен сътрудникът: от опасения, свързани с небрежния метод на Тръмп към секретните сведения, или тъй като е щял да бъде оголен. Впоследствие се чуха догатките, че името на шпионина е Олег Смоленков - помощник на Кремъл, работил за външнополитическия консултант на Путин.
Ако той в действителност е бил сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ, по-сетнешният му живот в Съединени американски щати би бил безпроблемен. " Семейството живееше затворено ", споделя цитираният от " Ню Йорк таймс " Грег Тали, чийто дом е против този на Смоленков. Предполага се, че някогашният сътрудник е купил къщата под същинското си име.
Но медийният звук явно е смутил фамилията: съседите описват, че те небрежно напуснали дома си след първите журналистически визити. Директорът на интернационалния Музей на шпионажа във Вашингтон Крис Коста е осведомен с цялата история. Самият той е някогашен помощник на тайните служби с над 30-годишен опит: работил е на управителна позиция в Националния съвет по сигурността и е бил специфичен консултант на Доналд Тръмп.
" Защита от ликвидиране "
Според Коста някои елементи от историята на Смоленков не звучат прекомерно правдоподобно. " Не разполагам с информация от първа ръка, само че имам опит от сходни обстановки ", споделя Коста. Той е изумен от обстоятелството, че хипотетичният сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ си е купил къщата, без да крие същинската си еднаквост. Макар че, както написа " Вашингтон пост ": " Американското държавно управление сигурно поставя старания да опази сътрудниците си от ликвидиране и атентати. "
Когато първите публицисти откриват къщата на Смоленков, те са заговорени от непознати мъже, чакащи в кола край жилището, които се показали за другари на домакините. Дали къщата не е служила като клопка за залавянето на евентуални наемни убийци, изпратени от Москва? " Изключително необикновено ", счита Коста. И прибавя: " Това би било извънредно нетипично. " Той е песимистичен и по отношение на истинността на цялата история за евентуалния топ разузнавач от Кремъл. Коста напомня и думите на външния министър Майк Помпео, който съобщи, че множеството публикации по въпроса, които прочел, били фактологически погрешни.
Животът по-късно
Колко сигурен е животът на един сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Москва, откакто е бил разконспириран и се е завърнал в Съединени американски щати? И предприемала ли е Москва опити да убива на американска земя хора, считани от Кремъл за " предатели "? " Хубав въпрос ", отвръща Коста. Бившият военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин, който емигрира в Съединени американски щати и бе наказан в Русия задочно, разказал на Коста, че " нито руските, нито съветските секрети служби са правили опит да извършат нещо сходно в Съединените щати ".
С други думи, сътрудниците от Русия могат да се усещат сигурни в Съединени американски щати - доста повече, в сравнение с в която и да било друга западна страна. Но това не значи, че съветските секрети служби няма да създадат такива опити в бъдеще. Във Англия към този момент бе осъществен атентат против някогашния руско-британски двоен сътрудник Сергей Скрипал.
А каква е ориста на един сътрудник, откакто е бил изтеглен назад? " Практиката е постоянно една и съща ", изяснява шефът на шпионския музей във Вашингтон: " Прехвърлят хората в Съединени американски щати или във Англия, след което те не престават да съветват тайните служби. " В множеството случаи обаче се постанова промяна на името и на идентичността. " Познавам някои, които водят релативно естествен живот. Но не и под същинското си име ", показва Коста.
А могат ли да водят първокласен живот? " Не бих споделил ", споделя специалистът. Преди няколко години той провел среща на някогашни сътрудници в дома си. " Мисля, че животът им не е по никакъв начин блестящ. В Съединени американски щати те, несъмнено, живеят по-добре, дотолкоз, доколкото мнозина от тях са избягали от тоталитарни страни. Но новият живот постоянно ги слага пред нови провокации: " А те са тежки и сурови. "
Смъртна присъда
В живота на шпионите има и напредък, и проваляне. Класически образец за това съгласно Коста е историята на Ким Филби. Той е бил почитан сътрудник на английските секрети служби, който в средата на 20-те години на ХХ век работил за Москва, а по-късно избягал в Съветския съюз, където до края на живота си живял в самотност. " Неговият живот, за който ние описваме в нашия музей, се развива прекомерно нещастно: той се пропива и не се усеща признат от обществото. "
Историята на Олег Пенковский приключва още по-зле. " Той е бил полковник във военните секрети служби на Съветския съюз и - по този начин да се каже - разузнавач на Джон Кенеди. " Съобщенията от Пенковский попадали право на бюрото на американския президент. Именно те разрешили на Съединените щати да вземат верните решения по време на Кубинската рецесия, акцентира Коста. " Пенковский обаче не забелязал, че съветските служби за битка с шпионажа са на път да го разкрият. През 1963 полковник Пенковский е наказан на гибел без значение от това, че прави цялостни признания.
Ако той в действителност е бил сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ, по-сетнешният му живот в Съединени американски щати би бил безпроблемен. " Семейството живееше затворено ", споделя цитираният от " Ню Йорк таймс " Грег Тали, чийто дом е против този на Смоленков. Предполага се, че някогашният сътрудник е купил къщата под същинското си име.
Но медийният звук явно е смутил фамилията: съседите описват, че те небрежно напуснали дома си след първите журналистически визити. Директорът на интернационалния Музей на шпионажа във Вашингтон Крис Коста е осведомен с цялата история. Самият той е някогашен помощник на тайните служби с над 30-годишен опит: работил е на управителна позиция в Националния съвет по сигурността и е бил специфичен консултант на Доналд Тръмп.
" Защита от ликвидиране "
Според Коста някои елементи от историята на Смоленков не звучат прекомерно правдоподобно. " Не разполагам с информация от първа ръка, само че имам опит от сходни обстановки ", споделя Коста. Той е изумен от обстоятелството, че хипотетичният сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ си е купил къщата, без да крие същинската си еднаквост. Макар че, както написа " Вашингтон пост ": " Американското държавно управление сигурно поставя старания да опази сътрудниците си от ликвидиране и атентати. "
Когато първите публицисти откриват къщата на Смоленков, те са заговорени от непознати мъже, чакащи в кола край жилището, които се показали за другари на домакините. Дали къщата не е служила като клопка за залавянето на евентуални наемни убийци, изпратени от Москва? " Изключително необикновено ", счита Коста. И прибавя: " Това би било извънредно нетипично. " Той е песимистичен и по отношение на истинността на цялата история за евентуалния топ разузнавач от Кремъл. Коста напомня и думите на външния министър Майк Помпео, който съобщи, че множеството публикации по въпроса, които прочел, били фактологически погрешни.
Животът по-късно
Колко сигурен е животът на един сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Москва, откакто е бил разконспириран и се е завърнал в Съединени американски щати? И предприемала ли е Москва опити да убива на американска земя хора, считани от Кремъл за " предатели "? " Хубав въпрос ", отвръща Коста. Бившият военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин, който емигрира в Съединени американски щати и бе наказан в Русия задочно, разказал на Коста, че " нито руските, нито съветските секрети служби са правили опит да извършат нещо сходно в Съединените щати ".
С други думи, сътрудниците от Русия могат да се усещат сигурни в Съединени американски щати - доста повече, в сравнение с в която и да било друга западна страна. Но това не значи, че съветските секрети служби няма да създадат такива опити в бъдеще. Във Англия към този момент бе осъществен атентат против някогашния руско-британски двоен сътрудник Сергей Скрипал.
А каква е ориста на един сътрудник, откакто е бил изтеглен назад? " Практиката е постоянно една и съща ", изяснява шефът на шпионския музей във Вашингтон: " Прехвърлят хората в Съединени американски щати или във Англия, след което те не престават да съветват тайните служби. " В множеството случаи обаче се постанова промяна на името и на идентичността. " Познавам някои, които водят релативно естествен живот. Но не и под същинското си име ", показва Коста.
А могат ли да водят първокласен живот? " Не бих споделил ", споделя специалистът. Преди няколко години той провел среща на някогашни сътрудници в дома си. " Мисля, че животът им не е по никакъв начин блестящ. В Съединени американски щати те, несъмнено, живеят по-добре, дотолкоз, доколкото мнозина от тях са избягали от тоталитарни страни. Но новият живот постоянно ги слага пред нови провокации: " А те са тежки и сурови. "
Смъртна присъда
В живота на шпионите има и напредък, и проваляне. Класически образец за това съгласно Коста е историята на Ким Филби. Той е бил почитан сътрудник на английските секрети служби, който в средата на 20-те години на ХХ век работил за Москва, а по-късно избягал в Съветския съюз, където до края на живота си живял в самотност. " Неговият живот, за който ние описваме в нашия музей, се развива прекомерно нещастно: той се пропива и не се усеща признат от обществото. "
Историята на Олег Пенковский приключва още по-зле. " Той е бил полковник във военните секрети служби на Съветския съюз и - по този начин да се каже - разузнавач на Джон Кенеди. " Съобщенията от Пенковский попадали право на бюрото на американския президент. Именно те разрешили на Съединените щати да вземат верните решения по време на Кубинската рецесия, акцентира Коста. " Пенковский обаче не забелязал, че съветските служби за битка с шпионажа са на път да го разкрият. През 1963 полковник Пенковский е наказан на гибел без значение от това, че прави цялостни признания.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ