Рушди Абу Алуф: Дъщерите ми молят за връщане на град Газа - но старият ни живот свърши
Преди два дни жена ми и децата ми съвсем починаха.
< p class= " ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10 " > Бяха на приземния етаж на четириетажна постройка в Хан Юнис, Газа, покрай болница, където дремя на палатка.Те се канеха да потеглят за деня, с цел да се срещнат с мен, когато израелска офанзива с дрон проби горния етаж.
Моите девет -годишни дъщери близначки изтичаха на улицата с писъци, отделени от майка си, която беше ударена в главата от парче отломка.
Нараняванията на жена ми бяха, за благополучие, незначителни. Но дъщерите ми бяха травматизирани. Тази нощ те останаха будни и плачеха и трябваше да извикам доктор, с цел да ги попитам какво можем да създадем, с цел да им помогнем да заспят.
Моето семейство в този момент прекарва нощите си единствено няколко порти по-надолу от ударената постройка, без да знае дали са в сигурност, до момента в който затварят очи.
Аз, брачната половинка ми, дъщерите ни и 18-годишният ни наследник бяхме разселени четири пъти през двете седмици, откогато избухна тази война, местейки се от място на място до внимаваме на израелските предизвестия за въздушни удари, нашите матраци са завързани за покрива на колата ни. Дъщерите ми трябваше да оставят всичко, което обичат в град Газа, и да тръгнат на юг – учебното заведение, приятелите си, клуба по конна езда, обичаната си пицария.
Смъртта и животът са станали равни в Газа. Бомбардировката от горната страна е непрекъсната. Всичко това е прекалено много за доста възрастни, да не приказваме за дете: нито едно деветгодишно дете на Земята не би трябвало да минава през това.
Дъщерите ми не престават да се пробват хвани се за крайници ми, да ме прегърнеш, да направиш всичко, с цел да се чувстваш в сигурност. Ще им отнеме доста време да се възстановят и ще имат потребност от доста поддръжка.
И двамата непрестанно желаят да се върнат в град Газа, за относителна нормалност.
Преди тази последна ескалация ние живеехме по-добре от 99% от палестинците. Електричеството тук е лимитирано, по-голямата част от водата беше мръсна и излизането - даже за къса отмора - е мъчно. Има 40-годишни, които в никакъв случай не са напускали тази дребна линия земя.
Но ние имахме шанса да можем от време на време да вървим на отмора в чужбина за месец или повече едновременно. Това лято обиколихме Истанбул, Кипър, Египет и Йордания - децата ми съвсем се разплакаха, когато им споделих, че би трябвало да се върнем в Газа.
