Дяволът носи Прада дебютира като мюзикъл на лондонска сцена
Преди двайсет и пет години Лорън Уайзбъргър, която мечтае да написа, стартира работа като асистентка на основната редакторка на сп. „ Вог “ Ана Уинтур. Годината е 1999 година и „ Ана нямаше компютър “, споделя по-късно Уайзбъргър, представена от „ Гардиън “. Асистентите имат задачата да разнасят компютрите на най-прочутия фешън редактор в света, известна и до през днешния ден като законодателка в модата.
Двайсет и пет години по-късно светът, разказан в романа „ Дяволът носи „ Прада “, направил Уайбъргър звезда на литературния хоризонт в полето на бестселърите, наподобява съвсем сантиментално. Токсичната среда, довела до непрекъснат, денонощен стрес у начинаещата асистентка, се е трансформирала до неразбираемост. Списанията, и освен стилните, през днешния ден са пометени от онлайн медиите, а „ високите и удивително изглеждащи хора “, работещи по страниците за мода, са сменени от доста по-разнообразен вид инфлуенсъри в света на цифровото.
Вероятно точно носталгията по красивата заблуда, продавана от издания като „ Вог “, е в основата на основаването на мюзикъла „ Дяволът носи „ Прада “, който ще дебютира в спектакъл „ Доминиън “, Уест Енд, Лондон, на първи декември. Музиката е на Елтън Джон, а хореографията – на трикратния притежател на премия „ Тони “ Джери Мичъл. В ролята на кошмарната Миранда Пристли – властна фешън редакторка на фикционалното фешън списание „ Рънауей “, влиза самата Ванеса Уилямс. Уилямс е известна с участията си в сериали като „ Грозната Бети “ (отново отдадено на тематиката за токсичната среда на стилните медии) и „ Отчаяни съпруги “, само че също така има и голям брой награди в амплоато си на певица. В ролята на Анди публиката ще може да види и чуе Джорджи Бъкланд. Бъкланд, сходно на героинята си, прави дебют на сцената в Уест Енд, оповестява Българска телеграфна агенция.
Уайзбъргър споделя, че реакциите, последвали публикуването на романа ѝ, в последна сметка са я оставили травмирана. „ Жени с власт, публицисти, които уважавах, се почувстваха наранени “, споделя тя пред „ Гардиън “. Ана Уинтур към момента не ѝ приказва. „ Целият този звук беше страховит за книгата, само че в случай че знаех какво ще стане, не бих я написала. “ Всъщност Уайзбъргър в никакъв случай не е възнамерявала сходен разказ, до момента в който е разнасяла кафе в редакцията на „ Вог “. След напускането си се записва в курс по креативно писане – само че другите курсисти, за разлика от нея, желаят да пишат за „ съществени неща “ като проблеми с дрогата и разводи. Уайзбъргър прибягва до разнищване на проблемите и атмосферата в последната си непрекъсната работа от беззащитност: „ Нямах какво да споделя, с изключение на този откачен опит “.
За разлика от самата авторка, издателят на романа и читателите не се концентрират толкоз върху страстите, завладели една неумела асистентка в огромна компания, а възприемат книгата като покачване на завесата към „ кухнята " на модата и огромните марки. Днес, без значение от преформатирането на стилните медии и работата в тях, историята на Уайзбъргър продължава да бъде забавна и вълнуваща. В последна сметка " Дяволът носи " Прада " разкрива истината за креативния развой в границите на промишлеността - тъй като, както споделя основната редакторка на начинаещата си асистентка, пуловерът, който те показва, е основан с доста обич за теб от хората в тази стая.
