Преди два дни Лиляна Павлова уволни директора на НДК Мирослав

Преди два дни Лиляна Павлова уволни шефа на НДК Мирослав Боршош. Аргументирано с обвинявания за недобро ръководство, за генерирани загуби и така нататък Ден по-късно министър председателят под натиска на културната общественост възвърне Боршош и трансферира надзора на НДК към Министерство на културата.

Как наподобяват нещата в профил?

Първо, безусловно неясно е за какво българското европредседателство непрестанно се свързва с ремонта на НДК. Прословутият ремонт на двореца е значим. Но председателството на Съвета на Европейския съюз е политически акт, от България се чака да управлява политическия дневен ред на съюза и да предлага политически тематики от общ европейски интерес. Да, добре би било това да бъде в приятна конюнктура и със съответните екстри, само че Европа помни и ръководи, в които даже страните са нямали държавни управления или са провеждали избори по същото време. Сигурно има по-сериозни учредения да се подлага на подозрение потенциала на страната да управлява съюза, от ремонта на НДК….

Второ, за повторно в общественото пространство се изнасят обстоятелства за генерирани загуби от недобро ръководство на НДК, има подозрения за корупция, няма никаква бистрота на изразходените публични средства. Обаче няма никакъв публичен напън към шефа на НДК да излезе и да дава отговор на тези въпроси. Да излезе и да даде отговори, обстоятелства, да разгласява доклади.

Коментарите в мрежите по тематиката въпреки и разнообразни имаха нещо общо. И то беше, че от ремонта се краде и ще се краде. Никой не подлагаше на подозрение това. Културтрегери даже написаха, че дали в НДК се краде или не, няма значение, там се прави просвета и това им стига.

Ами да се запитаме на глас тогава - кражбата част от българската просвета ли е? Приемливо ли е за културните дейци да се крадат публични пари? Ако културните дейци харесват някого би трябвало ли да се прикриват закононарушения? Обществата, към които се стремим имат доста явен отговор на тези въпроси. Десетки известни персони са минали през правосъдната пейка без значение от гения си и от приноса си към света. У нас обаче очевидно е мощно развита културата на разделяне. Даже кражбите се разделят на публично допустими и публично неприемливи.

Всъщност НДК въпросът може да се преглежда като ДНК-то на българската покруса – общество, за което корупция и просвета са със знак за тъждество е обречено на смях през сълзи и на словоблудство из мрежите.