Преди две години на 27 май ни напусна Борислав Зюмбюлев.

Преди две години на 27 май ни напусна Борислав Зюмбюлев. Той беше основен редактор на вестник „ 24 часа “ от 2012 година. Зюмбюлев остава в паметта на сътрудниците си като публицист с необятно отворени очи за драмите на деня. Той беше журналист, който виждаше проблемите и техните решения за години напред. Днес неговото професионално завещание продължава да провокира мощно публично внимание. Изпращането му е планувано за 31 май в София.

В негова чест публикуваме още веднъж емблематичния му разбор „ Колко коства кг човешко “. Текстът излиза за първи път на 5 януари 2015 година. Той илюстрира неговия превъзходен нюх да показва тежки тематики по атрактивен метод. Основният фокус на материала е българската демографска рецесия. Това е тематика, която остава водещ публичен проблем и през 2026 година.

1975 година е абсолютният връх в развиването на българската нация. Тогава се раждат 158 хиляди деца с български кръщелни. Това е най-големият набор в историята на българските земи. Никога преди или по-късно не са се раждали толкоз доста български деца. Зюмбюлев отбелязва, че от 40-годишна вероятност нацията явно се „ тътрузи надолу “.

През същата 1975 година България бележи съществени културни и софтуерни достижения. Новата година стартира с именитата режисура „ Криворазбраната цивилизация “ на Хачо Бояджиев. Пуснат е втори блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Излизат шедьоври като „ Осъдени души “ и „ Вилна зона “. Зюмбюлев твърди, че тези триумфи не са инцидентни. Те са директно разследване от демографския връх. Потенциалът на дейните и амбициозни хора надвива над тоталитарните нелепости. Високата смъртност през днешния ден в допълнение усложнява тази тревожна картина.

Авторът прави забавен исторически паралел със XVII век. Тогава климатичният феномен „ Каспийска валежна сянка “ изчезва над нашите земи. Плодородието се завръща и децата стартират да оцеляват всеобщо. Появяват се хиляди нови села и градовете процъфтяват. Появата на актуалния български народ е разследване от два съществени фактора. Това са изобилният дъжд и многото секс.

През 1975 година обаче трендът се обръща. Благосъстоянието на хората стартира да пада по отношение на прилежащите нации. Ударът по виталното ниво е нечовечен. Официалната агитация упреква петролната рецесия за икономическите компликации. Истината е, че България на практика банкрутира в този интервал. Започва натрупването на големия държавен външен дълг. Златната 1939 година с нейния стопански напредък остава отдалечен спомен.

Демографският проблем е най-голямото предизвикателство пред оцеляването на нацията. Той е по-голям от КТБ, ДАНС или настоящите политически кавги. Хората вършат деца, когато усещат действителен стопански напредък. Между 1999 и 2009 година раждаемостта набъбна поради четворното нарастване на приходите. Зюмбюлев предлага раждането на деца да се трансформира в логичен бизнес проект за фамилиите.

За задачата той дефинира „ цената на кг човешко “. Минималният разход за обикновено прекарване на едно дете е 600 лв. месечно. За да има двойка още едно дете, фамилният приход би трябвало да се усили с 1200 лв.. Това включва разноските за храна и спомагателни грижи за семейството. Средният приход на домакинство би трябвало да се удвои до най-малко 2200 лв.. Това би осигурило стремежи внезапен демографски растеж.

Зюмбюлев пресмята, че са нужни към 7 милиарда лв. годишно за работещите фамилии. Това е тъкмо сумата, която обществото заплати за банкрута на КТБ. Пари в България има, само че те не се разпределят вярно. Те не мултиплицират приход и не предизвикват раждането на деца.

Обществото би трябвало да принуждава ръководещите да усилват приходите. Постоянно, бързо и неотложно. Иначе бизнесмоделът, по който действа българската страна, ще я самоликвидира.

Ако страната вложи 10 милиарда лв. в заплати, биха се родили 40 хиляди деца за пет години. Един новороден българин би коствал на страната към 250 000 лв. посредством обществени вложения. За цялостното възобновяване на изгубените 2 милиона души са нужни 500 милиарда лв.. Този дълъг развой би лишил най-малко 40 години.

Политиката за увеличение на приходите би трябвало да бъде генералната цел на елита и бизнеса. Не може обезлюдяваща се страна да основава трайно богатство за своите жители. Ефектът от по-високите приходи ще докара до постоянен стопански растеж. Много българи ще се върнат от чужбина поради по-добрите условия. В противоположен случай след хилядолетие археолозите ще се чудят на изчезналата ни цивилизация.