Кристиян Шкварек: Силният, но фалшив глас на либералното невежество
Преди два дни беше оповестено, че Патриарх Даниил ще отслужи водосвет на Рилските езера, особено поради Дъновизма там, като службата е част от поклонническия маршрут „ Рилският Чудотворец “. Моментално дежурните атеисти от демократичната общественост почнаха да сипят ненавист, като в съвсем всеки един техен статус присъстваше съвсем едно и също " Ма какво следва, да горим вещици ли? Връщаме се в предпросвещенски времена! ".
Причината толкоз постоянно тези съответни думи за вещиците и Просвещението да се повтарят от либералите постоянно, когато заговорите с тях за вяра и черква, е бруталното им незнание по въпросите с историята и историческия развой като цяло - неща, за които са се уведомили най-вече от гледане на филми и сериали, вместо четене.
Тъкмо тази липса ги прави податливи на един от най-вредните легенди и неистини за историята на Европа - този за " мракобесното, религиозно Средновековие ", което е било нещо като сталинистки тоталитаризъм, но християнски. И което свършва сякаш с " рационалните, свободомислещи, отдалечаващи се от религията Ренесанс и Просвещение ". Тъкмо тази изцяло сбъркана, обърната с главата надолу визия за историческия развой е в основата на антиклерикализма и огромна част от нелепостта на актуалния либерал.
Един от най-елементарните, само че публикувани исторически легенди през днешния ден е концепцията, че Ренесансът и Просвещението съставляват интервали на отдръпване на религията, Християнството, църквата и изключително " религиозния фанатизъм " на континента. Някакъв ярък за атеистите развой на секуларно просвещение и възвисяване на разсъдъка, с което почваме да излизаме от " мракобесните, религиозни и тъмни епохи на Средновековието ".
Истината е тъкмо противоположната - с Ренесанса в Европа стартират таман най-дълбоко религиозните, суеверни и мракобесни от тази позиция епохи. По време на Просвещението, по-точно чак през 17-ти и началото на 18-ти век се заражда и работи с цялостен обсег онази Инквизиция, която хората през днешния ден си показват от филмите - с кладите, всеобщото гонене на еретици и мъченията. Инквизиция, която би била неразбираема за човек от, да вземем за пример, 11-ти век.
През Ренесанса стартират религиозните войни на континента, които удавят милиони в кръв. Тъкмо тогава се разсънва оня фанатизъм и мащаби на религиозните спорове, които биха шокирали някого от 9-ти век. Избухват големи войни, гонения и принуда на база вяра, невиждани в средновековна Европа, като се изключи (почти, само че надалеч не съвсем) само Катарския поход. Ако можехте да телепортирате един немец от " дълбокото " Средновековие някъде ок. 9-10 век. право при започване на " светлото Просвещение " някъде през 1630 година нямаше да му се има вяра в какъв пъкъл от набожен фанатизъм и принуждение е попаднал.
Тъкмо през и малко след Ренесанса, към този момент в същинското Просвещение, стартират и най-мащабните гонения на вещици, на евреи, на мюсюлмани (в Иберия) и хора с друга деноминация или религия. Елементарният, актуален, градски либерал, учил история от филми на Холивуд, наложително свързва Средновековието с горенето на вещици и доста обича да го подмята в разногласия към вярата и църквата. Всъщност тъкмо през Средновековието редица крале и папи не разрешават убийството на " вещици ", тъй като съгласно Християнството такива чисто и просто няма по какъв начин да съществуват, а вярата в тях, в чародеи, в вълшебства и знахари е просто езичество.
През Средновековието недопокръстените, тук-там полу-езически селяни са тези, които желаят да санкционират " селската магьосница ", а църквата е тази, която им го не разрешава. Така да вземем за пример крал Коломан Унгарски през 1100г. публикация изцяло публично с указ, че " вещици не съществуват ", както е учението на църквата. Че те са небивалица и езическо поверие, т.е. няма по какъв начин някой да бъде наказан за това. " Мракобесното Средновековие " би трябвало да свърши, че таман Ренесансът и ранният съвременен интервал да съживят езическата, антична процедура на гонене на вещици, освен това в невиждани дотогава размери.
Идеята, че Средновековието е тъмният интервал на най-страшна набожност в Европа е надълбоко неправилна. Представата, че захвърлянето на религията и суеверието било родило Ренесанса и модерния интервал е бездънен исторически нонсенс. Въпреки това тъкмо тази неправилна визия за историята на Европа е основата, на която се е построил и поддържа оня най-елементарен, тийнейджърски атеизъм, който и родните демократични инфлуенсъри и " интелектуалци " обичат да парадират.
