Защо е изчезнала водата на Марс?
Преди две години Марс " изчезна ", обгърнат от мощна и продължителна прашна стихия. Марсианските прашни стихии са нещо всекидневно за планетата, само че на всяко десетилетие, по незнайни аргументи, се развихря такава чудовищна стихия, която обгръща цялата планета и я забулва с пълен и компактен облак прахуляк.
Тези бурите могат да бъдат убийствени за откривателите, които се пробват да разкрият тайните на Марс. Именно при последната сходна стихия НАСА изгуби своя марсоход Opportunity, като покри слънчевите му панели с пълен пласт прахуляк и той замлъкна вечно.
Сега, едно ново проучване дава съмнение за различен разрушителен резултат от гигантските прашни стихии. Според откривателите точно тези стихии може би са виновни за изгубването на водата от повърхността на Марс.
Вкаменените реки и делти, гравирани по повърхността на Марс, допускат, че преди милиарди години там е течала вода. По-голямата част от нея, по някакъв метод би трябвало да е изчезнала в Космоса, въпреки откривателите да са уверени, че водните пари не могат да летят толкоз високо в тънката и студена атмосфера, без да се кондензират в сняг и да паднат назад на повърхността.
Снимка: shutterstock
Нови данни от орбиталната станция на НАСА Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), която учи горната атмосфера на планетата от 2014 година, оповестени неотдавна в списание Science, демонстрират по какъв начин вилнеещите прашни стихии могат да повлияят на водата в Космоса.
„ Тези процеси на изгубване са ефикасен метод за изсушаване на Марс “, споделя Анна Федорова, планетарен академик от Института за галактически проучвания към Руската академия на науките.Един прочут развой за изпарение идва от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, които могат да разделят молекулите на дребни количества вода наоколо до повърхността на Марс, изпращайки водорода и кислорода (и двата по-леки от въздуха, кондензиран с въглероден диоксид), позволявайки им да обхванат в горната част на атмосферата, от където се губят в Космоса.
Според учените този развой е повлиял на развиването на климата на алената планета. До това умозаключение доближава екипът точно по време на прашната стихия през 2018 година
В проучването се загатва още, че количеството вода в горните пластове на атмосферата варира според от сезоните, достигайки връх през южното лято и се усилва по време на прашни стихии.
Тогава Шейн Стоун, аспирант в Университета в Аризона, преглежда данните от MAVEN и не може да повярва на очите си.
" Докато прахът се вихреше на по-ниска височина, поток от вода доближаваше до ръба на космоса.Това в действителност беше като удар в лицето. Глобалната прахова стихия се открояваше като нещо невиждано до в този момент “, споделя Стоун.
Снимка: НАСА
По-ранни подмятания, че праховите стихии по някакъв метод могат да повдигнат вода в космоса, се появяват през 2014 година, когато два екипа разчитат данните за ултравиолетовите лъчи по време на световната прахова стихия от 2007 година, събрани от галактическия телескоп Хъбъл и орбиталния уред Mars Express.
Тогава екипите забелязвата флуоресцентна мъгла от водород в горните пластове на атмосферата, която изчезва, когато лятото на южното полукълбо свърши и бурята утихва.
Графика: НАСА
Единственият достоверен източник за този водород беше водата. Това беше първият намек за нещо необичайно, което се случва на повърхността на Марс “, споделя Майкъл Чафин, планетарен академик от Университета на Колорадо, Боулдър, който управлява работата на Mars Express.
Преди това учените са разкрили нови доказателства за съществуването на вода на Марс посредством проучване на астероид, открит в пустинята Сахара. В минералния състав на небесния обект експертите са разкрили признаци на окисление, особено за водата, което съгласно един от създателите на проучването би могло да възникне, в случай че водата е участвала на марсианската повърхнина или в нея преди 4,4 милиарда години.
Тези бурите могат да бъдат убийствени за откривателите, които се пробват да разкрият тайните на Марс. Именно при последната сходна стихия НАСА изгуби своя марсоход Opportunity, като покри слънчевите му панели с пълен пласт прахуляк и той замлъкна вечно.
Сега, едно ново проучване дава съмнение за различен разрушителен резултат от гигантските прашни стихии. Според откривателите точно тези стихии може би са виновни за изгубването на водата от повърхността на Марс.
Вкаменените реки и делти, гравирани по повърхността на Марс, допускат, че преди милиарди години там е течала вода. По-голямата част от нея, по някакъв метод би трябвало да е изчезнала в Космоса, въпреки откривателите да са уверени, че водните пари не могат да летят толкоз високо в тънката и студена атмосфера, без да се кондензират в сняг и да паднат назад на повърхността.
Снимка: shutterstock
Нови данни от орбиталната станция на НАСА Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), която учи горната атмосфера на планетата от 2014 година, оповестени неотдавна в списание Science, демонстрират по какъв начин вилнеещите прашни стихии могат да повлияят на водата в Космоса.
„ Тези процеси на изгубване са ефикасен метод за изсушаване на Марс “, споделя Анна Федорова, планетарен академик от Института за галактически проучвания към Руската академия на науките.Един прочут развой за изпарение идва от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, които могат да разделят молекулите на дребни количества вода наоколо до повърхността на Марс, изпращайки водорода и кислорода (и двата по-леки от въздуха, кондензиран с въглероден диоксид), позволявайки им да обхванат в горната част на атмосферата, от където се губят в Космоса.
Според учените този развой е повлиял на развиването на климата на алената планета. До това умозаключение доближава екипът точно по време на прашната стихия през 2018 година
В проучването се загатва още, че количеството вода в горните пластове на атмосферата варира според от сезоните, достигайки връх през южното лято и се усилва по време на прашни стихии.
Тогава Шейн Стоун, аспирант в Университета в Аризона, преглежда данните от MAVEN и не може да повярва на очите си.
" Докато прахът се вихреше на по-ниска височина, поток от вода доближаваше до ръба на космоса.Това в действителност беше като удар в лицето. Глобалната прахова стихия се открояваше като нещо невиждано до в този момент “, споделя Стоун.
Снимка: НАСА
По-ранни подмятания, че праховите стихии по някакъв метод могат да повдигнат вода в космоса, се появяват през 2014 година, когато два екипа разчитат данните за ултравиолетовите лъчи по време на световната прахова стихия от 2007 година, събрани от галактическия телескоп Хъбъл и орбиталния уред Mars Express.
Тогава екипите забелязвата флуоресцентна мъгла от водород в горните пластове на атмосферата, която изчезва, когато лятото на южното полукълбо свърши и бурята утихва.
Графика: НАСА
Единственият достоверен източник за този водород беше водата. Това беше първият намек за нещо необичайно, което се случва на повърхността на Марс “, споделя Майкъл Чафин, планетарен академик от Университета на Колорадо, Боулдър, който управлява работата на Mars Express.
Преди това учените са разкрили нови доказателства за съществуването на вода на Марс посредством проучване на астероид, открит в пустинята Сахара. В минералния състав на небесния обект експертите са разкрили признаци на окисление, особено за водата, което съгласно един от създателите на проучването би могло да възникне, в случай че водата е участвала на марсианската повърхнина или в нея преди 4,4 милиарда години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ