Преди две години се срещнахме в София, където споделихме мисли

„ Преди две години се срещнахме в София, където споделихме мисли за икуменическите и религиозни връзки сред религиите. Фактът, че Вие сте тук, и то в този състав, удостоверява какъв брой значим е разговорът сред обособените вероизповедания, да споделяме общи полезности и да се борим дружно против злото в света. Благодаря за това Ваше посещаване, Ватиканът има голямо значение за разговора сред религиите, и се надявам този разговор да бъде изпълнен и удължен в бъдеще по образеца, който дава Кърджали на света “.

С тези думи Негово Високопреосвещенство кардинал Мигел Аюзо Гиксо, префект на дикастерия на Ватиката за междурелигиозния разговор, приe делегация от Кърджали, включваща основния мюфтия на България доктор Мустафа Алиш Хаджи, районният мюфтия на Кърджали Басри Еминефенди, преп. Отец проф.д-р Петър Гаренов, Джелал Неджиб Фаик, основен секретар на Главния Мюфтия на България, Бейхан Мустафа Мехмед, зам.-главен мюфтия на България, и Хайри Ахмед Емин, шеф отдел външни работи на Главния Мюфтия на България.

Срещата бе осъществена със съдействието на Н. Пр. Богдан Паташев, дипломат на Република България при Светия трон и Суверенния малтийски медал.

В знак на поддръжка и обръщение към вярващите, кардинал Гиксо постави подписа си върху фотография, на която кметът доцент Хасан Азис, дружно с Отец Петър и районния мюфтия Басри Еминефенди, организират следващата самодейност в поддръжка на междуетническия разговор в Кърджали.
Именно представянето на модела на междуетнически разговор в Кърджали - е плод на взаимните старания на локалната власт и представителите на двете религиозни общности – християни и мюсюлмани, е задачата на визитата на делегацията във Ватикана.

„ Представихме и концепцията за създаване на паметник в символ на приноса на междуетническия модел в Кърджали за просперитета на общината, за развиването на обществото, и за създаване и образование на идващите генерации. Нашият модел на междуетническо съгласие от дълго време надвиши границите на общината, на България, даже и на Балканите. Получихме поздравления от кардинал Мигел Аюзо Гиксо за концепцията за паметника с думите, че толерантността би трябвало да има своите забележими знаци и образци, като от своя страна му отправихме и покана да участва на откриването ва монумента “, заяви кметът Азис след срещата.

По-късно денем делегацията участва на обичайната петъчна молитва в Голямата джамия и Ислямския културен център в Рим, като в подарък бе поднесена първата рисувана картина с маслени бои на новата джамия в Кърджали, дело на българския художник Денислав Маринов.
С повърхност от 30 000 кв. м., Голямата джамия в Рим е считана за най-голямата въобще в Европа. В нея се намира Ислямският културен център в Италия, който предлага културни и обществени услуги както на сунити, по този начин и на шиити. Може да побере 12 000 поклонници.

След деветгодишен строеж, джамията беше осветена през 2005 година Строежът й е лишил над 10 години, постройката е осветена през 1995 година Саудитска Арабия и Мароко са главните донори на плана.
Цветя от името на България и на община Кърджали бяха поднесени в Папската базилика „ Санта Мария Маджоре “, в която папа Адриан II приема Св. Св. Кирил и Методий и освещава българската писменост, както и в базиликата „ Сан Клементе “, в която е гробът на Св. Константин Кирил Философ във Ватикана.

Базиликата „ Сан Клементе “ е издигната на мястото на по-стара, домашна черква, съществувала от апостолски времена, в която се приема, че е служил и самият еп. Климент Римски. След прекъсването на гоненията против християните, през IV век е издигната огромна базилика, надвишаваща по размери сегашната.

Именно в нея са положени донесените от Солунските братя от Херсон мощи на св. Климент. След гибелта преподобния Кирил Славянобългарски той също е заровен в тази антична базилика, обвързвана с историята на България и изобщо с християнството. На стената на самия гроб, който датира от 14 февруари 869 година, през 1929 година е сложена плоча с надпис на български и италиански език „ В памет на българския равноапостол и просветник Св. Кирил от българския народ 869-1929. ” 

Сегашният свещеник на доминиканското приятелство в " Сан Клементе " абат Пол Лоулър одобри и постави иконата с облика на Св. Кирил, която дарихме на базиликата, върху гроба на светеца.
Цветя и блага поднесохме и в Папската базилика „ Санта Мария Маджоре “.

„ Няма българско сърце, което да не трепне пред надписа „ В тази базилика папа Адриан II освети в годината 868 славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност. Двамата братя не престават да живеят в града в интервала 867-869 година “, споделя доцент Азис.

Делегацията от Кърджали ще организира персонална визита в кабинета на Папа Франциск.