Преди два месеца писах в Галерия“, че решението на президента

Преди два месеца писах в „ Галерия “, че решението на президента Румен Радев да насрочи изборите на 4 април е неточност, която обслужва ГЕРБ и ръководещата коалиция. Аргументите ми бяха свързани с ковид и отражението, което той ще даде върху изборната интензивност и предизборната акция. Не беше мъчно да се планува, изключително на фона от опита от развиването на пандемията през предходната година и през тази зима. Очакваше се, че ще има поредна огромна вълна през месеците февруари, март и април, което се случва сега. България е затворена, както и цяла Европа. Който си мисли, че ръководещите манипулират този развой дано огледа какво се случва в Германия, Франция, Испания, Гърция и редица други страни, в които ограничаващите ограничения са надалеч по-строги от българските. Коронавирусът напълно потопи останалите политически вести и притъпи акцията на опозицията. Темите за корупцията, записите на премиера, чекмеджетата и правораздаването, които изкараха хората на площада предишното лято, изтекоха в канала на късата българска памет, а разединената съпротива няма дейно оръжие, с което да нападна властта. Предизборната акция се придвижи напълно в медиите и интернет, което е в интерес на ръководещите, тъй като е обвързвано с пари и запас, каквито останалите партии нямат. Можеше ли Румен Радев да планува всичко това? Можеше, несъмнено, само че не го направи. В желанието си да покаже, че е главният политически съперник на Бойко Борисов и желае по-скоро да го види отвън ръководството, Радев работи прочувствено и първосигнално, без да се замисля за политическите последици от решението си. Той падна в клопката на страстите и фиксацията си против Борисов и вместо да избодѐ очите на ГЕРБ им изписа вежди. „ Никога не мразѝ своя зложелател, тъй като омразата замъглява преценката ти “. Тази мисъл на Майкъл Корлеоне от класиката „ Кръсникът “ е изключително годна за политиката. В нея положителните планове надалеч не са задоволителни за постигането на успеваемост, а постоянно дори и пречат, както е в този случай. Радев първо сгреши, когато в изявление сподели, че изборите би трябвало да са на първата допустима дата, тъй като всеки спомагателен ден на ГЕРБ във властта е гибелен за страната. След бурните реакции от страна на разнообразни политически сили и анализатори, че това предложение не е добре премислено поради пандемията, президентът реши да го легитимира през съвещания с политическите сили. Консултациите бяха изцяло непотребни и официални по наличие (по Конституция те не са задължителни), а в края на краищата Румен Радев подписа указа за изборите съгласно първичните си планове. Днес виждаме резултатите от това решение - съвсем официална предизборна акция, изместена от новините за инфектирани и приети в болница и очертаваща се рекордно ниска изборна интензивност, която напълно обслужва ръководещите. Всъщност от Българска социалистическа партия би трябвало най-вече да са ядосани на Радев, тъй като техният електорат, формиран най-вече от възрастни хора, е най-уязвим за заболяването и надали ще отиде всеобщо до урните в условия на карантина. Последната удря и по втората най-голяма опозиционна партия, тази на Слави Трифонов. В естествени условия той щеше да направи мощна акция от концерти в цялата страна на претъпкани игрища и доста да увеличи резултатите си. Решението на Радев за датата на изборите ощетява и „ Демократична България “, третата по величина опозиционна мощ, тъй като на 4 април е католическият Великден. В комбиниране със строгите ограничения в Европа (има страни, в които не е разрешено да се отдалечаваш на повече от два километра от вкъщи си), това ще направи мъчно гласоподаването в доста страни. А на този избор изключително разчитат от така наречен градска десница. Нищо не пречеше на Радев да насрочи изборите на 23 май или на една от предходните недели, надлежно 16-и и 9-и. Конституцията му позволяваше това, тъй като мандатът на настоящето Народно заседание изтича на 26 март. Според главния ни закон изборите могат да се проведат в идващите два месеца, само че не по-късно от 26 май. Тогава нещата щяха да наподобяват по напълно различен метод, щеше да има време и за акция, както и за разгръщането на тематики, отвън ковид, а изборната интензивност щеше да бъде доста по-висока от очертаващата се в този момент. Изтощението и изнервянето на  гласоподавателите от ограничения и ограничения също щеше да бъде на напълно различен градус и то не в интерес на ГЕРБ. Не пиша това, с цел да се заяждам с президента, на който съчувствува и чиито старания да върне нормалността в политическия ни живот почитам. Тези старания обаче би трябвало да бъдат подплътени с действителна политическа работа, която включва и основаването на способен екип, който деликатно да обмисля всяка стъпка на президента. Особено в конфронтационна обстановка като сегашната, която ненапълно е плод и на държанието на самия президент. След четири години във властта той няма право на такива дилетантски неточности. Има и нещо друго, което ми се коства значимо. След избирането си Румен Радев нееднократно е подчертавал лимитираните пълномощия, които му дава Конституцията, с цел да изясни неналичието на политическа интензивност, която се чака от него. Насрочването на дата за изборите е от тези пълномощия, които са напълно подвластни на президента, на неговата преценка и политическа воля. Повтарям, че даже консултациите с политическите сили не бяха наложителни. На всичкото от горната страна в настоящия политически подтекст това можеше да бъде съществено политическо оръжие, което да бъде употребявано против неговите политически съперници, които гонеше с вдигнат пестник предишното лято от фонтана пред президентството. Румен Радев имаше една чиста опция да излезе отвън красивия свят на думите, които му завоюваха доста последователи и да работи като политик, а и като общественик, тъй като ниската изборна интензивност значи и по-ниска легитимност на определеното ръководство, каквото ще се случи в сегашната обстановка. Той пропиля тази опция и избра допустимо най-лошия вид, което си е отзив за политическите му умения, както и мотив за следващото отчаяние в българската политика