Прероденият Драго Чая: Циганка от Лом ми предсказа целия живот през 1992
Преди дни водещият Драго Драганов стана на 54, като навръх рождения си ден изключи телефона си и “легна под ножа ”, обяснявайки повода: “за да запомня вечно датата на моето прераждане ”. Драго Чая гостува по мотива в подкаста на Тото Йотов ор " Скандау ", с цел да опише за своята цялостна смяна.
- Драго, по какъв начин съумя да се запалиш по малкия екран?
- Не съм се запалвал. Винаги съм желал да бъда част от креативен развой, само че в региона на театъра. Мечтаех да стана артист и всички хора, които ме познават и ме помнят от детството ми, знаят две неща. Детството ми е разграничено на две: доста ранното ми, когато баба ми с огромна горделивост ме водеше из квартала и ме питаше пред хората: “Кажи в този момент, кажи какъв ще станеш, като пораснеш? ”, и аз изпъчен отговарях “Ще пея с Лили Иванова ”. Тогава смятах, че това е нещото, за което съм роден.
Никога не можех да си обясня за какво хората избухваха в смях. След това аз бях обсебен от любовта си към театъра, виждах себе си на сцена като част от театрални представления и не можех да си показва живота си по различен метод. Бях част от театъра в Двореца на пионерите, където отидох да се запиша самичък без знанието на родителите ми. След това бях в детската театрална студия в спектакъл “Сълза и смях ” дружно с хора, които през днешния ден са от много-много сполучливите в българския спектакъл.
Млад и слаб с кака Лара
- С кого беше там?
- Светла му памет на Иван Ласкин, с него бяхме дружно. Там аз можех да видя каква е голямата разлика сред някой, който желае да стане артист, и някой, който е роден за това. Иван беше роден за театъра, за сцената, за екрана. Лара Береану също е от това тесто, основани за това.
- И какво се случи, че направи този завой от театъра към малкия екран?
- Нямах никаква визия, че животът ми ще се обвърже с малкия екран. Аз всяка вечер в последните класове в учебно заведение бях на спектакъл и гледах всички театрални постановки - разпоредителките ме познаваха и ме пускаха без билет. Случи се най-неочакваното и съм много признателен на родителите ми, че винаги са ме отрезвявали
Те бяха доста здравомислещи хора, крепко стъпили на земята. И целият този ентусиазъм мой към спектакъл им се струваше..., не знам по какъв начин да го нарека. Казаха ми да вземем за пример: добре, кандидатствай във ВИТИЗ, само че кандидатствай и в Софийския университет, избери си компетентност каквато искаш.
И аз се записах... предучилищна педагогика при изискване, че изкарах петица на изпита по български. Хората си мислеха, че ще запиша българска лингвистика, право, само че аз не! Записах това, единствено и единствено да има нещо, аз си очаквам ВИТИЗ.
И какво става - излиза описът с класираните и аз втори под чертата! Това внезапно ми сподели, че нещо не е по този начин, както аз си го мисля. Значи това, дето ще пееш с Лили Иванова, е в различен живот! Получих страховит удар, отрезвяване. Беше първият конфликт с някаква действителност, в която до този миг аз не бях живял. Направих от това разкъсване страхотна покруса в живота си.
- И какво последва след този мъчителен конфликт с действителността?
- Отиваме в Попово в Консервния комбинат на студентска бригада. И се озоваваме легло до легло с Нико Тупарев. И аз какво върших на тази бригада, още първите дни си изкълчих крайници и се върнах в София. Отивам в Университета и се срещам с сътрудниците и с Деми от Лом. Той ми сподели, че един български цирк, приближаващ от Чехия, първата му спирка у нас била Лом.
Казвам на Деми, че желая да видя цирка, програмата. Кани ме той на посетители, отиваме, аз отивам в цирка, приказвам си с касиерката и на вратата се чука. Една стара циганка влиза и почва да гледа на касиерката, която става доста прочувствена, тъй като й споделя правилни неща. Аз заставам в профил и поглеждам циганката. Питам я за мен нещо няма ли да каже. При което тя ме поглежда и безусловно ми сподели:
“Е, ти кво!? Искал си да те гледат! Ще те гледат!
Ама ти няма да ги виждаш! ”
В оня миг аз напряко се сковах, а в този момент като го описвам, още веднъж настръхвам.
- Това бяха тъкмо годините на измененията, на стачките?
- Точно. Всичко се промени, животът се придвижи по площадите. Баща ми го поканиха да преподава в един университет в Алжир и той отиде, след година при него отпътуваха майка ми и сестра ми и аз останах самичък. И целият свят ми стана сцена! Започнах другарство с доста циркови актьори.
- Кога се сети още веднъж за тази жена, седнала на пода в Лом и предсказала ти какъв ще е животът ти?
- През август 1992 година, когато бях част от екипа на новините на Ефир 2.
Не бях отличен студент по предучилищна педагогика, само че учех въпреки всичко. Бях оставен на баба и дядо да ме надзирават и те, обожавайки ме, не държаха аз да имам чак толкоз високи оценки. А и почтено казано, в доста дребна част от следването ми се е прокрадвала мисъл, че тази компетентност ще бъде част от живота ми и развиването ми. Но отиваме с една колежка в детска градина на стаж и тя ми споделя, че в малкия екран в “Телевизионен указател ” са оповестили конкурс. Питам я какво от това, и тя предлага да се явим и двамата.
Преди две седмици водещият си резна корема в Турция
Аз й давам отговор: “Е, те ни чакат в този момент тебе и мене на вратата, да знаеш! ” (смее се). Обаче въпреки всичко тя ни записа - то единствено по този начин поименно беше записването, няма документи, нищо. 2000 индивида се бяха записали, ние минахме третия-четвъртия ден. Хачо Бояджиев препитва като режисьор на предаването “Цветовете на нощта ”, за което търсят водещ. Но не го виждам Хачо, единствено гласа му, той е в апаратната.
Между другото, аз съм един от последните хора, които са го видели жив, защото той потегли от колекция на екипа ни от предаването “Полет над нощта ” за тази сякаш рутинна операция. Така, и се връщаме към състезанието - аз минавам във втори кръг, от 2000 ставаме 700 претенденти. После от 700 стават 7. И аз измежду тия 7, и ние си повярвахме. Голямо решето, а в това решето беше и Венета Райкова. И почваме да чакаме това предаване да се случи, но то нещо не се случва.
- Сега ще ми кажеш по какъв начин инцидентно нещо се е случило още веднъж, с цел да преобърне нещата?
- Отива майка ми на вилата и среща неин братовчед. Той пита по какъв начин са децата, това-онова. И тя му изяснява по какъв начин Драгомир отишъл на някакъв конкурс в малкия екран, но нали го знаеш той какъв е (смее се).
А братовчедът споделя: я в понеделник да отиде той в 12 ч. пред малкия екран. А неговата другарка е режисьорката на “По света и у нас ” Маргарита Петрова. Отивам аз, тя ме разпитва и вика: “О, това предаване няма да стане, ами ела в този момент аз да те заведа в “Новините! ”. И ме води в редакцията на “Новините ” на Ефир 2. Запознава ме с Нери Терзиева, а аз седнал съм и виждам като Патето Яки. Всичко е орис!
- Какво съдбовно още се случи тогава?
- Отивайки към малкия екран, съм си купил книга, тъй като пътят ми минава през пл. “Славейков ”. Книгата е на Генко Генов - лежал като политически пандизчия, само че оправдан преди малко, основател на “Златният Орфей ”. И аз някакви страници съм разгръщал пътьом. Нери Терзиева ни изяснява на екипа, че всеки би трябвало да идва на работа всеки ден с по три хрумвания в ресора, който следим.
И аз вземам решение да се изкажа и споделям, че желая да направя нещо за тази книга и този човек. Нери ми споделя: откри Лили Иванова да каже две фрази! А Лили е единствената запазила честност и застанала пред съда в поддръжка на Генко Генов дружно с Йорданка Христова. И с помощта на този репортаж аз се срещам с Лили Иванова!
Драго и Лили бяха първи приятелки
- А кой беше първият ти излъчен репортаж?
- Първият ми излъчен репортаж беше за премиерата на цирк “Глобус ” в кв. “Младост ”, защото в програмата му се беше завърнала една българска натрупа, която беше имала преди малко персонална среща с цар Симеон, преди той да пристигна в България. Вторият ми репортаж беше за книгата и в него въпреки всичко няколко фрази сподели Лили Иванова.
- Как протече твоята първа среща с Лили Иванова?
- Тя беше доста сбита. В нашия дом Лили Иванова постоянно е била икона. Притежавахме от първата й издадена грамофонна плоча до последния й албум. Семейството ми имаше голям почит към нейния гений. По телефона аз й споделих защо я диря и тя ме покани в дома си на “Оборище ”
Аз се стъписах, несъмнено. Може би чак при втората или третата ни среща с някакъв набор от думи съм се опитал да обясня какво знамение е за мен, че имам привилегията, щастието, шанса да поддържам връзка с дамата, за което единствено съм си мечтал от дете.
- Искаш да ми кажеш, че от първата си среща с нея ти нямаш спомен?
- Лили Иванова има една крилата фраза, която гласи, че доста хора се пробват да стъпят на нейните рамена, с цел да наподобяват по-високи, да си придадат значителност. Аз не желая диалогът ни да потегля в посока моя живот с Лили Иванова. Защото последваха доста години на невероятна непосредственост, на най-съкровеното от всички другарства, които съм имал в живота си, тъй като след края на другарството си с Лили Иванова аз нямам доверие в съществуването на думата другарство.
Вярвам в изключителната непосредственост, имам хора, с които съм извънредно непосредствен, безпределно прям, само че това, което те кара да си безпределно свободен пред някого, да му имаш всичкото доверие на земята и ти надлежно по същия метод да очакваш от него той да е толкоз прям, съм имал единствено в общуването си с Лили Иванова. Така че не желая да стъпвам на нейните рамена и да наподобявам по-висок с днешна дата, от дълго време не сме се срещали с нея. Тя е боец на изкуството си - има сцената, има песните си, живее поради тях, те са смисълът на живота й.
- Драго, по какъв начин съумя да се запалиш по малкия екран?
- Не съм се запалвал. Винаги съм желал да бъда част от креативен развой, само че в региона на театъра. Мечтаех да стана артист и всички хора, които ме познават и ме помнят от детството ми, знаят две неща. Детството ми е разграничено на две: доста ранното ми, когато баба ми с огромна горделивост ме водеше из квартала и ме питаше пред хората: “Кажи в този момент, кажи какъв ще станеш, като пораснеш? ”, и аз изпъчен отговарях “Ще пея с Лили Иванова ”. Тогава смятах, че това е нещото, за което съм роден.
Никога не можех да си обясня за какво хората избухваха в смях. След това аз бях обсебен от любовта си към театъра, виждах себе си на сцена като част от театрални представления и не можех да си показва живота си по различен метод. Бях част от театъра в Двореца на пионерите, където отидох да се запиша самичък без знанието на родителите ми. След това бях в детската театрална студия в спектакъл “Сълза и смях ” дружно с хора, които през днешния ден са от много-много сполучливите в българския спектакъл.
Млад и слаб с кака Лара
- С кого беше там?
- Светла му памет на Иван Ласкин, с него бяхме дружно. Там аз можех да видя каква е голямата разлика сред някой, който желае да стане артист, и някой, който е роден за това. Иван беше роден за театъра, за сцената, за екрана. Лара Береану също е от това тесто, основани за това.
- И какво се случи, че направи този завой от театъра към малкия екран?
- Нямах никаква визия, че животът ми ще се обвърже с малкия екран. Аз всяка вечер в последните класове в учебно заведение бях на спектакъл и гледах всички театрални постановки - разпоредителките ме познаваха и ме пускаха без билет. Случи се най-неочакваното и съм много признателен на родителите ми, че винаги са ме отрезвявали
Те бяха доста здравомислещи хора, крепко стъпили на земята. И целият този ентусиазъм мой към спектакъл им се струваше..., не знам по какъв начин да го нарека. Казаха ми да вземем за пример: добре, кандидатствай във ВИТИЗ, само че кандидатствай и в Софийския университет, избери си компетентност каквато искаш.
И аз се записах... предучилищна педагогика при изискване, че изкарах петица на изпита по български. Хората си мислеха, че ще запиша българска лингвистика, право, само че аз не! Записах това, единствено и единствено да има нещо, аз си очаквам ВИТИЗ.
И какво става - излиза описът с класираните и аз втори под чертата! Това внезапно ми сподели, че нещо не е по този начин, както аз си го мисля. Значи това, дето ще пееш с Лили Иванова, е в различен живот! Получих страховит удар, отрезвяване. Беше първият конфликт с някаква действителност, в която до този миг аз не бях живял. Направих от това разкъсване страхотна покруса в живота си.
- И какво последва след този мъчителен конфликт с действителността?
- Отиваме в Попово в Консервния комбинат на студентска бригада. И се озоваваме легло до легло с Нико Тупарев. И аз какво върших на тази бригада, още първите дни си изкълчих крайници и се върнах в София. Отивам в Университета и се срещам с сътрудниците и с Деми от Лом. Той ми сподели, че един български цирк, приближаващ от Чехия, първата му спирка у нас била Лом.
Казвам на Деми, че желая да видя цирка, програмата. Кани ме той на посетители, отиваме, аз отивам в цирка, приказвам си с касиерката и на вратата се чука. Една стара циганка влиза и почва да гледа на касиерката, която става доста прочувствена, тъй като й споделя правилни неща. Аз заставам в профил и поглеждам циганката. Питам я за мен нещо няма ли да каже. При което тя ме поглежда и безусловно ми сподели:
“Е, ти кво!? Искал си да те гледат! Ще те гледат!
Ама ти няма да ги виждаш! ”
В оня миг аз напряко се сковах, а в този момент като го описвам, още веднъж настръхвам.
- Това бяха тъкмо годините на измененията, на стачките?
- Точно. Всичко се промени, животът се придвижи по площадите. Баща ми го поканиха да преподава в един университет в Алжир и той отиде, след година при него отпътуваха майка ми и сестра ми и аз останах самичък. И целият свят ми стана сцена! Започнах другарство с доста циркови актьори.
- Кога се сети още веднъж за тази жена, седнала на пода в Лом и предсказала ти какъв ще е животът ти?
- През август 1992 година, когато бях част от екипа на новините на Ефир 2.
Не бях отличен студент по предучилищна педагогика, само че учех въпреки всичко. Бях оставен на баба и дядо да ме надзирават и те, обожавайки ме, не държаха аз да имам чак толкоз високи оценки. А и почтено казано, в доста дребна част от следването ми се е прокрадвала мисъл, че тази компетентност ще бъде част от живота ми и развиването ми. Но отиваме с една колежка в детска градина на стаж и тя ми споделя, че в малкия екран в “Телевизионен указател ” са оповестили конкурс. Питам я какво от това, и тя предлага да се явим и двамата.
Преди две седмици водещият си резна корема в Турция
Аз й давам отговор: “Е, те ни чакат в този момент тебе и мене на вратата, да знаеш! ” (смее се). Обаче въпреки всичко тя ни записа - то единствено по този начин поименно беше записването, няма документи, нищо. 2000 индивида се бяха записали, ние минахме третия-четвъртия ден. Хачо Бояджиев препитва като режисьор на предаването “Цветовете на нощта ”, за което търсят водещ. Но не го виждам Хачо, единствено гласа му, той е в апаратната.
Между другото, аз съм един от последните хора, които са го видели жив, защото той потегли от колекция на екипа ни от предаването “Полет над нощта ” за тази сякаш рутинна операция. Така, и се връщаме към състезанието - аз минавам във втори кръг, от 2000 ставаме 700 претенденти. После от 700 стават 7. И аз измежду тия 7, и ние си повярвахме. Голямо решето, а в това решето беше и Венета Райкова. И почваме да чакаме това предаване да се случи, но то нещо не се случва.
- Сега ще ми кажеш по какъв начин инцидентно нещо се е случило още веднъж, с цел да преобърне нещата?
- Отива майка ми на вилата и среща неин братовчед. Той пита по какъв начин са децата, това-онова. И тя му изяснява по какъв начин Драгомир отишъл на някакъв конкурс в малкия екран, но нали го знаеш той какъв е (смее се).
А братовчедът споделя: я в понеделник да отиде той в 12 ч. пред малкия екран. А неговата другарка е режисьорката на “По света и у нас ” Маргарита Петрова. Отивам аз, тя ме разпитва и вика: “О, това предаване няма да стане, ами ела в този момент аз да те заведа в “Новините! ”. И ме води в редакцията на “Новините ” на Ефир 2. Запознава ме с Нери Терзиева, а аз седнал съм и виждам като Патето Яки. Всичко е орис!
- Какво съдбовно още се случи тогава?
- Отивайки към малкия екран, съм си купил книга, тъй като пътят ми минава през пл. “Славейков ”. Книгата е на Генко Генов - лежал като политически пандизчия, само че оправдан преди малко, основател на “Златният Орфей ”. И аз някакви страници съм разгръщал пътьом. Нери Терзиева ни изяснява на екипа, че всеки би трябвало да идва на работа всеки ден с по три хрумвания в ресора, който следим.
И аз вземам решение да се изкажа и споделям, че желая да направя нещо за тази книга и този човек. Нери ми споделя: откри Лили Иванова да каже две фрази! А Лили е единствената запазила честност и застанала пред съда в поддръжка на Генко Генов дружно с Йорданка Христова. И с помощта на този репортаж аз се срещам с Лили Иванова!
Драго и Лили бяха първи приятелки
- А кой беше първият ти излъчен репортаж?
- Първият ми излъчен репортаж беше за премиерата на цирк “Глобус ” в кв. “Младост ”, защото в програмата му се беше завърнала една българска натрупа, която беше имала преди малко персонална среща с цар Симеон, преди той да пристигна в България. Вторият ми репортаж беше за книгата и в него въпреки всичко няколко фрази сподели Лили Иванова.
- Как протече твоята първа среща с Лили Иванова?
- Тя беше доста сбита. В нашия дом Лили Иванова постоянно е била икона. Притежавахме от първата й издадена грамофонна плоча до последния й албум. Семейството ми имаше голям почит към нейния гений. По телефона аз й споделих защо я диря и тя ме покани в дома си на “Оборище ”
Аз се стъписах, несъмнено. Може би чак при втората или третата ни среща с някакъв набор от думи съм се опитал да обясня какво знамение е за мен, че имам привилегията, щастието, шанса да поддържам връзка с дамата, за което единствено съм си мечтал от дете.
- Искаш да ми кажеш, че от първата си среща с нея ти нямаш спомен?
- Лили Иванова има една крилата фраза, която гласи, че доста хора се пробват да стъпят на нейните рамена, с цел да наподобяват по-високи, да си придадат значителност. Аз не желая диалогът ни да потегля в посока моя живот с Лили Иванова. Защото последваха доста години на невероятна непосредственост, на най-съкровеното от всички другарства, които съм имал в живота си, тъй като след края на другарството си с Лили Иванова аз нямам доверие в съществуването на думата другарство.
Вярвам в изключителната непосредственост, имам хора, с които съм извънредно непосредствен, безпределно прям, само че това, което те кара да си безпределно свободен пред някого, да му имаш всичкото доверие на земята и ти надлежно по същия метод да очакваш от него той да е толкоз прям, съм имал единствено в общуването си с Лили Иванова. Така че не желая да стъпвам на нейните рамена и да наподобявам по-висок с днешна дата, от дълго време не сме се срещали с нея. Тя е боец на изкуството си - има сцената, има песните си, живее поради тях, те са смисълът на живота й.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ