Родители съдят училището, в което убиха сина им по време на час
Преди две години и половина цяла България беше потресена от убийството на 14-годишния Радослав Димитров от град Славяново. Момчето издъхна след сборичкване по време на час по биология в локалното учебно заведение „ Христо Ботев “, оповестява "Трафик ".
Фаталната история се разиграва на 3 май 2017 година, само че за околните на Радо времето не може да заглуши тъгата. Както и възмущението, че няма отмъщение за убийството.
„ Аз си изпратих детето на учебно заведение, само че си го взех в ковчег. Какво сме създали? Къде ни е грешката? Никой не е понесъл отговорност. Все едно, че нищо не е станало “, съобщи бащата на умрялото момче Бисер Димитров. Той е бил охранител в учебно заведение "Христо Ботев ", само че напуснал преди нещастието. Мъжът е неработоспособен, има протеза, а в този момент отново пази деца, само че в друго учебно заведение.
Бруталната сцена със сина му се случва 15 минути след началото на третия образователен час за деня. В класната стая са 6-7 деца. Сред тях Радослав и Тономир. Двамата са родственици, само че в никакъв случай не са били другари, описват родителите на Радослав. Напротив, постоянно се карали и доста пъти се стигало до недоволства от страна на бащата до шефа на учебното заведение.
Тогава още веднъж се скарали, разменили си реплики и Радослав отишъл при Тономир, двамата се сблъскали. От записите от камерите в класната стая се виждат ясно последвалите два съдбовни удара. Нанася ги с всичка мощ Тономир.
„ Той става от стола и му нанася тези два удара. Зверски удари. Това по несъобразителност ли е? И когато пада синът ми долу на земята, той отново налита да го удря. С два удара. Единият в слепоочието, другият в сънната артерия. “, продължава описа си Бисер.
Според юрист Йордан Йорданов, който в този момент съставлява почерненото семейство учителят е бил задължен да предотврати случая. По думите му, преподавателят по биолгия Виолета Бенкова не си е изпълнила отговорностите по трудов контракт и характерност.
Когато Тономир удря Радослав, той пада на земята. Настава блъсканица и учителката скача да помогне на падналото момче, само че той към този момент е в безсъзнание. На помощ идват и други учители и обслужващ личен състав. Правят му изкуствено дишане. Губят се минути, преди някой да се сети, че би трябвало да се повика доктор.
Звънят на персоналната лекарка на момчето, която потегля кмъ учебното заведение. През това време учителите и директорката вземат решение да закарат Радослав до локалната болница. Охранителят на учебното заведение го взима на ръце и го качва в автомобила си. Така се разминават с персоналния доктор, само че в болничното заведение откриват различен лекар. Обясняват му, че има дете в тежко положение. Само, че не загатват, че Радослав е в безсъзнание, тъй като е ударен грубо в главата. Казват, че направил епилептичен пристъп, тъй като пил енергийни напитка. Така лекарите не търсят проблем в региона на главата, а в сърцето.
„ Те са правили разтривки, опитвали са се. Сърдечен масаж, изкуствено дишане, въздух…Но не са опитвали да потърсят лекарска помощ, тъй като в учебно заведение няма лекарска помощ. Абсолютна безредица “, възмущава се Бисер.
Майката на умрялото момче Елка Драгомирова си спомня по какъв начин съученичка на сина й, и звъннала да и каже, че синът й е примрял.
„ Аз съм си у дома, тъй като работя на смени. И те ми се обаждат. Негова съученичка. Детенцето ми звъни и вика: „ Лельо, ела те! Радо си глътна езика. В нашата болница е “.
Те го взимат на ръце и го карат към поликлиниката на центъра. Мушкат го в една кола. И аз отивам. Всичко живо трепери и реве. Чистачката и учителката Виолета Бенкова: И тя ми споделя: „ Радославчо получи епилепсия, припадък… Пил е енергийна напитка “. И аз споделям: „ Чакай, Радослав няма епилепсия. “ „ Ми, незнам. “
„ А детето ми е пило ето това. Това остана, не можа и да го допие “, изяснява Бисер и ни демонстрира безалкохолна напитка, същата която пил Радослав тогава.
„ Интересно е за какво те лъжат брачната половинка ми. И Бенкова лъже, че е пил енергийна напитка и те са го изкарали епилептик, сърдечно болен. “ Най-лошото е, че е излъгана лекарката, която не схваща, че казусът е контузията от ударите в главата.
„ Тя до ден сегашен споделя: аз можех да го спася Радослав, в случай че е знаела “, плаче майката на Радослав. Личният им лекарка и до през днешния ден страда за момчето и се упреква, че не помогнала.
„ Съдебният доктор сподели, че гибелта е настъпила от двата нанесени удара. Ако бяха споделили истината на лекарите, мисля, че имаше някакъв късмет най-малък “, уверен е Бисер Димитров.
„ Просто за 5 секунди животът ти се прекатурва незнам с какъв брой градуси “, оплаква своята орис майката на Радослав.
Започват каузи, а присъдата за Тономир е година и половина условно, с три години изпитателен период.
„ Преди две седмици с килъра се возя в рейс, едвам устоях. Ние желаеме убийците на нашите деца да лежат в пандиза, а не да се возим в рейса с тях. И по какъв начин може да го водят по несъобразителност. Аз съм видял фрагментите по какъв начин ми убиват детето… ", възмущава се бащата на Радослав.
Родителите са разочаровани от условната присъда и желаят да апелират решението на съда на по-горна инстанция, само че схващат, че са пропуснали всички периоди за това. Делото не стига до Върховния касационен съд, тъй като тогавашният юрист на фамилията Бойко Пецорански взема решение, че няма смисъл от обжалване с претекста, че „ не желал повече да се травмират родителите на Радослав. “
"Това, което можеше да се направи, го направихме. Не постоянно има смисъл да се апелира едно решение. За страдание, едно вървене до Върховен касационен съд за тях щеше да отвори още веднъж раната ", упорства той.
Родителите на Тономир отхвърлиха коментар. Пред съда виновникът за гибелта на Радослав споделил единствено, че съжалява.
„ Ударих Радослав в лицето, без да се възнамерявам. Всичко става внезапно, не съм имал време да мисля. Не знам за какво съм го блъснал два пъти. С това, че ударих Радослав само целях да го сплаша. Не съм си мислел, че има телесни повреди. Не съм очаквал да го убия. Много скърбя за това, което се случи “, написа в показанията на Тономир.
Родителите на Радослав към този момент са завели дело против учебното заведение СУ “ Христо Ботев “. Защото убийството е станало по време на час, в който би трябвало да се организират образователни занятия. Учителят е задължен да предотврати случая, съгласно характерностите му в трудовия контракт. Отговорен е и за живота и здравето на учениците.
Само, че в този случай отговорност не е потърсена на никой от това учебно заведение. Веднага след случилото се Тономир е изместен в друго учебно заведение в Плевен, учителката Виолета Бенкова също, а директорката сама напуснала. В момента е в Германия.
Настоящето учебно управление не се тормози от изхода на делото.
Родителите на Радослав пък се надяват да има някакво отмъщение, с цел да няма и други зачернени татковци и майки.
„ Постоянно продължава тази експанзия в учебните заведения, а и в цялата ни страна. Аз към този момент, в случай че искайте ми вярвайте, не желая да виждам вести. Пуснеш телевизораи се стартира: дете умря на толкоз години, дете умряло от незнам си какво.
Е, какво става в нашата страна? Ние раждаме деца. Иска страната деца, както аз го чаках 10 години Радослав. И най-сетне ми го взеха… “, приключва през сълзи Елка Драгомирова
„ Ако беше дете на някой от Народното събрание или висшестоящ, нямаше да го водят гибел по несъобразителност, само че ние сме едни елементарни хора. Търся правораздаване за детето си, не диря друго. Да се вземат някакви ограничения, най-малко други деца да не пострадат. “, добавя я бащата Бисер.
Фаталната история се разиграва на 3 май 2017 година, само че за околните на Радо времето не може да заглуши тъгата. Както и възмущението, че няма отмъщение за убийството.
„ Аз си изпратих детето на учебно заведение, само че си го взех в ковчег. Какво сме създали? Къде ни е грешката? Никой не е понесъл отговорност. Все едно, че нищо не е станало “, съобщи бащата на умрялото момче Бисер Димитров. Той е бил охранител в учебно заведение "Христо Ботев ", само че напуснал преди нещастието. Мъжът е неработоспособен, има протеза, а в този момент отново пази деца, само че в друго учебно заведение.
Бруталната сцена със сина му се случва 15 минути след началото на третия образователен час за деня. В класната стая са 6-7 деца. Сред тях Радослав и Тономир. Двамата са родственици, само че в никакъв случай не са били другари, описват родителите на Радослав. Напротив, постоянно се карали и доста пъти се стигало до недоволства от страна на бащата до шефа на учебното заведение.
Тогава още веднъж се скарали, разменили си реплики и Радослав отишъл при Тономир, двамата се сблъскали. От записите от камерите в класната стая се виждат ясно последвалите два съдбовни удара. Нанася ги с всичка мощ Тономир.
„ Той става от стола и му нанася тези два удара. Зверски удари. Това по несъобразителност ли е? И когато пада синът ми долу на земята, той отново налита да го удря. С два удара. Единият в слепоочието, другият в сънната артерия. “, продължава описа си Бисер.
Според юрист Йордан Йорданов, който в този момент съставлява почерненото семейство учителят е бил задължен да предотврати случая. По думите му, преподавателят по биолгия Виолета Бенкова не си е изпълнила отговорностите по трудов контракт и характерност.
Когато Тономир удря Радослав, той пада на земята. Настава блъсканица и учителката скача да помогне на падналото момче, само че той към този момент е в безсъзнание. На помощ идват и други учители и обслужващ личен състав. Правят му изкуствено дишане. Губят се минути, преди някой да се сети, че би трябвало да се повика доктор.
Звънят на персоналната лекарка на момчето, която потегля кмъ учебното заведение. През това време учителите и директорката вземат решение да закарат Радослав до локалната болница. Охранителят на учебното заведение го взима на ръце и го качва в автомобила си. Така се разминават с персоналния доктор, само че в болничното заведение откриват различен лекар. Обясняват му, че има дете в тежко положение. Само, че не загатват, че Радослав е в безсъзнание, тъй като е ударен грубо в главата. Казват, че направил епилептичен пристъп, тъй като пил енергийни напитка. Така лекарите не търсят проблем в региона на главата, а в сърцето.
„ Те са правили разтривки, опитвали са се. Сърдечен масаж, изкуствено дишане, въздух…Но не са опитвали да потърсят лекарска помощ, тъй като в учебно заведение няма лекарска помощ. Абсолютна безредица “, възмущава се Бисер.
Майката на умрялото момче Елка Драгомирова си спомня по какъв начин съученичка на сина й, и звъннала да и каже, че синът й е примрял.
„ Аз съм си у дома, тъй като работя на смени. И те ми се обаждат. Негова съученичка. Детенцето ми звъни и вика: „ Лельо, ела те! Радо си глътна езика. В нашата болница е “.
Те го взимат на ръце и го карат към поликлиниката на центъра. Мушкат го в една кола. И аз отивам. Всичко живо трепери и реве. Чистачката и учителката Виолета Бенкова: И тя ми споделя: „ Радославчо получи епилепсия, припадък… Пил е енергийна напитка “. И аз споделям: „ Чакай, Радослав няма епилепсия. “ „ Ми, незнам. “
„ А детето ми е пило ето това. Това остана, не можа и да го допие “, изяснява Бисер и ни демонстрира безалкохолна напитка, същата която пил Радослав тогава.
„ Интересно е за какво те лъжат брачната половинка ми. И Бенкова лъже, че е пил енергийна напитка и те са го изкарали епилептик, сърдечно болен. “ Най-лошото е, че е излъгана лекарката, която не схваща, че казусът е контузията от ударите в главата.
„ Тя до ден сегашен споделя: аз можех да го спася Радослав, в случай че е знаела “, плаче майката на Радослав. Личният им лекарка и до през днешния ден страда за момчето и се упреква, че не помогнала.
„ Съдебният доктор сподели, че гибелта е настъпила от двата нанесени удара. Ако бяха споделили истината на лекарите, мисля, че имаше някакъв късмет най-малък “, уверен е Бисер Димитров.
„ Просто за 5 секунди животът ти се прекатурва незнам с какъв брой градуси “, оплаква своята орис майката на Радослав.
Започват каузи, а присъдата за Тономир е година и половина условно, с три години изпитателен период.
„ Преди две седмици с килъра се возя в рейс, едвам устоях. Ние желаеме убийците на нашите деца да лежат в пандиза, а не да се возим в рейса с тях. И по какъв начин може да го водят по несъобразителност. Аз съм видял фрагментите по какъв начин ми убиват детето… ", възмущава се бащата на Радослав.
Родителите са разочаровани от условната присъда и желаят да апелират решението на съда на по-горна инстанция, само че схващат, че са пропуснали всички периоди за това. Делото не стига до Върховния касационен съд, тъй като тогавашният юрист на фамилията Бойко Пецорански взема решение, че няма смисъл от обжалване с претекста, че „ не желал повече да се травмират родителите на Радослав. “
"Това, което можеше да се направи, го направихме. Не постоянно има смисъл да се апелира едно решение. За страдание, едно вървене до Върховен касационен съд за тях щеше да отвори още веднъж раната ", упорства той.
Родителите на Тономир отхвърлиха коментар. Пред съда виновникът за гибелта на Радослав споделил единствено, че съжалява.
„ Ударих Радослав в лицето, без да се възнамерявам. Всичко става внезапно, не съм имал време да мисля. Не знам за какво съм го блъснал два пъти. С това, че ударих Радослав само целях да го сплаша. Не съм си мислел, че има телесни повреди. Не съм очаквал да го убия. Много скърбя за това, което се случи “, написа в показанията на Тономир.
Родителите на Радослав към този момент са завели дело против учебното заведение СУ “ Христо Ботев “. Защото убийството е станало по време на час, в който би трябвало да се организират образователни занятия. Учителят е задължен да предотврати случая, съгласно характерностите му в трудовия контракт. Отговорен е и за живота и здравето на учениците.
Само, че в този случай отговорност не е потърсена на никой от това учебно заведение. Веднага след случилото се Тономир е изместен в друго учебно заведение в Плевен, учителката Виолета Бенкова също, а директорката сама напуснала. В момента е в Германия.
Настоящето учебно управление не се тормози от изхода на делото.
Родителите на Радослав пък се надяват да има някакво отмъщение, с цел да няма и други зачернени татковци и майки.
„ Постоянно продължава тази експанзия в учебните заведения, а и в цялата ни страна. Аз към този момент, в случай че искайте ми вярвайте, не желая да виждам вести. Пуснеш телевизораи се стартира: дете умря на толкоз години, дете умряло от незнам си какво.
Е, какво става в нашата страна? Ние раждаме деца. Иска страната деца, както аз го чаках 10 години Радослав. И най-сетне ми го взеха… “, приключва през сълзи Елка Драгомирова
„ Ако беше дете на някой от Народното събрание или висшестоящ, нямаше да го водят гибел по несъобразителност, само че ние сме едни елементарни хора. Търся правораздаване за детето си, не диря друго. Да се вземат някакви ограничения, най-малко други деца да не пострадат. “, добавя я бащата Бисер.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ